Еnter the VʘID
Едно ново начало може да е стъпка, доразвиваща и надскачаща предишното ниво или пък… да е започнато от нищото. Така се и чувствам спрямо този текст – усещах, че ми се пише, нещо се мътеше отвътре, но нямах никаква представа за какво или потенциална тема, просто знаех, че ще пиша
безDNA.
Черно слънце, пустота, искра. Угасване (на ДНК). И на историите от светлина. Нахвърлих го като безглаголно и бездействено хайку, което е чаровно, защото биде ли назована, пустотата вече НЕ Е, това което „е“. За опресняване и оросяване на кортекса по темата препоръчвам на забравящите като мен да си припомнят този фундаментален материал, към който не знам имам ли наистина какво да добавя и надградя (в общото като информация), но и личното от и към себе си е нещо, все пак първият човек с когото текстът си взаимодейства, е пишещият.
🎧 SomaFM The Dark Zone. Music for staring into the Abyss.
Периодът когато отворих белия лист и започнах в продължение на няколко дни да нахвърлям рамката (тоест куп глупости, които вече липсват и са заместени или маскирани от други глупости в текста) на лично ниво се характеризираше с тотално вътрешно прегряване от информация и утежняващи истории. Адът освен че е на земята, той е и в главата. (tor-ment вероятно е забъркано с корена ment-al) Ако ви е мързяло да четете хипервръзката, нека поясня накратко, доколкото е възможно – светлината в настоящата платформа е езикът на историите и на тесеракта. Без истории няма живот, няма проявено. Историите са носителят на травми и мъчение. (в немския език очеизвадно прилагателното за „светъл“ е hell) Аналогични на светлината са звук, енергия, материя, мисли, нервни импулси, време, днк и всичко що може да се назове… От другата страна Бездната е „там“, където липсва светлина, истории и идентичност. Азът се разтваря, потапяйки се в безграничната безкрайност до нулевата точка, ако условно може да се нарече „онова“, което не съществува (и едновременно е втъкано навсякъде – близка по свойства би била т.нар. в космологията „тъмна материя“).
Ето, инквизицията дори безпардонно декларира, че без светлина живот не съществува:
Парадигмата е дотолкова заседнала само в горната позиция, че суперпозицията или НЕпозицията са нарочени за нещо адски страшно, немислимо и нефункционално в ерата на информацията. А адът е страшен и тъмен, защото в тъмното натрупаните истории всъщност се преекспонират и вече няма граница, която да спре светлината им от пълно разгръщане, тоест бие те безплатния ток, докато евентуално се разсее(ш) напълно. Разбира се при положение, че имаш готовност да се потопиш отвъд светлинните постулати и програминг. Неизбежно се срещаш и със собствената си сянка. Иронично – осветяваш я.
Ще допълня още малко в хронологичния контекст на настоящото писание или по-точно от мисловния хаос, наречен чернова, когато както загатнах вече вътрешността ми буквално се пържеше от истории и емоции. Без значение какви, но факт – смятам всеки знае що е то тревожност. И не, не вътрешността, а повърхността.. сигурно има прилика с повърхностното напрежение във физиката, ама аз тия работи не ги разбирам, само си дрънкам асоциациативно. А междувременно вътрешното си е то и не го еВе. Подсмихва се тихичко и мижи блажено като Буда, докато егото или каквото там пълзи по нервите, не знае къде се намира и опитва да се открие (или скрие) в някакво спокойствие на имагинерна структура и стабилност. Дали всъщност поговорката, че който търси – намира, не е инвертирана, както всичко в тая платформа. Не, схванах – търсещият винаги намира, но не обезателно това, което иска. Търси нещо, намира си белята (: А който не търси, го намират? Мейби. Второ осезателно отплесване. И така, чувствах се сякаш ако ме погледнат през подходящия уред, ще се види как аурата и най-вече главата ми хвърлят искри като електрожен на перничанин. Тогава се и навих да влизам в Тъмната стая, за да редуцирам, за това може би по-нататък. Sinхронично една приятелка <3 ми сподели как ни е сънувала да рисуваме картини, като моите били брутални. Първо два черно-бели коня, препускащи в пространството и кадрите пречупени като през кристал. Колко по-добра репрезентация на дуалността през фрагментиращата призма на ума в платформата. И колко красиво счупено е всичко тук! От друга страна кристалът е структура, в която времето тече по-бавно и предразполага за „насищане“ с черното слънце(нулевата точка) поради по-различното естество на законите в такова измерение. Втората картина представлявала черепи, които повръщат фоерверки и конфети. А ка‘и ми момчее! Еми точно такова ми беше от предобрянето с информация. Не е лошо да се отхрачват замърсяванията по чакрите хахах. Черепът memento mori освен енергийния скелет на чакрийната система, следва да маркира и смъртта на аза, символичното умиране на всичките истории, които го градят, преходни и проблясващи за миг като фоерверки в тъмното небе, потребни само за момент, после разпилени като невзрачен боклук по четвъртити плочки… Черната циганка да дойде като черно слънце и да ги помете безкомпромисно!
