Вариации на Аза из локалната Мaтрьошка или как рептилии и хора (си) разказват Играта

 


Здравейте, както изглежда, предстои ви четене на нов материал в блога ми (не думай бе!). Разликата тоя път е, че това не е моя творба. Реших да дам трибуна и на други хора да покажат своя комплекс от мисъл тук. Както е казал народа: “Мерак само да има човек”. А пък и не е лоша идея да вкарам малко чужда вибрация в блога си. Впрочем "монополизма" никога не е бил добър индикатор за развитие.


На времето, малко след като почнах да пиша публично, започнах да си мисля, че ще бъде много яко ако хората, които пишехме тогава се обединим под някаква (плат)форма, на която да пишем заедно. Дали аз не подходих по-убедително или просто другите си дадоха ‘пас’ не успях да разбера. Но с времето осъзнах, че вероятно това това е била доста глупава идея, понеже това щеше да породи доста потенциални проблеми с личностното ни развитие. За щастие или не това не успя да се случи, нещата си останаха такива, каквито са. Явно така трябва да бъде и всяка жаба е нужно да си знае гьолчето. На още по-късен етап започнах да си мисля, дали не е добра идея да дам “място за изява” в моя блог на хора, които ме знаят и четат. Защото зная колко е трудно да се наемеш да пишеш за пред други хора, нищо, че си викаш на ум, че ще пишеш главно за себе си другите просто не съществуват. Ха, ама са си там и чакат да видят каква мега простотия си написал и т.н. :)


И сега да ви пожелая приятно четене с творбата на DoNnА:


Привет, четящи хора ^^
Благодаря на Spectator за поканата да се включа тук със свои разсъждения ^^ За да обобщя в някаква подредба събраното на следващите листи, намирам за удачно да припомня какви размисли събуди горната картинка в неговата фб страница… Нaпример темата за избора на аватар и роля в Играта на въплъщения, по какъв начин богатите са богати и на „горните“ нива и защо имат това предимство пред останалите в материалната вселена... Имат ли разменна монета Играчите и въобще, колко губят и печелят. И разбира се, какъв им е филма на извъндзенните със Земята, Вселената и всичко останало, в частност познатото присъствие на влечугоподобните от Орион. Не че предлагам конкретни отговори, просто взаимовръзки и разливане по коридорите…

Пускам в тази касичка моите 5 стотинки перспектива - размисли и страсти без претенции за пълна правота. А в контекста им е нужно да започна с приказка една…

Имало едно време… една кухня… в която си седях зверски нагърмяна и се чудех защо отново мамка му след като отдавна избягвах. По някакви неведоми причини уж отникъдето ме застилаше чувство на пълен сдух и тъма, все едно ми стягаха душата в примка, тежка мътна гадост… седях си с него, ще премине, казвах си… Когато нещо започна да се надига. Не някаква закачка на напушения мозък, нито шарено игриво или разтегливо. Извираше масивно.
В един миг се озовах и почувствах изцяло в тялото и съзнанието на рептилоид от женски пол, инфилтрирана за мисия на планетата Земя. Движех се в тълпата на мегаполиса, като мравки бързат измежду небостъргачите, си мислех, караха автомобили, облеклото бе сравнително модерно… началото на 21-ви век, разбрах. За физическите ми очи хората бяха прозрачни – виждах органите и системите им отвътре, а ако решах, можех да гледам през няколко тела, за да фиксирам някое определено в далечината. Едновременно се носех и отгоре във въздуха, наблюдавах всичко заедно. Не виждах отражението си, но знаех какво съм и как наистина изглеждам, макар да не забелязваха реалната ми форма. Знаех и задачата си, трябваше да стигна до поредния субект за извличане на генетичен материал… с който разработвахме хибриди във войната с другите раси… Затова и го търсех като рентген, с очи и нюх на хищник, който няма да се спре пред нищо да изпълни мисията… нямах и следа от чувство, единствено целта да заловя субекта и да взема нужното от него, по какъвто начин се налага.
И тогава …се върнаха всички спомени. Всяка мисия, всяка интервенция, върху мъже, жени, деца, брутално изтезавани от мен. Видях ги, чувах ги, как през крясъци ме молеха да спра… вързани към лабораторни маси, на столове, с вкарани тръби през всякакви места от тялото им, игли… контейнери… Трябваше да са в съзнание, иначе субстанцията се замърсява… Усетих, разбрах отвътре…всичко… болката на жертвите ми ме помете, наведнъж, светът ми се разпадаше в сътресение, а спомените се събираха, като на лента, от цялата служба, десетки стотици години мъчение над хората, и мамка му, не исках повече да причинявам още от това, нито да работя под командата, която го нарежда! Командата на Кралицата ни, Кралицата на Орион. Осъзнах че бях неин роб, една от всички програмирани и заменими пешки на системата… и целият гняв на съществото ми изригна някак си безсилно пред това как бяха чупили волята ми досега, като чуждо притежание без глас… Гняв, тъга… и жестоко отвращение…
Емоцията ме взривяваше и размазваше до предел… Стоях на улицата и знаех че са близо, те идваха когато нечия програма се разпадаше и той не служи вече… на зададения ред… Някакъв импулс се завихри, изпълваше мен и цялото пространство и с глас от най-дълбоко заявих – Искам да съм човек! Гласът на моя Аз
Опомних се отново в кухнята на стола, в пълен потрес, но и някак.. заземена.
……
Не зная какво е станало с другото тяло, като че ли директно излязох от него в онзи момент, за да заема текущото ми, поне това бе чувството. Предполагам технологията за трансфер на съзнания не позволява празно, а на Земята е вървежно… може директно да са наместили някой друг агент или пък да са ми „оправили настройките“, за да продължавам… Империята има и практиката да запраща провинените на заточение в това едновременно „изгнание“, уж затворени в човешко преживяване. Тук, където след „грехопадението“ нещата са излезли извън контрол, защото хората сме вкусили мъничко от свободата 😊) За ужас на Кралицата.. или пък радост?
А чували ли сте историите за пълна подмяна на личности в едно и също тяло и как новонастаненият дух живее със всички спомени на стария и не знае, че е в чуждо тяло?… Вариантите са доста, но като най-резонен и класически ми изглежда разклонение на времевата линия или паралелна такава, тъй като зелената изпълняваше мисия около 2000-та година, а по това време аз се чудех вкъщи какви пък са тия самолети дето се разбиват в небостъргачи по телевизора…
Което събитие официално беляза началото на един „велик“ рестарт, новата земя, новата ера, новия ред, бля бля бля, велики нови начала, за същия контрол, същата Игра… Но поне на локално ниво ключово за смяна на режими, в борбата за установяване на линии от всички преплетени във времевите войни, и oтварящи се коридори за съзнания с интерес към инкарнации в глобален мащаб. Защото ритуалните взривове разцепват тъканта от атоми и молекули, изменят структурата на самото време и служат като процеп за порталност…
Като казах глобален … пейзажа на цялото опомняне както винаги бе в САЩ. Къмон дююдз... Извънземни, САЩ, Ню Йорк сити стайл… то да му писне на човек от тез ЗападНалите колонии, изтърка се декора на тая симулация, следващия път рептиль из России за разнообразие, почему пък нет.
Има и един друг момент, за който ще стане въпрос нататък - възможността за буквално две или повече едновременни инкарнации на духа в една линия. Boom twinz! ;D

Погледнато от друга точка на психическата сфера, често се случва хората да имат регресии в минали/паралелни животи без „реално“ да са ги изживели, а всъщност се включват в потока на колективното несъзнавано, за да „изциклят“ навън и през себе си конкретен модел от личната и обща митология. Тоест, нужда от проекция за интеграция на архетип. Дори и да не съм била там фактически, то някъде, някога, неизбежно нещото се разкрива в образ, в по-приемлива картинка за окото. В такава материя доказателствата за „реалност“ няма как да са солидни за мозък твърдо решен с „око да види и ръка да пипне“, просто защото материалното не е солидно, както и да го погледнем дори научно и „логически“... А когато мозъкът с око погледне в огледалото, какво си казва, това отражение реално ли е? Мисля, че самия израз за естеството на преживяването тук ни дава подсказките – виртуална реалност или сън наяве. Хем е виртуална измислица, хем реална, плътна и оформена, като двете са за нуждите на опитността, а който търси конкретни факти за това или онова, може да се довери на психолози и психиатри и подобни докторЯ, те дотолкова разбират човешкото, че знанието им стига да предпишат някой тровещ хап. И тъй като са профилирани да „лекуват“ травми и проблеми, това ме подсеща, че trauma sounds like drama, с травма се белязваме в началото на драмата живот, а от немски Traum означава точно сън, мечта или илюзия…
И нещо любопитно за марихуаната като вид спусък на подобни събития:
Извадка от книгата на Fritz Springmeier – “The Illuminati Formula used to create a Тotally Undetectable Mind Control Slave”:
„Канабисът, или марихуана – седатив, който изменя възприятията; цветовете и звуците се насищат, времето се разтегля.
Това вещество не се използва често в програмиране Монарх, тъй като предотвратява процеса на майнд контрол. Експериментирано е в комбинация с други дроги като средство за разпит. ЦРУ го споменават в списъка на ползваните в МК Ultra вещества, но е служило повече като експериментален наркотик, отколкото за програминг. Мозъкът просто не се програмира лесно под въздействието на марихуана. Затова е започнала огромната кампания по криминализацията й, дори при факта, че изследвания показват колко по-безвредна е от алкохола, например.“ Тоест, марихуаната носи потенциала да разпрограмира , подлагайки разума на разпит в допир с личните му истини. Затова ли му се казва „да пушим коз“ хаха 😊 Как няма ФБР-та, ЦРУ-та и другите абревиатурни слугинажи да поемат контрола върху производството, хибридизацията на семената и вероятно да я тровят с гадости по стандарт - за обратен ефект, така че от добър инструмент да се превърне в средство, отварящо сетивността към още хипнотизъм и контрол, инфилтратите им мръсни….

