Create, don`t imitate! (Happy 3rd Birthday)

Здравейте драги читатели,

днес ще говоря за обичайни неща, няма да разкривам конспирации; няма да разкривам тайни; няма да се фокусирам цялостно върху дадена материя, просто ще левитирам между всичкото което Е, нещо, за което от край време си мечтая, but first...

Точно днес (23.01.2017) се навършват 3 години от рождението на блога ми и мисля, че е излишно да казвам, колко много съм получил от него като развитие и информация, просто това е нещо, което не може да бъде описано с думи. На пръв поглед изглежда, че даваш всичко от себе си и в замяна не получаваш нищо, но това просто не е така – той (блога) ми дава повече от необходимото... Всъщност истината е, че процеса е двупосочен. Но разбира се какво би бил този блог, ако не бяхте вие читателите? Ами пак би бил същия блог, само, че без да бъде четен от когото и да е, а това щеше да е вид загуба, т.е. псевдо процес на това, което НЕ Е. Често размишлявам върху това дали има обратното на това което Е и си мисля, че не би трябвало да има такова нещо, защото просто от него нямаше да има смисъл. Посочете ми едно нещо на този свят, което е без причина и от него да няма никакъв смисъл. Мухите ли? Е, може и да сте прави, но аз си мисля, че и от тях има смисъл, просто ние хората не сме дорасли до там да го открием. Представете си само – врем си носа в всякакъв булшит, претендираме, че сме развити и искаме да „покоряваме" необятния Космос, а не знаем какво е шибаното предназначение на мухата? За какъв чеп е тя тук и защо всичко което Е я е позволило да съществува на тоя свят. Наивно е да мислим, че тя е създадена само за да дразни и хапе хората. А как все още някой идиот не се е сетил да направи хапче против стрес от мухи? Представяте ли си текста на рекламата „мухите те дразнят, (а жена ти се чука с комшията).... но ти не се тревожи, хапчето против тормоз от мухи изпий и всички без да ти мигне окото избий...!“ може би на задан план ще се чува трак на Металика - „Kill`em all!“. Освен, че са по-бързи от нас, мухите може да се окаже, че са и по-умни, спомняте ли си филма „Мухата“, в който луд учен, на базата на много експерименти, мутира в огромна муха. Явно това е следващото стъпало на еволюционната стълбица.... А даже вече не споменавам Империите :)

Може би няма да говоря нищо по заглавието, просто много ми хареса като послание. Разбирам, че принципно хората сме свикнали с опредени догми и правила, например в случая: „заглавието трябва да отговаря на текста по-долу“, е тоя път няма да има такъв response, просто ще е „ping time out“ и никой нищо няма да може да направи, защото главният техник се е запилял някъде или просто се е скрил защото не му се занимава точно днес.

И ето тъкмо си мислех, че няма да говоря за имитации и направо ме удари мокрия парцал на творението, че видиш ли „живота бил имитация на изкуството“ или там както си беше (възможен е и обратния прочит). Имитация ли е живота ни? Ние имитация ли сме на нещо? Абе изобщо имитираме ли, че живеем? ДА, ДА, ДА и НЕ, НЕ, НЕ!

Живота ни е имитация, защото ние имитираме всичко около нас, живота ни не е имитация все пак, защото ние сме уникални съзД/Нания. Като в корена на битието отново сме имитация на базовия модел – Източника. Повечето от вас се спират до ниво Висш Аз.... „Висшия Аз това, Висшия Аз онова“, u know. Висшия Аз е сепариран елемент от цялостната схема, дори неговия OverSoul e сепарация своего рода.... Да, ние сме техни разклонения, но нищо не ни пречи да се IDENT-ваме с Източника, не с неговите сепарации. На личната ви карта пише, че сте „Entity“ - т.е. „Същност“. Пардон, всъщност пише, че е същност с някакво системно ID, т.е. „ID-Entity“. Сгрявате ли? Дори Системата не го скрива, че сме същности, играещи Игра. В чиста синхронност с това, нека вземем думичката „PRESENT“, която означава „СЕГА“, нейна анаграма (както съм писал по-рано във fb страницата) е „SERPENT“, което означава „ЗМИЯ“. Но без конспирации моля! Вчера (22.01.2017), новия Президент на Бг встъпи в длъжност, и какво от това? Ми нищо, освен, че така настоящето си валидира някакво ID: PRES(ID)ENT. Вече имаме и една нова концепция: 