И като споменах цигани… се сещам за Пазарджик… където впрочем си търсехме обзавеждане… и как се изненадах, когато в халето сред всички мебели, естетичната ми натура бе привлечена от една определена секция… приближавайки се, другата ми натура – ерудираната, реши да разгледа какви книжлета някой е решил да остави за пълнеж от библиотеката на баба си… ами… Ницше е заключил, че ако се взираш достатъчно дълго в бездната, то рано или късно тя ще ти отвърне … ей на, практически
Явно бездните вървят къмто осемстотин лева, ама си я взехме с намаление за Черен петък… а, не, всъщност с офертите за рождения ден на магазина, пак под знака на Скорпион. Така де, дали ще се прецакаш на черен петък или с някой скорпион, то все едно… (книгата все още не съм я чела, мързеливата натура е виновна).
Нека разгледаме сега самата дума (пиктограма) V O I D
Веднага забелязвам съдържимото се ID и след като Азът вътре се разпада, следва че може да се тълкува като анаграма за Vacant Of ID, или изпразнен от самоличност. Ако обърнем думата, е DIOV. Дио- като двойственост, което ме навежда на съждението дали самата пустота като „цялото нищо“ и нулева точка е И дуалността, същевременно и липсата на такава, саморазгръщащ се отново парадокс, тоест бездната е двойственост, множество, липса И абсолют едновременно. Дали е така, моля по-умните да споделят!
Void-а го намираме и в Covid 19. C-Void като Contra-Void? Вирусчето-имплант с последващите го мерки като дигитално ID и нанотек намеси в мутагенно ДНК – още един пласт в бариерите пред угасването… код 1/9 е ясен, огледалце, огледалце, я кажи, кой е най-закотвен във играта…
Визуално vOId ни дава това:
(бел. SPCTTR: Void се съдържа и в думата "Video", едно устройство, което в близкото минало ползвахме в комбинация с TV, да гледаме филми и event-и от живота, интересно е какво е значението на думата: "the recording, reproducing, or broadcasting of moving visual images")
Мисля, че обясненията са излишни - който чел, чел. Умря циганката… не не, тук съм още жива, ще похваля, защото трябва да се завърти интрига, затова – разлистете следговора на голямата книга. Добре де, разбира се, че може и без книга да се изведе, но на мен не ми се обяснява ся и ей това е – да пишеш за неща, които отказваш да описваш.. I’m lovin it! 🤡
Как щях да пропусна… неизбежно е думата да не съдържа и изобразява в себе си самата кръгла О. Също е забавно как най-близкото като физически носител на идеята за бездната е енигматичният обект черна дупка именно с формата на кръг. „накрая“ всичко се стреми към поглъщане от нулата (:
От любопитство се разрових в нета за бездната като концепция в окултизма и попаднах на thread-че в Reddit. Нo не какъв да е реддит, ами окултисткия събреддит където вместо палчета above-below, хората си дават въздух и земя. Еми яко!