А тук добре са уловени в лирика нагласите и премеждията на един извънземен инфилтрат-хибрид, разработен за мисии на Земята, подобни бяха усещанията и за способностите на приятелката ми на име Рептилия…


 

Да продължа мисъл-формата си с кратка легенда:
МК – майнд контрол и програмиране
КМ(а) – Кралицата Майка, същото наобратно ))) “Богинята“ Майка, Кралицата на Орион…
Класическата схема на веригата МК се състои в това, че всеки програмиращ преминава през същите и по-сериозни програми и травмирания, за да може да обработва субектите си надолу по пирамидата. Ако се изкачим обратно до върха й, то следва че в Империята КМа е най-програмираният субект, и най-дълбоко травмиран от водещата роля, която нейния Висш Аз е избрал да играе и понася на крехките рептилни плещи. Тоест в Играта ни тя, както и робовладелската система от космическо ниво като нейно продължение, генерират огромно количество травма – емоция, преживяване, конфликт… енергия.
Известно е и колко добре материално устроена е тя като Главен Играч – владетел на светове, галактики, съкровища, граби, смуче, с манипулация и тих терор… за ресурс обмяна търговия… в еони линейно време доминация в пространството… еми Богата си е! Богата и жестоко фрагментирана от травмата.

В тази връзка ще изведа миниатюрна част от книгата „Завръщане в Монтоук: приключения в синхроничността“, където освен всичко друго, темата и причините зад фрагментирания в играта дух биват издълбани в трудно описуеми за тук мащаби... Може да стои висящо извън огромния контекст, but it goes a lil some like this…

Част от информацията се позовава на дългогодишни изследвания и резултати от депрограминг техниките и терапии в сциентологията. Организацията е създадена, за да възвърне хората към истинското им съзнание и сили много отвъд нивата на земната физическа реалност, която има функция на клопка за душите. Сциентолозите са практикували действащи ключове за напускане на решетката. Затова агенциите узурпират и превземат отвътре движението, за да заприлича на това, което е днес – изродено от постоянни междуособни конфликти, базовото знание не се преподава, а организацията е превърната в пълен антипод на началната си идея – в настояще игрова площадка на МК обработка и съпътстващата в това содомия.


Според сциентолозите ние се намираме в т.нар. MEST вселена, обусловена от параметрите материя, енергия, пространство и време – Matter Energy Space Time. Характерна с това, че участващите в нея богоподобни души са програмирани с милиони видове хипноимпланти, намалящи силите и осъзнаването на духа, в игра със доста скрити правила. Всичко това съгласувано на входа от самите тях като избор да се самоограничават. Защото какво освен безмерна скука да изпитват богоподобните, когато могат и знаят всичко или за миг създават и рушат вселени. Ами решават и си измислят шантава Игра. Образно казано, на входа те получили достъп до местната такава с условието вътре в нея да обменят идеи помежду си и едва когато сътворят и издействат нещо великолепно с наличните си слабости и сили, могат да си гарантират изхода и да се завърнат до естественото състояние на неуязвим дух в общото творение. В сциентоложките понятия този дух се означава с тетан – всесилно същество с изразена лична индивидуалност, „получено“ след вторичното делене от Нулевата константа/Източника. А мултиизмерния имплантиращ механизъм като вход и изход на Играта те наричат Утробата, с което картинката с човечето от началото е точно съвпадение.

