Мисли, смисъл и безсмислие




От доста време си мисля да седна и да напиша нещо, макар и не толкова смислено. Това са просто мисли, компилирани до някакъв модел, който както самото творение, може да е двулицев – да има смисъл или да е напълно лишен от него, като за последния statement, евентуално ще разберете, че няма как да е такъв. Очарован съм от себе си, понеже винаги съм имал проблеми със започването на увода, а сега като, че ли усещам един плавен и приятен механизъм на навлизане (явно от кафето).
Е, разбираемо зациклянията между изреченията са неизбежни, в повечето случаи това се дължи на общата теза, че пишещия трябва да мисли, какво читателите ще си помислят за това което пише, дали ще има особен смисъл, дали ще е безсмислие с аромат на вкиснала боза. И както бях писал скоро в страницата си във facebook, където съм супер активен, за разлика от блога :


„Баси! Хората живеят за да мислят какво другите ще помислят за тях, ами ако тия другите изберат да НЕ си мислят за тях? Тия как ще разберат. А дали ако пък разберат това ще ги убие?“

Абе некви безсмислени aпокалипто-хипотези, заеби :)

On point?



И понеже мина много линейно време от последното ми писание, реших ей така на сутринта да измисля заглавие, без да съм мислил до сега за него и после да се опитам да генерирам съдържанието, без отново да съм мислил за него. Какво пък, може и да се получи. Нямах съмнения в мен, но все пак реших да си отворя любимата книжка с дзен мъдрости и да видя коя ще е първата мъдрост, която ще зърнат очните ми ябълки (ох, това с очните ябълки е много смешно, дано имам време да го преразкажа)... От това какво ще видят те зависеше смисъла на моят живот в този миг... и voila - отварям на 22-ра страница и какво да видят очните ми ябълки:


„В цветето няма никакъв смисъл, ако не цъфти“

Ей за това говорех, да направиш нещо непредвидено, да видиш, че в него има смисъл и да продължиш напред безмълвно, въпреки цялата тая изкуствено генерирана дандания край теб. И едно бързо „you`r fuck`d up!“ - ако стоиш у вас и не успяваш да чуеш шума от процесора на компютъра, значи навън е прашно и много шумно място, ти си преебан, разкарай се от там, там не живеят стойностни мисли. Първото нещо, което се сещам е аналогията на мислите с врабчето, знаете ли, че според мнозина изследователи (не зная как се казват тия хора, дето изследват поведението на врабчето), врабчетата мразят силния шум и отдавна повече от тях са избягали от най-шумните места в големия град. Извода е, че шума смущава мислите, а праха се трупа по вентилатора на захранването на дънната платка на компютъра и от там се получава гротесковия звук, който може да чуеш, независимо от високия шум. Прахта, която всекидневно ни затрупва, както и шума за замърсявания, те по една или друга причина ни пречат. Вторият извод е, че можеш да отвориш компютърната си кутия, внимателно да откачиш вентилатора на захранването и този на процесора и да ги почистиш, като размахаш четката за рисуване, която освен за art изяви, служи също и за почистване на подобни неща. Разбира се не е добра идея да се похвалиш пред някои художник, че с четка за рисуване си чистиш вентилатора на компа. В следствие на почистването, компютъра ще заработи по един необичайно тих начин, дори в първите дни няма да осъзнаваш, че той е там и е включен в ел. мрежата. Защо изприказвах всички тия безсмислени за вам неща? Защото същото нещо може да го транспилирате към вашата особа, да изчистите излишния прах и шум от главата си и да започнете да работите по-безшумно и по-качествено. Моля, да не ползвате отвертки и всякакви хардуерни tools, по нас няма болтчета и кабели.... нали Бернард? Говорех на един познат, с брада и очила.

Нека уточня, че и тук библейския cowshit се е намесил, не се оставяйте да бъдете подведени от тяхното „from dust do dust“, пратете ги по всички дяволи! Ами бавноразвиващата се наука? Нашите тела били от космически прах, всичко било космически прах, включително и огромния жълт кур-вибратор, който си пъхат всяка вечер на тихо място под завивката. Прахта си е прах, а няма ли нещо, което да я анимира, то си остава нещо безсмислено. Комплекса от мисли дават някакъв смисъл от всичко това, а прах колкото щеш, с лопата да я ринеш. А шума, защо той така дразнещ е? Ще визуализирам така: потоците си текат през съзнанието ви, нека са всички познати ни цветове + още 10-ки милиони непознати, това няма значение сега. Вие сте вътре и си гребете с канчето на знанието от тях, изведнъж обаче, виждате как ярко жълта огромна гръмотевица се блъска във вас, точно на мястото на което сте и не пречите на абсолютно никой! Оказва се, че комшията ви бай Иван, пенсиониран обущар, чичак с тумбак колкото топка за пилатес е решил точно днес да кърти нещо от своята изтърбушена панелка. Вече знаете за какво говоря...

И не е никаква тайна, че най-добрите писатели и прочее творци се усамотяват на по-спокойни места, там където е пълно с врабчета. Шума и прахта са за добитъка! Да, за същия този, който отново ще избере един и същ овчар 10 пъти, само защото се чувства приятел с кучетата му и пее песни за тях. Името на овчаря е Катрамун бей, който въпреки своето неграмотническо поведение, липса на всякакъв интелект успява да овчарува отново, с една камара тлъсти педерасти и трапезни воеводи на кокаин и сливова ракия с тумбаци колкото на бай Иван, комшията. Май е време да погледна своята дзен книжка отново, да видя какво ми е отредила съдбата (знайте, че не вярвам дори в това). Ето, отново се изумих как като се гмурнеш в даден поток и просто всичко, което може да видиш е това, за което си се гмурнал мама му стара!


„Да мислиш „Аз няма да мисля“ това е също нещо, което се случва в мислите ти. Просто не мисли за това как няма да мислиш"
А как само виждам горната мисъл като антипод на всякакви fashion bullshity езотерични практики, практикувани на килимчето от 200 евро от варненския мол, хаха. Не, бе медитирайте си, няма лошо. Това помага, просто при повечето хора е – „абе я по-добре си легни и се наспи!“. А не е ли жалко да си насред шума, вентилатора да ти ръмжиа, а ти да медитираш? Това не работи! А даже видях как бай Иван мъкне огромен трилитров буркан с туршия, значи след 2 часа ще чуя агресив-турбо-фолк вопли, а колко пот ще се излее не е истина. А инфаркта чука на вратата. Ииии по тоя повод се сетих за една много комична случка с един познат, трябваше да пътуваме за град Бургас, имахме среща с едни батки за да ни продадат едни неща, не са анцузи „Адидас“ разбира се. И се качихме на една малка маршрутка, като видях шофьора й направих много замислена физиономия и оня до мен като ме погледна веднага ме попита за какво мисля. Нали знаете това роботското „какво мислиш ся?“. И му казах какво си мисля:братле тоя шофьор много зачервен ми се вижда, а като го гледам колко кила е и как диша тежко-тежко, почти съм сигурен, че едва ли ще стигнем и до Карнобат, инфаркта всеки момент ще го покоси!“.... Оня го погледна и някак си се замисли..... Бях задремал, когато оня ме събуди и ми каза, че сме в Карнобат! Леле, дори и след като слязохме оня мислеше за това. Час и нещо съзнанието му е било в предсмъртно състояние, кой знае какви неща си е мислил, навързвал е мисли в смисли, а накрая к`во? Нищо! Ето това е пример за пълно безсмислие, нека повторя: влагаш мисли в нещо, влагаш, докато в един момент това започва да има някакъв смисъл, но накрая виждаш, че де факто е нямало абсолютно никакъв смисъл. Ако този познат беше малко по-умен щях да му разкажа притчата за двамата монаси, реката и жената. Модела е обичаен: „очаквания-резултат-разочарование“. Сега като си мисля, съм дал урок на този познат, без да разбере за него, което е безсмислено, но такова е случването, както казах – двулицево.


dancing in the (b)rain

 Доста мега гурута и всекви там езо-твари ви съветват да се „отървете от мислите си“, това генерално е мета глупост, та вие не сте камък или маса? Тея смисловите пакети, за кура му Янко ли си текат ей така за спорта? Вярно е, че системата иска по-малко мисловност и повече работна мощ, а нейните лакеи правят всичко по силите си за да внушат това, инак няма златен кенеф, на който да смъркат бял прах (виждате ли тънката синхро взаимовръзка „прах – бял прах“). По-доброто решение би било да сте във състояние да контролирате мисловния си модел „нека мисля 1 час за живота на врабчетата!“ повярвайте ми и една минута няма да мислите само за тях, а ще се накачат толкова други странни мисли, че направо свят ще ви се завие. Никой не е мислил за тях, а за винените мушици кой мисли, как се случва тяхното зараждане, какъв е смисъла от тях. Есенно време когато се слагат джибрите много обичам да наблюдавам облака от винени мушици, кражящ над изпаренията от ферментиращите плодове. Виждам го като свое го рода мини съзнание, което е формирано от множество миниатюрни мисли, като, че ли мушиците от джибрите се раждат и в тях умират, това е техния свят, това е техният смисъл. Съзнателно или не това отново е синхро-аналогия на „от прах при прахта“. Колкото и да зацикляме в нашето битие на всички възможни нива ще виждаме едни и същи модели на поведение/намерение/творение. Инак не бих могъл да правя паралели между персоналния компютър и вашия ум, творението и винените мушици. Макар, че на някакво ниво съм удивен от самото творение, то на друго си мисля, че много „copy/paste“ е наслаган в source кода му.

Всичко това със смислите и безсмислието няма как да бъде дефинирано в няколко страници текст, разбира се това ще е добро начало, макар и леко комично на места :)

Генералната идея е да се разбере, че макар и съществуването на термин като „безсмислие“, то такъв на практика не съществува, и не съм аз първият колко открива топлата вода. По-интересен е въпроса кое шибано нещо в кода е накарало prime човека да започне да мисли, че трябва да затопли водата? Защо по-дяволите на нас хората ни е нужда тази топла вода ли? Много просто – комфортната зона трябва да е комфортна, трудно може да се разделиш с нея и с обичайно генерираните й мисли, пораждащи банално-отчайващи смисли, често мутирайки в нещо безсмислено, goth damn it!

А понеже е месец Април, нека кажа 2-3 приказки за 1-ви април, денят на лъжата. Ами то всички други дни са дни на лъжа, освен него – 1-ви април. Всъщност като се замислиш, това е повече от „ден в който ти е позволено да излъжеш някой си“. До скоро не си давах сметка, но сякъш на този ден хората някяк си се изключват от обичайната матрица и като, че ли се осъзнават и започват да мислят. Те подлагат целият смисъл под съмнение. И макар, че вентилатора е натрупал много, много прах той тръгва, това инициира някакъв вид дейност от закърнелия отдавна филтър "истина/лъжа". Изглежда като, че ли всичко започва да работи! Хората започват да мислят и не вярват на всеки за всичко. Това е нещо много хубаво. Лошото, обаче е, че го правят само веднъж годишно и то под команда...






 Някак си успях да свържа това с таро картата „0“, която е първата карта от колодата и се казва „Глупака“, наричана още и „Търсача“. За тази карта се смята, че поставя началото на духовно пътешествие на индивида. Може би за повечето от вас е пълна мистерия защо не е 1 а е шибана кръгла безсмислена 0 ? Не се шокирайте – в компютърния свят всичко е 1 и 0, които го играят булеви стойности (истина за 1 и 0 за лъжа). Мамка му шибана, все едно живеем в компютърно генериран свят, а тумбака на бай Иван е = true! Yes....then pass it!

