Spectator-Bg Blog

Едно ново начало може да е стъпка, доразвиваща и надскачаща предишното ниво или пък… да е започнато от нищото. Така се и чувствам спрямо този текст – усещах, че ми се пише, нещо се мътеше отвътре, но нямах никаква представа за какво или потенциална тема, просто знаех, че ще пиша

  Здравейте драги читатели,    Мамка му! Ситуацията изглежда доста зле!    На 22.02 имах някаква визия да пиша за някакви събития, но не успях. Викам си “ айде на 23-24 ще пиша, за два дни НИЩО НЯМА да стане ”. И точно за един ден станаха много неща, неща още по-лоши от разни псевдо пандемии и прочее. В настоящия блог гледам да поднасям всяка една възможна информация, гарнирана с лек хумор (ако позволява), но е много кофти да узнаеш, че понякога това с което си се шегувал започва да се превръща в съвсем реален кошмар. Понеже не съм писал много статии за последните години лесно се досетих за шегата с коронавируса (накрая на тази статия ). Тогава наистина си мислех, че това ще ни се размине, идея си нямах какви мерки ще се наложат и колко тежко ще се отрази това на цялото човечество във всички възможни аспекти. Но като цяло и никой от вас не си е мислел за подобни сюжети. Всичко, това се случваше само в мрачните апокалиптични романи и купчина конспиративна литер...

Hello Person! Не мога да скрия, че тоя път заглавието ме изкефи, най-накрая след 6 години измислих заглавие, което да харесам още на първото изречение, имам напредък явно :) Днес, Аз и блога ми навършваме 6 години (смятам, че вече е редно да са “години”, а не “годинки”) вече съм голям, все пак имам още една година да се доинициализирам в пълнота, после вече ще бъде безсмислено.

Сядам да пиша този кратък блиц, без да зная каквото и да е, за каквото и да било във всеки един microSecond от цялостната времева линия. Имам само две ръце, които скачат от клавиш на клавиш като балерини на амфетамин, а често звуците, които чувам, са много след самото действие, нещо като гръмотевиците – първо виждаш светлина, а после е звука. Причината за да искам умишлено да НЕ зная каквото и да е за каквото и да било е самият факт, че така може да генерирам нещо по-истинно, нещо по-...( първо забиване! )... -нефилтрирано. Да, може да го възприемете и като „нефилтрирано пиво“ :) Шанса да говоря (т.е. да пиша) за нещо, което е свързано с днешния ден и детето  е доста висок, разбира се това няма как да мине без типичните upside down залитания като например: „днес в деня на детето, вие задавали ли сте си въпроса „така винените мушици не се напиват от алкохолните изпарения и не падат долу в джибрите?“. Но това има още по-различна история, защото мушиците нямат аналитичен ум и де ...

От доста време си мисля да седна и да напиша нещо, макар и не толкова смислено. Това са просто мисли, компилирани до някакъв модел, който както самото творение, може да е двулицев – да има смисъл или да е напълно лишен от него, като за последния statement, евентуално ще разберете, че няма как да е такъв. Очарован съм от себе си, понеже винаги съм имал проблеми със започването на увода, а сега като, че ли усещам един плавен и приятен механизъм на навлизане (явно от кафето).

Здравейте драги читатели, днес ще говоря за обичайни неща, няма да разкривам конспирации; няма да разкривам тайни; няма да се фокусирам цялостно върху дадена материя, просто ще левитирам между всичкото което Е, нещо, за което от край време си мечтая, but first...

Може да считате тази синтезия като надграждане на моята първа статия за Horror жанра и взаймовръзките му с Империите Орион и Сириус и не само, защото тук на помощ влиза синхромистицизма за да ви демонстрирам на практика за к'во иде реч. Пожелавам ви приятно четене :)

Моето първо хайку: „Месечина грее, прилепи жужат. Ах, колко студена е нощта.” Моето второ хайку: Генезис и апокалипсис: „Роден роб, роб до роб, роб до гроб, гроб до гроб.”

„Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има. - Тази нощ сънувах, че съм пеперуда – отвърнал Конфуций. Учениците се засмели: - Какво толкова странно имало в това. Конфуций продължил: - И сега вървя и си мисля дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций….“

В предговора си към английското издание на И Дзин: Книга на промените на Рихард Вилхелм, Карл Юнг прави много добро обобщение на разликата между каузалното и синхроничното мислене. Както се подразбира каузалното мислене e линейно мислене. При него се наблюдава последователен модел от събития „ А, Б, В, Г …” и човек се връща назад и се пита защо Г се е появило благодарение на В, В благодарение на Б и Б благодарение на А, като вътрешно или външно събитие. Чисто и просто човек се опитва да проследи назад в ума си защо са се появили тези свързани следствия.