Общо взето и окултистката интерпретация предава следното – бездната е „онова“, където липсва менталния конструкт на егото/аза/гъза… но в трактовката не съм съгласна със следното – този его-гъз трябвало да се превъзмогне, защото той не е „нас“. Как така не сме егото, след като сме всичко?! Ето оперирам с менталния конструкт на чиста суха логика за напълно абстрактни понятия и взаимовръзки, и въпреки това – права съм! Що за гностично учение залита само в едната полярност на бинарност, какъв тоя окултизъм за скритото като то ти е пред очите.. много ясно че СИ и егото си, как иначе ще си цялостен… Все едно някой нон байнъри джендър неутрал чичак с мазни лилави кичури постоянно да се бута в женската тоалетна. Е нали си нон? Никоя от двете тоалетни не ти е подходяща, ходи сери в гората бе, лайненце промито…
Ох, пак се отплеснах и освен че нямаше да се занимавам с трансирани изроди, на всичкото отгоре
приравних няква група самоповярвали си езотерици за чисти лайнари…
Сега обаче ще се позова на опита на Окултистите, но не уана-би-тата, ами дъ риъл шит! И като сме на shit wave, сетих се за една бездна, оп – дворна тоалетна с табела на вратата „КАБИНЕТ“, в която и преминалите ексклузивно обучение по оцеляване няма се спасят, камо ли с бягство през ОИТ защото преди това всепоглъщащата миризма вече ще ги е обгърнала до смърт на всякакви нива, без значение посветени ли са в тайните на Шамалабала-Шангритралала или не… идва резонния въпрос на какво съм обучена, че да не се гътна вътре… ами на скоростно уриниране на разнообразни локации, включително публични! Сама се научих! Кхм, такам, смятам, че тази магическа телепорт кабина с триъгълник на пода за сигил, е едно от местните обиталища на локално еманирания Хоронзон, пазителят пред дверите на Бездната…
Сещате ли за онзи колосален лаком облак в „Локи“, обитаващ територията наречена от TVA буквално Бездната, точката където запращат изтритите времеви линии? И облака поглъща всичко живо… Това е същия тип! Познат също като „демона на разсейването“ (dispersion – разсейване, разпръскване, може би разпад), Кроули го описва като персонификацията на бушуващите и нестабилни сили, обитаващи бездната. Когато успял да го евокира, наблюдавал, че има качеството да приема различни форми. Счита се, че Хоронзон е под контрола на Бабалон в третата сфера от Дървото на живота.
“The name of the Dweller in the Abyss is Choronzon, but he is not really an individual. The Abyss is empty of being; it is filled with all possible forms, each equally inane, each therefore evil in the only true sense of the word—that is, meaningless but malignant, in so far as it craves to become real. These forms swirl senselessly into haphazard heaps like dust devils, and each such chance aggregation asserts itself to be an individual and shrieks, “I am I!” though aware all the time that its elements have no true bond; so that the slightest disturbance dissipates the delusion just as a horseman, meeting a dust devil, brings it in showers of sand to the earth.”
Просто ми харесва повече как звучи в оригинал.
Хаос-телемитите възвеличават Хоронзон като супер позитивна фигура, но самият Питър Карол казва, че това е олицетворение на обсесивните странични ефекти от всяко заблудено търсене на магьосника или всичко, което той би объркал за своя собствен изключителен неповторим и превъзходен гений и ненадминати способности. (духовно его пробабли?). Или инак казано дяволът е собствената ти глупост (:
За мен Хоронзон звучи много подобно на хромозом – да, именно градивната структура на светлинното ДНК, която като пречка следва да бъде преодоляна при преминаване към бездната, предизвикателство идентично на борбата с демона-пазител. И си знаех, че съм го срещала другаде освен при телемитите – участва директно с името си в Sandman като подчинения на Луцифер, който дръпна маската на Сънчо при Дуела в Ада. Светлоносеца беше готов(а) да окове за вечни времена есенцията, която позволява на хората да се докоснат и творят от тъмнината на сънищата си…демек.. да им се набива още отвън… адски гадно!
Илюстрация на Хоронзон и хромозоми:
На английски хромозом се произнася „кромозом“. В различни думи под същата идейна шапка на разгръщане в платформа с кодове ДНК/светлина/звук/време/история, коренът KR се явява пряка индикация за закотвянето на времева(светлинна) решетка в дадена игра. Най-очевидно е как името на бог Кронос произлиза от chrono, време и самият той е неговият властелин. В римската митология съответства на Сатурн, планетарното тяло, което излъчва и поддържа местната матрица, като някои изследователи заявяват, че Сатурн е черно слънце и има известна логика в това, тъй като с образа на божество Сатурн освен всичко, управлява смъртта и прераждането. Интересни взаимовръзки по нишките Кронос и местния му аналог Залмоксис като времеви лордове (и черните дупки като генератори на игри) са разгледани тук. Нека не забравяме и имената на други времеви бандити като Исус Кристос, а защо не и самия Кроули (: Дори на български самата дума за плазмата, с която се въплъщаваме на земята, е кръв, а енергийния център на телесната ни котва се намира ниско долу в кръста.
Друг подобен на Хоронзон демон е Абаддон от юдейската митология. Ангел на Смъртта, страж на пропастта на преизподнята, пазител на гробовете. Abaddon – много ме кефи как звучи, почти ми е съименник. Дали ABBA освен мк огледален палиндром за името си не са взаимствали нещо и от Абадончо… когато ги чуя изпитвам мигновеното желание доброволно да се метна в преизподнята му
Независимо дали в религията или киното, пътят „към“ Черното слънце и реализацията му като образи винаги са предавани предимно в негативната си, разрушителна светлина с ролята на злодеи, защото най-ужасяващото за „светлото съзнание“ е то да се разпадне, да вникне, че паралелно на всичко, то е НИЩО, няма го, личните му истории са преходни и незначителни. (Именно както плоскоъгълните имат основен проблем с концепцията за „големия взрив“, аналогично сътворението от НИЩОТО е невъзможно и гадно нихилистко за тях, затова трябва да има бок Създател…ми той отдя а дошал вааа? Fucklogic…) За ума такава болка е непоносима.
Героят на He Who Remains в Loki е красноречива персонификация на ЧС – освен че е nigga(nigredo), той е антагонистът зад ВСИЧКО, винаги втъкан в бримките зад времето, унищожава времеви линии (истории, животи) и управлява скрито от Цитаделата в края на времето – дворец в периферията на черна дупка. Като дете занаятът му е бил да прави свещи - създавал е и оформял материята, с която да се проявява огъня, а вече като реализирам времеви лорд виждаме как в кралската зала огънят в камината винаги гори, тоест е напълно изживяващ потенциала (искрата) си и всички пъти, в които Силви го пронизва с меч, той се забавлява със смъртта си. Естеството му на контрольор и разрушител е зло само от определена и донякъде ограничена перспектива. Още няколко продукции с Черното слънце в ролята на злодей-антагонист – The Dark Tower, 12 Monkeys, Everything Everywhere All At Once. Да попаднеш в (про)пастта на Звяра (злия демон Хоронзон) само по себе си не е зло, тъмно или негативно, по-адекватно е да се определи като опасно за неподготвени. Разсъждавам толкова уверено сякаш съм подготвена, но не ми вярвайте! Не е редно да говоря повече от съответната позиция, тъй като нямам преживяване от точно такъв магнитуд като Кроули на кокаин в пирамидите и по-нататъшни тълкувания биха били папагалстване, ако даже вече и самият текст не е такова, но пък ми допада да съм философ, а дали дървен, земен или огнен, зависи от призования елементал според смяната в настроението на всеки 10 минути.
Или пък воден. Винаги ме е възхищавало умението на фрийдайвърите да се впускат в океански пропасти – с минимален кислород, до абсолютната си психическа граница. Това е медитативно изкуство отвъд адреналиновата пристрастеност – забавяш ритъма в сърцето и почти изчезваш. Един професионален гмуркач споделя – I dont have a death wish, I have a depth wish, ала дали не са едно и също. Тези хора физически се доближават до символичния скок в черното слънце, защото един от изходите е с посока надолу, през черната дупка в центъра на земята, от една страна. От друга, самият скок е предизвикателството по пътя, в който следва да умреш за историите си, да се разпаднеш, материализирайки се другаде. Същия принцип демонстрира и Нео с първия „невъзможен“ скок от покрива на небостъргача и за да не съм пълен плагиат, бих добавила и любим момент от „Пътеводлителя“, когато Артър падайки от свлачище, сантиметри преди удара внезапно успя да полети, щото в последния момент се разсея и се замисли за кексчета и маргаритки (или нещо такова, измислям си, защото не помня точния детайл и ме мързи да отворя книгата, но идеята е същата … „Лъжицата не съществува“! затова се и огъва. Земята не съществува, затова се огъваш и ти) От една страна Артър тотално забрави, че пада и от друга умря за себе си, за да не умре размазан в камъните. Както гмуркачите почти зануляват пулса си, за да не бъдат погълнати от водата и vice versa - да не погълнат те водата в дробовете си. Водата като транслатор на бездната вероятно е добър контекст за хората с хидрофобия (nightmare = нощно/тъмно + море?). Но добре че господ е турил купола отгоре да ни пази от удавяне! 😵💫
Впрочем, руския проект за дълбоко сондиране в земните пластове, взаимстван от проекта Mohole, открива, че все по-надолу след 10 км слоевете топла земя са наситени с вода – нещо, дотогава считано за невъзможно.
Казват ми, че съм много слънчев човек, затова съм длъжна да опровергая със залез и пускам горното тракче навън. Други ме питат винаги ли съм толкова негативна. My glorious purpose is to cause an effing disonnance FTW! Музичката отдалеч погледнато в контекста на цялата електронна сцена и виртуозите в нея не е кой знае какво, но за мен е кой не знае какво, потокът в ритъма е изпълващ, и си представям как някой ден като се науча на goth dance и си взема сайбъргот кубинки и корсетче, ще се снимам на нея в тикток за да разбере света що е то сянката ми хохохо! Шегичка, едва ли ще се вкарам в такива евър, вече съм в сектата на barefoot обувките и няма връщане назад! Проучете ги нещата, за здраве е…
И предвид че сянката ни като тъмно огледало се „разобличава“ във всичко в ежедневния живот, чувства, емоции, общуване с другите и с мен през текста даже, така че ако нещо ми се дразните. да си знаете 😊 …следователно бездната (и проходи към нея) се намира(т) навсякъде. Не е нужно да си о, фратер посветени в златната зора, че да получиш проникновението за себе си в специална ложа или в купчина книги. Ето, окултистчета, видяхте ли че сте безполезни лайненца :D Сега публиката си казва „тая пак се взе за много знаеща и велика, няма спирка само храни тоя оня“ Е току що казах, че сянката (ми) е във всички :D
И не, не споделих трака само за да се правя на тъмна и опасна и дълбока, ами щото лирическия герой припява, че за да разберем ума си, следва да го наблюдаваме… как така наблюдаваш ума си, с кой прибор точно? Ми май пак с ума си, много хитро, а! Или нещо друго отвъд, за което съм твърде проста и повърхностна, за да разбера… И въобще има ли значение, след като наблюдението е баси педерастката перспектива… седиш и нищо не правиш, вместо да станеш да рипаш хоро и кичеци и да пуцаш с пищоля… Педерастка казвам, щото лесбийската някак си е по-приемлива и не толкова обидна в общото (не)съгласие, кой би отказал да погледа две (или повече) момичета как се галят и целуват… Ама хубави, а не ония късокосмести, разбирай с полубръснати глави, но мишници и вулви обрасли като храстите на междуселски път и с халките за добичета на носовете.. Ох ужас, разбих си образа на хомофобка…(само частично, не си давам условностите и предразсъдъците току-така!)
И може би си въобразявам (което е прекрасно умение), че да се гмурна в океанска черна дупка няма да ме дострашее толкова, предвид че ентусиазма идва от живия интерес. Виж обаче изпитвам микро паник-атака всеки път когато трябва да вкарвам колата на канал за ГТП, защото кривна ли малко и всичко заедно с мен пропада в ямата. За щастие винаги се намира някой добър чичко в сервиза, който да ми се засмее с лека нотка на съжаление и благосклонно разбиране към малкото страхливо момиченце и да отговори на молбата ми за помощ. Хубаво е човек да подълбае къде точно го втриса от представата, че ще изгуби контрола над нещо, каквото и да е то за всеки лично.