„ID-ENTITYs with PRES(ID)ENT in PRESENT, mirrored by PRESS, after XMASS!“

Зная, че според най-новите езотерично-философски разбирания, човек да пребивава мисловно в миналото (понеже само до него има достъп, защото е кристализирало) си е чиста загуба на време и психична енергия. Това несъмнено е така, but .... понякога често стоя там и си мисля за старите приятели, ония истинските, дето с тях си се мерил лятото със зелени домати на селския двор, дето са винаги зад теб и обичайно стоите до 4 сутринта, качени на някое дърво, олисани в дълбоки разговори за например играта мортал комбат или пък за извънземните и тайните психо експерименти. Повечето от вас може би са имали такива луди приятели и знаят за какво говоря. Смело мога да кажа, че сега няма такива... сега имаме само нови приятели, но не и стари, истински. Сега тия новите са пластмасови и не би могло да има нищо истинско помежду ни. Тия новите звънят само по повод или да искат услуга, никога няма да ти се обадят без целно „просто ей така да те чуят“.... Тук усещам липса или тотален fake, имитация на „древното“ старо, добро и истинно приятелство. Понякога се натъжавам, че не може да се замеряме със зелени домати, да ни гонят озверели дядовци с бастуни, а ние да умираме от кеф. Наречете ме какъвто си искате, но няма да успея да се накарам да забравя това, та миналото ми е било толкова истинско (да зная за училището и куп другите неща, които те програмират). Всъщност така като се замисля най-добрите ми приятели като малък са били леко луди, т.е. неразбрани от масовото съзнание, аз както се подразбира вероятно и аз съм бил такъв, за да ги привлека в живота си. Осъзнавам, че бъдещето става все по-сепарирано, то имитира космическото разделение, имитира самият Източник, защото то е също и неговото бъдеще, а такова има само в нашият ум, понеже Източника няма как да го осъзнае ако не е моят сепариран ум :)

„Мисля, че към настоящия момент сериала „Приятели“ е по-скоро утопия“

-SPCTTR

Добре де, какво стана със старите добри приятели в крайна сметка? Ами „живота ги погълна“ както обичаме да казваме, кой заживя в далечен град, кой избяга в чужбина, прокуден от местните локални идиотщини, кой просто престана да е такъв (т.е. смени главната роля). Why, why da fuck? Нямам си на идея. Просто така трябва да се случва, ние се отдалечаваме един от друг, видимо и осезаемо. За това имаме и толкова проблеми в комуникациите – появиха се имитациите на човешката комуникация – социалните мрежи, уж за да ни помогнат, а те де факто ни ебаха мамата! Няма комуникация помежду ни защото ние сме на голямо разстояние един от друг! А тази комуникация, която визуализираме е просто бизнес контакт или с други думи „интерес“. Никога не съм бил от хората с много приятелства, и винаги съм се дивял на глупостта на хората с много такива, колко са глупави тия хора да си мислят, че с поздрав и плоска шега всички тия, които комуникират с тях са им приятели, хоули шит! Защо вече не създаваме истински приятелства? Защото 99% живеят живот, имитирайки другите, не създаваме нещо истинско, а само имитираме. Не? Замислете се пак!

friEND!