Добре, де това с 1 и 0 можеше и да го знаете, всеки би трябвало да е карал 2-3 часа компютърна информатика в средното си образование при плешивия чичак (за мен = false) или секси руса учителка (за мен = true) и да е запомнил това за 1 и 0. Другото, което повечето от вас не знаят е, че в света на програмирането 0 е началото, а не 1 както е в математиката. Тоест ако имаме един масив, в който се съдържат 5 круши, де факто ще виждаме масива да съдържа елементи до числото 4, понеже 0 е елемент 1. Крушата 0 е първата круша. Именно това репрезентира тази карта, 0 е началото, и това не е конспирация, това е синхромистика, случване, независимо от компонентите, модела е един и същ навсякъде, намирате нужния смисъл нали? Тези от вас, които малко или много са прогледнали, предполагам щом четете този текст = true, би трябвало да сте изпитали това чувство, което наричаме „да удариш дъното“, което наричаме още и....Attention!... „да започнеш от нулата (началото)“. Ето за това говорех, това е идеята зад тази карта. Дръж се като глупак, защото той не е глупак, просто хората го мислят за такъв, понеже не могат по-правилно да транслират това мисловен процес и им е по-лесно да го дефинират като нещо глупаво и безсмислено. И като, че ли 1-ви Април е вид тригер, който има някаква такава функция, която е прекалено сложно да се разбере и приложи... все пак дадох някой друго жокерче – БАААМ! Но какво е това добиче „жокер“, чувате го тук-там ама к`во за него? Let see: „Жокера е специална карта за Игра, която се среща в съвременните комплекти карти. Обикновено в едно тесте има по 2 карти жокер. В някои варианти на игри жокерът е най-силната карта.“

Наивнича нещо май? ОК, няма да наивнича, ебавам се! Joker – е смешник, човек, който ще ви разсмее, освен ако не сте опериран от чувство за хумор, плешив чичо-чиновник с 45 години стаж в отдел на държавния апарат. Виждате ли, че най-подиграваните фигури сред социума, като клоуна, шута, смешника, глупака са фигури с много по-дълбок смисъл. Ако аз съм системата бих желал да осмея тези неща, всеки който посегне към тях би бил осмиван, има логика нали? Чести етикети, които лепваме на хората са „глупак“, „паляк“ и „тоя па смешник“. Като не крия, че и аз го правя, а най-любима ми е „паляк“, направо като го изричам или изписвам, душата ми се изпълва със смисленост. Което евентуално на просветения out-of-errors-and-labels-езотерик би прозвучало напълно безсмислено, и би се рекъл на ум „тоя па смешник, к`ви ги пише, добре, че имам златно килимче, че да се пречистя от тия пошли мисли, после може да маструбирам и да си легна!“

Къде от глупост, къде от гении – отворих пак магическата дзен книжка, и тоя път направо ме застреля – видях цели 2 мъдрости, е нали уж по една щях да виждам? Очните ми ябълки са виновни не аз....


„Колкото повече думи и мисли, толкова повече ще се залутваш“


Най-добре е да спра да пиша до тук, ама как да го прекъсна този поток сега, би било себехулие (термин значещ, да се богохулстваш срещу себе си, е нали съм бог, к`во?). Следващата:


„Спри да говориш и да мислиш и няма да остане нищо, което да не може да разбереш“


и ще се превърнеш в камък, може би от там е тръгнал мита за Горгона-Mедуза....



 Я! Ама то днес било „Lazarus Resurection day“, което транслирано на компютърен език е „Reboot“. Значи когато рестартирате тъпия си Windows, това е свое го рода възкресение, това е заложено във операционната система и вие няма как да го избегнете, дори и да маструбирате на златното килимче. А Win достига до BSOD (Син Екран на Смъртта) доста честичко. Което предразполага към повече Resurections. A вярвах, че уродливия очилатко - Бил, е шибан атеист!

Eдна бърза шегичка:

Исус:
- Лазаре ставай!

Лазар:
- ОК, тройно еспрессо моля!

И смисля да приключвам до тук, за да не ме споходи тая напаст (BSOD):



Популярни публикации от този блог

Скополамин - Краля на контрола върху съзнанието (update 15.11.14)

Initialization or just an caffection?

[НЕЗДРАВОСЛОВНО] За въглехидратите и Кандида