Във връзка със скока в неизвестното и в началото, когато се закачих към идейната траектория на черепи и чер(еп)ното слънце, също имах интересен сън, от тези незабравимите… Намирах се на терасата на висок блок, сигурно към 10тия етаж, а около мен обикаляше едно сладурско черно рошаво куче, за което вътрешно знаех, че важи изричния закон да не го допускам на терасата въобще… когато за секунди отместих поглед, хайванчето вече се беше озовало на парапета и със сякаш оттрениран плонж скочи смело и безотговорно… съзнанието ми пропътува с него и видях отблизо как се размаза на земята с изтичащи вътрешности, но все още помръдваше… със скоростта на антисветлината физически хукнах да го спасявам, да го закарам на лекар… отворих входната врата, в случая изходна, и какво да видя – кучето пак така размазано и с изкривени крайници ме чакаше на площадката! You tricky mothafucka… и нататък не помня. Очевидно за безсмъртен черен куч веднага правя аналогия с Анубис, предводител през смъртта и бог на гробовете при египтяните, клонинга на Абаддон. Толкова за външната образност. Обикновено в съновното пространство сградите пресъздават структурата на личното подсъзнание и нивата му, кутийките, мазетата, коридорите, мрежата на менталния конструкт, както и нивата на самата игра. Ако кученцето е проекция на някакво акумулирано „количество“ черно слънце, фрагментирано като отделен обект, то то не успя нито да полети, нито да умре напълно, и се върна в блок(аж)а… Fail-че, но какво да се прави, и без това стремежа към постижения е kinda overrated.
И се запитах имала ли съм досег до бездната през живота си във вид на някакво по-проникновено изживяване. Въпреки че психологически депресиите се характеризират с „изяждаща празнота“, тях не ги отчитам – виждам ги по-скоро като (вътрешен) натиск, който действа върху НЕЩО, а не НИЩОто. Това нищо като „състояние“ на безазовост, разбира се, винаги съществува паралелно и на „друго ниво“ едновременно, но нали сме се набили в тукашната перспектива и обусловеност и сякаш често ни убягва. Та… възвърна ми се една случка отпреди години, която все още не съм сигурна как да тълкувам, но публиката може би е по-адекватна от мен в преценката, а и без това ми е тръгнало на излагации в този електронен лист. Какъв беше лафа – Достатъчно ли се излагате на слънце? Разбира се, докторе, излагам се навсякъде, даже и на черно слънце! Та… Бях на обучение по йога (предстаи си) с доста разнообразни занимания и медитации, включително tratakka 😉. В един прекрасен следобед в програмата предстоеше йога нидра – дълбоко отпускане под музика и хипноза. Полегнахме, завихме се с одеялце и водещата ни поведе из най-различни образи – природа, реки, плаване, не помня вече всичко… в следващия момент гласът ме прикани в празно пространство, където да визуализирам нещо много голямо, ОГРОМНО… извисих се в някакви космически мащаби, постарах се да са НЕМИСЛИМИ и се удаваше лесно на тази част от мен, която е максималист… веднага след което трябваше да видим нещо много малко, микроскопично и въображението ми откликна и до този предел… повече не чувах от гласа нататък, защото ме сграбчи някакво натрапчиво усещане, не можех да слушам или правя нищо повече и вътрешно се СГЪРЧИХ от болката, която цялото това отключи… станах и не се върнах за никакви занятия за деня, защото сълзите ми НЕ СПИРАХА с часове без дори да разбирам за какво конкретно… Все търсим отговори, но то няма и как да е конкретно, а само повод – репликация на първичното отделяне от нулата. Тук колегата много хубаво е разсъждавал за източника на вътрешна драма, а и се изразява доста по-добре от мен, check it out.
Дали другите нямаха достатъчно капацитет на въображението си и сладинко задрямаха под транса, за което им завиждах благородно, ако е възможен този оксиморон благородно завиждане, или аз съм с предразположение към лесна сугетируемост, не знам… но предполагам точно в тази цепка на съзнанието МК хендлърите набиват с чука още от шахматния мотив с подобни похвати на антагонизъм. Защото примката няма полза от сливане. Мотивът ми беше предположението, че това „разтягане“ представлява челен сблъсък с (без)лична бездна и вероятно тежък вариант на „тъмната стая“, в която иначе попиваш празнота и разтваряш светлинно замърсяване на отмерени порции, а тук поглъщането и на двете черно-бяло малко-голямо се превръщат в някъв безконтролен mukbang… И като казах порции, изплува ми един очевиден извод сега и препоръка, за който я види ползотворна: хората с доминантна пита доша, НЕ ходете на неколкоседмични йога семинари изолирани по цял ден в планинско село където ще се пробвате дали ще издържите на 99% процента изхранване с веган дишес тъпкани с прегряващи мозъка подправки и понякога като бедно мишле ще се радвате на сиренце за закуска с овесените ядки, щото иначе ще се чалнете! Кат мен! Но то трябва предварително да си изкукал, че да си го причиниш, затова… не бъдете (толкова) изкукали мазохисти! Въпреки че беше много забавно как 20 и няколко жени се запознахме с практиката за пречистване Kunjal Kriya, тоест пихме по 7-10 и кой колкото може да понесе чаши солена вода наведнъж, докато не оповръщаме дружно цялата поляна… много добро! Като булимик на воден пост 💀
Но има нещо (освен всичко в настоящия борбен феми доминънс консенсус), с което жените сме особено привилегировани – имаме си бездна всеки месец! Или поне ключ към нея в зависимост от вътрешния процес. Аз например на моменти предпочитам да умра, вместо да го изживявам този гърч, за който и фарма упойките под вид на хапчета не помагат, ами напротив – повръщам от тях (вече за трети път в повествованието извършвам този акт, съчувствам на читателя, гушш) и въобще докато хоронзон с тризъбеца отвътре те пронизва да избие навън излишните умрели хромозоми, забравяш за всякви езотерични мъдрости от сорта, че част от ДНКто ти угасва и тва е всъщност супер положително и перспективно да отместиш воала и да зареждаш философския си камък, който също е червен като кръвта ти, или че мозъка ти произвежда повече ДМТ в такъв период (така съм чувала) и въобще, си на прага на мокша… и че когато криминалният епизод приключи си с усещането за някъв друг свят и отминал живот… и вече можеш да вървиш като нормалните хора…
„Yea, though I walk through the valley of the shadow of death, I will fear no evil“
Нечувано и невиждано да цитирам редчета от библията, но умишлено изпускам следващата част на сложно-съставното господне сквернословие… и съм сигурна че някои от вас със същия акъл като мен си припяват мелодията на Gangsta’s Paradise… нека да е черно!
Това въпреки че аз го сътворих, и мен самата ме обърква кой в кого се вглежда в крайна сметка, а истината е, че вместо някой да се взира, следва да погледна в себе си навътре не само защото Слънцето ми е в точен съвпад със супермасивната черна дупка от съзвездие Стрелец в центъра на Галактиката , ами и… : )) (защото процесът О няма как да е обусловен от II …) Но пък не е лошо да имаш и такъв своеобразен астро-ключ. От едни фейсбук хиперборейски магесници разбрах, че точно там в тази черна дупка ризайдвала тъмната звезда Абаддон с технологията Armageddon, инструмент на матрицата на Яхве, която ни пиела енергийната кръвчица… Глупости на колелета, ама за пореден път на синхронно плуване в потока се зачудвам да не обявя ли най-сетне Abaddonna като свое алтер его 🤦♀️ Ако кринджвате колкото мен – поздравления, сега имате представа какво е първоначалното усещане в тъмната стая, но го приложете къмто своите си тъпотии. Радвам се, че бях полезна!
Ето че май наближаваме края (на времената, винаги), който понякога се слага по-лесно от началото и в който осъзнавам, че съм имала да споделя едно голямо нищо и да взема поредната доза rant, така че ако се дразните за загубеното време от дъвкане на сухари, локуми и претоплени манджи и изпитвате желание да ми теглите една – давайте, ще теглим заедно хихи. (в началото обаче дадох предупреждение) И както Домакинът беше казал – сядаш да пишеш едва когато нещо силно те вълнува и заинтригува. Явно този път ме вълнува личната ми тъпота и несъстоятелност, с които занимавам от н-хиляди букви насам и това следва да покаже че сянката си хлипа за внимание от публика, като такова признание сравнено с общественото уриниране си е доста по-трудно предизвикателство. Стига с тази фиксация във физиологични дейности и атрибутите им, че ще ме помислите за фетишистка, да сменим малко темата… ето накъде ме завихри синхроничността по време на частта с водните пропасти и не намерих подходящо място да се вмъкне – цък. DAMn! Умряхте си от смях, нали? Сега, предвид визуалните прилики… смятам че от Функция на светлината и тъмнината в платформата следва да сте запомнили поне това, а ако не сте чели, ще обобщя, защото аз само тва запомних с подробности без да се налага да преглеждам допълнително – че матрицата на тялото ни в ембрионалния стадий се развива от 8 първични и идентични клетки в кубична геометрия, тези клетки за разлика от всички останали, не се променят и не умират през 7-годишните цикли на обновление, и в утробата с тях започваме първо от …ану(би)са! След което се развиват и останалите органи… И това ако не е крайъгълния философски камък на целия материал и въобще творението…
И тъй като съвсем скоро отбелязвам 30-тайна години от настоящето си като ембрион, се замислих за следното… рожденият ден е ежегодното зануляване на личната матрица, нещо като пролука за черното слънце едновременно с акцента върху златното такова… хармонично за алхимията, indeed. Хубаво е според мен човек да си го напомня, когато с дъх угасва свещите на тортата (: Впрочем тортата пресъздава плацентата, която след израждането придобива точно такава сплесната форма. Някои изследователи твърдят, че тортата символизира и дар(приношение) към Сатурн, но не помня защо точно. Изглежда малко като канибалски ритуал, все едно изяждаш майчината си плацента на рождения си ден, която даже е напоена и с твоите сокове, а пък Сатурн си е падал и по поглъщане на собствените си деца… Но едно е сигурно – че с паленето и угасването на свещта се свързваш с огъня си и изгасваш за утробата, за да се родиш наново и по-близо до тъмнината(искрата) си. А и обикновено поводът се празнува в тъмната част на денонощието. И чак тук, ако не сте гледали филма, идва да се осветли защо избрах това заглавие. Героят умира под влиянието на дмт, носи се и наблюдава различни събития и местa сред небостъргачите на Токио, докато накрая съзнанието му влезе в самия сексуален акт между сестра му и гаджето й, и така проникна в собственото си зачатие като племенник на себе си, който ще слуша истории за починалия си чичо… С което не изтъквам функцията на психеделиците като ултимативно средство зa експанзия и интеграция... всички разказват едно и също, и ако вземат отново – пак ще е същото… wow… Според мен успееш ли в ежедневието си да се съсредоточиш във ФАКТА, че това „отвъд“но, пустотата, хаоса, присъства навсякъде и в абсолютно всичко и че неизбежно си взаимодействаме като в хоризонта на събитията, то поне нещичко ще кликне, колкото и да сме облъчени от светлина, информация и звук… Ето защо по време на най-светлите празници обичам да балансирам с тъмните му материи, затова … Io Saturnalia Mary Lwyd to You and a Happy Fuckin BirthDay to Me! А вие келешите с бомби и пиратки – вземете се гръмнете!
Айде заминах в ТикТока… ☠️
Слагам чертата (не от кокаин!) с тематична колекция от още малко звукова шизофрения:
това е саундтрака на черепите, дето отишли на парти и повръщали конфети лол (: Интересното е, че повествователят разказва за точно 8 субекта с генетични (днк) мутации. Танц на 8 клетки в черна дупка, ring a bell? ама че шегаджия
зацикляне в Nigredo – 2017, озвучено, безцветно, продуцирано от долно телемитче (: side note: към момента ☿ наистина става ретрограден, скоро и върху наталния ми, където по знак бил в падение откъм комуникационни способности, ми какъв по-добър тайминг да не не отдаваш fuckове че публикуваш материал на ретро Меркурий. Яко гаден трап е тоя трак, знам, ама… не ми пука!
So long and thanks for the пиш! 🐬
- DoNnA -