А изкуството? А филмите? А книгите? А възнесените учители? А някой, който просто адски ви кефи? Имитирате ги нали? Та, по дяволите и Аз го правя постоянно, просто не се срамувам да си призная тая (може би) слабост. Само когато идентифицираш дадена слабост може да започнеш да правиш нещо по тоя въпрос, перифразирам някой си там, но не се сещам кой беше ;)

Според мен е нелепо да се наречеш истинско съзнание, ако не създаваш нищо покрай себе си. Ако само консумираш, имитирайки някой си там и задаваш глупавите въпроси на неправилните личности, май имаш сериозен проблем с учението тук доле на землята человечна:P

Често съм получавал отговори като „е какво да правя, какво да създавам като в нищо не ме бива“, или пък „е то всеки не може да създава нещо“ .... Напротив, всеки може всичко, та забравяте ли, че на първото място вие сте имитация на Източника, т.е. негово копие. Желанието и волята трябва да са вашата пътеводна светлина, не пияния родител, или глупавата половинка (мъж/жена). Хора, които не ви помагат, а ви пречат нямат място край вас. От както се помня постоянно съм творил различни неща. Никога не съм получавал някакви кой знае какви признания или благодарности/лаври. Но въпреки това никога не съм СПРЯЛ ДА ГО ПРАВЯ, МАМКА МУ! Сега се занимавам с други неща, преди тях пишех още по-активно в блога си, преди него 10 години съм творил музика, а преди нея правих други неща, винаги съм го правил и ще го правя! И не ми пука за мнението на който и да било дали съм добър или съм мега зле! Така, че don't imitate – just create!

Освен, че съм ви благодарен, че отделяте от малкото си свободно време да четете моите писания, по повод, че говоря за приятелствата, искам да отправя една молба: Моля не ми досаждайте с покани за срещи, телефонни разговори и т.н.. Имам си моя собствена идеология за приятелствата, и не мисля, че приятелства от тоя тип „любопитно“ биха били продуктивни или пък полезни... Ако моят път включва това да се срещам с някой, то това ще се случи, в мен няма нищо магическо или специално, аз съм обикновен човек, който обича да разсъждава по различни теми. Имам си личен живот и не мисля да го умесвам с виртуалния блогерски такъв, моля да уважите това мое право. В допълнение на това: ако ми е приятно да си пиша с някой, то аз си пиша, в противен случай – знаете. А ако има засегнати и обидили се – още по-зле. Ако не знаете какво се случва с вас, предлагам ви да разберете, а не да си губим времето взаимно в писането на безсмислени текстове. И за да не ме намразите съвсем:

Подканвам всеки, който се чувства на ТИ с материята, за която пиша, да пише с мен, може и като гост, може и като за постоянно. Разбира се това ще се случи, когато реализирам новата платформа на блога, върху, която работя и прочее. Предполагам, че тая година това ще се случи. Зная, че много от вас имат нужните качества, но изпитват страх да го сторят. Недейте, в гората има много мечки, но има и много заровени БОГАТСТВА! Ако успеем да намерим този общ език с някои от вас, мисля си, че тогава бихме имали един доста продуктивен и лишен от безсмислие диалог :)

Ако можете да се справяте със сложната природа на един ВОДОЛЕЙ, то тогава сте добре дошли! (блога е ВОДОЛЕЙ) :)

Сещам се за още много неща, но първото, което ми дойде на ум бе за блестящия филм „The Pursuit of Happiness“. Инспирираща история, която не харесах заради това, че накрая на филма героя на Уил Смит успя да стане брокер на Уол Стрийт, харесах я защото през цялото време (близо 2 часа), въпреки многото проблеми и неволи, не чух един единствен път главния герой да се ОПЛАЧЕ, да каже, че е ШИБАНАТА ЖЕРТВА, която не показва креативност, а жалка имитация на съществуване! 

Точно днес бях изненадан да разговарям по телефона със стар добър приятел, което провокира това писание, специален поздрав за всички приятели с това истинско парче на легендарните Queen: