Six in the mixture

Hello Person!

Не мога да скрия, че тоя път заглавието ме изкефи, най-накрая след 6 години измислих заглавие, което да харесам още на първото изречение, имам напредък явно :)
Днес, Аз и блога ми навършваме 6 години (смятам, че вече е редно да са “години”, а не “годинки”) вече съм голям, все пак имам още една година да се доинициализирам в пълнота, после вече ще бъде безсмислено.
Както се казва първите 7 години са най-важни. В тоя ред на мисли, сещам се един роден мислител, който е казал крилатата фраза “седми клас съм – седем бири пия!”. А това с числото 6 няма нищо общо с дявола и неговите браточки, има общо с желязо-въглеродната диаграма, за която аз зная твърде малко, а повечето от вас дори не са я чували. Мисля, днес да ям торта, затова пиша така хаотично, мисълта за това и зависимостта към захар ми замългява ума, но това е само в първите изречения, после влиза истинския Аз и започва да точи директно от потока. Горд съм, че най-накрая успях да разбера какъв ми беше проблема с тия “заглавия” за публикацията всеки път, просто като започнеш да пишеш в началото си фокусиран върху даден “проблем”, с времето самото си съзнание се разфокусира, понеже осъзнаваш, че този “проблем” не е самостоятелен, а е свързан с всички други “проблеми”, и така по един съвсем естествен начин съзнанието ти бива разфокусирано. Резонно заглавието по-горе ти изглежда ирелевантно, дори леко инфантилно. Променяш го нa следващите 5-10 изречения и така натататък, докато не достигнеш до нещо по-смислено. Една хубава новина: Аз никога няма да спра да пиша, понеже вече осъзнавам колко печеливш 'отрасъл' е това за моято съществуване тук на Земята. По дяволите, ще го кажа: "I love this game!” (навремето си го повтарях всеки ден, ‘щото бях фен на NBA).  Всъщност време да е ви поздравя с едно много хитово парче на групата Ghost:
(религизно обременени да не слушат текста)

И докато сме тук на тази вълна да кажа: за мен религиозните глупци и тяхната противополжност – сатанистите, са еднакво глупави и ограничени. За първите е ясно, за вторите не ми е ясно колко тре'а си тъп да мислиш, че има Дявол, следователно вярваш,че има и дедо боже, о боже! Да, де ясно е, че всичко е тръгнало заради контрола върху ума. Абе и двата лагера са бити карти като полярности. Разказвал ли съм ви случая с Янко, едър снажен момък, но упорито прост. Та тоя на времето беше влязъл в роля на зъл блек металист, влезе в местната черва насред великденското попско слово в съботната нощ, изрева като горски трол, изяде 3-5 от по-едрите лоени свещи публично и цитира некъв неразбираем текст на странен неземен език (предшумерски?). И какво постигна този човек? Мисля, че не прогресира в живота, затъпя още повече, хората започнаха да го мразят и той заживя под мост. Бихте заключили, че вероятно дедо боже го е наказал за тая му постъпка, но едва ли трябва да сме толкова наивни за да си го мислим :)

Брей колко изписах (цяла половин страница(ох, колко 'пълно' звучи само)) и заглавието продължава да ме радва, но всъщност не ме кефи цялото, колкото думичката mixture и по-скоро самата дефиниция за нея: “a substance made by mixing other substances together”. Не е ли фундаментално а? Взимам много субстанции и ги смесвам в една уникална. Не сме ли на тая малоумна планета, в тази игра точно заради това? I love this Game! Всъшност заглавието ми е в главата още от 2010 година лятото, бях слушал не'къв сет на некъв измислен dj Sven Vath, който беше озаглавен “6 in the mix”. Чашата ми на страницата като профилна снимка, внушава нещо подобно, макар, че един читател ми беше споменал, че му приличалa на силуета на исус христос. В латинска Америка редовно има подобни репорти за това с исуската. Нямам идея защо съм избрал тази снимка и продължава да не ми омръзва. Явно това е всичко, което трябва да знаем за сега.

Хайде още едно доказателство защо сме на тая планета:

или пък това: 

Уникални тананти могат да се развият на това място, именно като се спазва принципа “a substance made by mixing other substances together”. Може пък някой ден да чуете мои музикални творби, глупаво е да го правя от лятото на 2001 година и никой да не знае за това, освен двама-трима просветени.

Някой от вас знае ли какво е синхрохолистичност? Много ясно, че го знаехте, но го бяхте забравили. Е, аз ви припомних. Тогава от тук на сетне не искам да чувам повече синхросакатлъци, ОК? Ще дам два-три примера: прочел господин Х всичките книги на паралелна реалност и тръгва да си мисли, че знае всичко, речника обаче остава беден, идеите също толкова ограничени колкото преди (не визирам конкретно книгите на издателството, просто спазвам някакви трендове). Книгите им са много хубави, читателя обаче обича патернизацията (демек калъла), това е генерален проблем. Той един виден мислител го е казал “до 9 клас трябва да си прочел поне 1000 книги по 600 страници минимум, че да се считаш за умен”, а другия бил пиел по 7 бири, смях. Виждате ли какво огромно биологично разнообразие имаме тук на тая Земя. Глупаво е, човек да се ограничава някак си в дадена област/жанр. Според мен "само в един жанр няма жар". Жар птица style. Правете/четете от всичко, до което се докопате, то е точно за вас, най-голямата глупост е да се игнорарат знаците. A най-големия грях е да захвърлите дара от Твореца във калта, наказанието е поне 1000 рециклирания обратно тук на Земята. На скоро гледах някаква лекция, на която лектора, виден математик спомена книгата “Сидхарта” на Херман Хесе, започнах да я чета моментално, уникална е! Не знаем от кой храст ще изскочи заека, и още един път ако чуя простотията с “белия заек” ще започна да пише доста нецензурирано! Не си мислите, че животa ни няма смисъл и няма условие, има, просто ако си със слаб умствен капацитет, няма да успееш да го разбереш, а щом не можеш, няма да успееш да решиш задачата. Това е принцип от математиката, който успях да трансформирам благодарение на това “a substance made by mixing other substances together”. Нека това бъде пътеводната ви светлина през този и последващия времеви отпечатък.

Ще ви покажа още нещо – как се прилага принципа “a substance made by mixing other substances together” в музиката. Направо немея, какъв талант е този човек, отделете му няколко минутки:

Втория пример е сходен с първия, но като цяло става дума за господина/госпожата Х/Y прочели 32 книги за карти Таро или неква там съмнителна техника – примерно хюмън дизайн или там некъв квази шит и започват да ми леят акъли през тая призма. Защо бе драги? Аз виждам нещата през десетки призми и пак се чувствам, че нямам кой знае каква пълнота в наблюдението, а вие как смеете, както казваше онова програмино киборгче – Грета Туборг (зная как й е фамилията, споко).

Бонус: пример три – душевна хигиена - господина/госпожата ХY не гледат новини, тв, не влизат в корпоративни сайтове, не гледат порно, пият по 1 чаша вино на вечер пред камината в прегръдките на малко пухкаво кученце или котенце, чак ще пусна сълзичка. Някой да се разпознава? След още няколко игрички обратно тук доле ще се осъзнаят, надявам се. Информацията не подбира източниците, реката тече отвсякъде, от където може да си направи път. Загравяме ли колко е тъпо да се ограничаме с некви правила? Тоя тип хора не сте по различни от блокиралия счетоводител сред фактурното пространство, който не знае защо е жив изобщо. Алистър Кроули беше казвал нещо за тия огрничения, че са глупаво нещо и човек трябва да “граби с шепите” от всичко, е, бил е наркоман човека, но явно е имал умствен багаж. Ето отказ от “Сидхарта”, която посвещавам на този рядък биологичен вид:

“ - Как мислиш, Говинда — рече при една такава обиколка Сидхарта, — как мислиш, дали сме се придвижили по-напред? Дали сме постигнали целите си?
Говинда отвърна:
— Научихме много, а и продължаваме да учим. Ти ще станеш велик самана, Сидхарта. Бързо усвои всяко упражнение, често и старите самани ти се възхищаваха. Светец ще станеш някой ден, о, Сидхарта.
А Сидхарта рече:
— Не мисля така, приятелю мой. Това, което до този ден съм научил при саманите, о, Говинда, бих могъл да науча по-бързо и по-лесно. Бих могъл да го науча в която и да е кръчма на покрайнините, сред леките жени, каруцарите и зароиграчите.
Говинда рече:
— Шегува се с мен Сидхарта. Как би могъл да се научиш на съзерцание, на задържане на дъха, на превъзмогване на глада и болката сред онези нещастници?
Съвсем тихо, сякаш говореше на себе си, Сидхарта рече:
— Какво е съзерцанието? Какво е напускането на тялото? Какво са постите? Какво е задържането на дъха? Всичко това е бягство от твоето Аз, всичко е краткотрайно отскубване от мъките на съществуването, всичко е краткотрайно упояване против болката и против безсмислието на живота. Същото това бягство, същото това краткотрайно упояване говедарят намира в хижата си, когато изпие няколко панички оризово вино или прекипяло кокосово мляко. Тогава той престава да усеща себе си, тогава престава да усеща болките на живота, тогава той намира краткотрайно упоение. Задрямал над паничката си оризово вино, той намира същото, което намират Сидхарта и Говинда, когато след дълго упражняване започнат да напускат тялото си и да пребивават извън своето Аз. Тъй е, о, Говинда….”

Дотук с примерите, че започнах да се отегчавам от това от ’същото’. Всичко това го изписах с една единствена цел: Aз, SpectatorBg никога няма да тръгна да искам пари от вас читателите, всичко, което ще искам са достойни за комуникация индивиди, може и по-умни от мен разбира се. Искам да научавам нови нещa, да мога да си кажа с някой 2 смислени лафа, които вечерта няма да ме оставят да спя поне няколко часа. Макар, че скоро не ми се е случвало, продължавам с опитите. Макар, че изглежда, че ученето тук долу на земята да е индивидуален процес, то от друг поглед е хубаво да се обграждаме с умни и знаещи хора, повярвайте ми колкото и да знаете, ако се обградите с “летви минус” ще се вкарате в блато, от което САМО вие може да се изкарате, бил съм в него и зная колко е трудно излизането. Тук ботушите не помагат, трябват ви здрави ръце и да да не ритате много, много с крака, че става по-зле.

Нека да уточня, че въпреки, че си мислим, че всичко в е синхрон, вътрешно това не е така, вътрешно всичко е асинхронно, и така от всички тези неопределеми асинхронности се заформя вид синхроничност. А тя е цяла, когато не си слагате бариери. Има тъпо парти на фирмата, на която ще пее Милко Калайджиев и ще ви гостят с кисело зеле и боб, отидете, може да има какво да видите (примера беше отвратително тъп, ама се надявам схванахте идеята). Ето една насока:

“Ако счупите яйцето отвън това е смърт за пилето, ако то счупи яйцето отвътре, това е живот за него. Всичко се случва отвътре навън”

И сега още малко от ‘още от същото’, понеже и то започна да се изгражда като фундамент за има няма 1 година, извaдката е от facebook страницата ми, която може да прескочиш ако вече си чел:

"Като пишех малката статия за “още от същото” изобщо не си давах сметка, че този модел се използва изключително много навсякъде. А в медиите е просто еталон. Ето за пример – решават да пуснат новината, че президента на страната Х е канибал. Всичко гръмва (очакван резултат), хората започват да отдават вниманието си, всичко е в реда на нещата. И после следва друга новина, че и вице-президента бил канибал, после, че и трима от министрите били канибали и така докато изминат няколкото пикови дни. После следва мъглата. Като, че ли всеки забравя и вече никой не се интересува от това. Следващата новина е на ход…

Имаме ли шаблон тук ? О, да и той е: “случка, още от същата случка до безкрай, мъгла. Повторение”. Все едно някой или нещо иска да убере емоциите и после да напръска хората с препарат за забравяне. Проблема е, че и ние самите като хора вече сме програмирани да търсим още от същото. Например прочитам яка книга и след това търся друга подобна, гледам як сериал и после търся сходен на него, и нещо по-брутално и жертвено: жена се омъжва за мъж, който системно я пребива, тя го напуска, но отново търси същия типаж, който да я пребива, ако не иска го предизвиква. Разбира се всички зависимости (наркотици, алкохол, цигари, комар и т.н.) са базирани на същото явление на цикличност, която в доста от случаите води до void в нашия свят. За друго не се сещам в момента."

Финално слово: Дошли сме тук като 0, нека не си ходим така!

Пожелания: И да пиша повече статии оттук насетне :)