Де факто, на входа изискването за участие в Играта е оригиналното творчество, а ако изискването е за всички участници, то оригиналността се превръща в pattern или в споменатия в предния материал на Spectator шаблон. Оригиналността е шаблона за всички. See the tricky? И пак се получава една каша, ще взема да си припомня теория на Хаоса… Както и да е.

Едно друго зацикляне произлиза от това, че енергията е едновременно инструмент на тази Игра, но и функция на ограничението в нея. А ние сме много отвъд енергията като души. Можем да се вкараме в клопката на убеждението че сме велико астрално, етерно или дори кармично, според йога и т.н. тяло. Е, отново ги наричаме тела, макар и по-ефирни, нали? Откриваш че пътуваш и се млатиш астрално и уауу егати суперхюмана, а то топлата вода, може и с флуор. Защото дава осъзнаване, че си нещо повече, с което обаче може да затлачиш в духовни учения и енергийни практики на абстиненция, или в самото състезание за власт и контрол над материята, за власт в Играта, за още и още игра до безкрай и без изход. Което не означава на автомат да изпаднем в отрицание за енергийната ни природа, защото и тя е потенциал… монетата винаги има две страни и един ръб.

Автономните души-творци първоначално влезли в Играта, наброявали около 10 000. С „течение на времето“ те дори започнали да се състезават кой ще се разбие на възможно повече части, заради величието на фрагментацията и разнообразното израстване, което дава тя. Някои сциентоложки групи предполагат за числа с 40 нули за отделното съзнание. Милиарди частици, разпръснати навсякъде, много от тях забравени, много от тях върху които духът няма контрол, а подсъзнателно влияят изборите на по-осъзнатите му централизиращи роли, било то от човешки или извънземен тип.

Между самите вселени-игри се водят състезания за това коя ще доминира като най-гениалното творение. МESТ вселената иска да ни убеди, че е единствената и най-велика Игра, и това е може би основната причина (насред милиони други) объркването и забравата на душите тук да са такава натрапчива драма. Огромна вселена е и заради трудността множество съзнания предпочитат да разиграват и печелят територия отборно. Така веднъж един отбор разкодирал една друга вселена-имплант и с наученото превзел играта mest, наместо да си гледат тетанските работи и да се върнат към Омниуниверсума си на безкрайното мирно познание. Шегувам се, няма лошо. Там нали е скучно и на всичкото отдолe. Заиграли, заиграли с други фракции, поробвали и експлоатирали до предели своите пионки и се забавлявали за тяхна сметка. Докато неизбежно в другите животи ролите диаметрално се обърнали и те вкусили от същата позиция на употребени хуманоидни пешки, това е естествения закон. Мисля за възмездието и излиза че всички сме били в ролята на гадове и жертви, и то по много пъти… Вероятно оттук произлиза и закона за кармата, но ако непрестанно търсиш да наваксваш и решаваш и изравняваш нещо от минали и бъдещи въплъщения, то се закачаш в един от параметрите на mest – времето, но също и материята (на телата) и така Играта няма и да спре, което е угодно само за нея… like they say, Karma is a bitch :)
Намираме се във Вселена-матрьошка-имплант-изолатор като малък фрагмент от култовата Вселена на Игрите, събрала в компресия всички възможни сценарии за извращения и красоти, на които се базирали предшестващите видове вселени от цялата Вселена на Съгласията. Жестоки и хитри войни се водели между високите и ниските нива за проникване и участие тук, защото… всички искали да изживават нещо интересно, трудно и.. долнярско, тук където илюзията е най-плътна, а миш-маша най-голям и апетитен. Тетаните се преселили тук и огромния интерес към MEST бил причината другите вселени почти да се обезлюдят, някои колабирали и се разпаднали напълно. Тук самата фрагментация и десинхронизация имат игрови статут и са толкова дълбоки, че множество от онези автоматизирани до забрава наши части се намират и в телата на другите. MEST използва това разнообразие с цел надмощие над другите игри и така превръща идеята за вечността в масивното внушение, че това е най-могъщата Игра и няма никога да свърши… нищо че се генерира в една от многото мега машини за холограма и реклама в симулацията, етерните квантови компютри тип сферата на Дайсън около звезда, с изумителни мащаби (Тази година видях как се отваря един такъв, нищо не съм взимала, просто си миех чиниите… за това събитие някога нататък може би…) А всяка машина си има някакво копче, щепсел, оператор…
Когато една Игра се изиграе, тя приключва. И тук се корени същинския капан, не само в Земната платформа, а цялата Игра, която се превръща в паразит върху тетаните и с все по-комплексни усложняващи механизми скрива изхода от нея, за да победи над другите игри завинаги

Това дотук бе само малка фасета от разгърнатото в книгата…. Бих я обобщила като личен и митологичен hivemindblow, а ако не се е подразбрало, препоръчвам я хаха ^^

Предвид горната концепция за частите и споменатото в началото, лично аз допускам, че един играч може да реши и спусне едновременно свои инкарнации в една времева линия. Те се срещат, взаимодействат, бият се, обичат се, и я го разберат, я не.... Не съм гледала „Локи“, но дочух, че той се влюбил в женската си версия с ясното знание, че тя е той. Доколко има общо с възможността, за мен е още на ниво догадки, просто ми напомни за идеята. И има ли наистина какво да ограничи индивидуалния дух да направи и това - да се среща сам лице в лице? Едва ли, ако го има съглашението за такова скрито правило, а щом един тетан е всемогъщ, би трябвало да си позволи и подобен садо-мазо лукс. Вероятно това е и механизма зад т.нар. twin flames, с който ню ейджа (не)откровено злоупотребява, ала отклонение… А шизофрениците били болни хора. Вселената е болна, хора, разболяла се, за да се лекува, а най-счупения печели, забавно е нали :D И въобще, отпада времевия парадокс, че ако срещнеш двойника си, се анихилираш, мисля пак ни пробутват измамни команди, вероятно за да ограничат представите ни за пътуване във времето. Например някои от участниците в проекта Монтоук срещнали себе си в тялото, в което съзнанието им било прехвърлено за целите на проекта в минал или бъдещ етап от една времева линия.. тоест минимум единият двойник е знаел, че вижда себе си в миналото или бъдещето… Ако не е знаел, спомнил си е впоследствие какво и кого е видял. Поне така го разбрах, може и да изпускам нещо …И какво е станало все пак? Във всички случаи не са се изпарили - направили си снимка за спомен и си продължили по задачите.

И така, един първичен дух/ВА през ролята на великата КаМа е избрал да поеме играта на целия този контрол, малтретиране, заблуда, травма и фрагментация, и да ги налага над хиляди цивилизации, системи и галактики, с тенденция да се разпростира до безкрай… Жестока, многомерна травма, натрупана в едно същество. Какво ще стане когато ролята й се обърне и вкуси своята отрова? То вече се случва, по един или друг начин… Какъв ли взрив ще е, когато вместо да се цъкли в огледалото с тялото си на божествената майка, дойде момента да обърне поглед навътре. А може би ще е имплозия. Като казвам божествена майка, съмнявам се да дефилира със широк родилен ханш, достоен за възхита, просто снася яйцата си през някаква клоака…
Но функция на контрола е да излиза извън контрол, така че отново – това се случва едновременно и необратимо. Би могло хиляди от нейните безмозъчни слуги да са несъзнатите копия на същия този КМа тетан и тя да причинява страдание едновременно на самата себе си през тях, за да самокомпенсира наложената доминация. А някои от фасетите биват дотолкова фрагментирани, че тотално да забравят как са част от нещо по-голямо и пълзят като роботи. Възможно ли е това са органичните портали? Жужащото кошерно съзнание на КМа-травмата, основни агенти на игровия модел, саморепликиращ се докога…

А дали „реално“ съществува тази съвършена дама? Аз го разбирам така, че репликиращия игрови модел, забит по договорка толкова дълбоко в колективното подсъзнание, трябва да придобие материален образ, за да бъде излъчен навън, обединен и разигран в симулацията. Защото несъзнаваното е способно да си създава според нуждата и да го предава в образ към съзнанието - също като в нивата и символите на сънуване, споменатата нужда от проявление на архетип. Така се появили митове и „богове“… Така че колко точно е важно дали кралицата е реализирана, след като базовата игра, тук във възприятията ни идва от самия рептилоиден мозък, с който абсолютно всеки оперира? Той е вход за хипнотизма, изход на личното въображение, ключ към образното на илюзията в Матрьошката… Дори и у4еNiте не оспорват как ни служи той :D Това единствено доказва, че голямата Мама придобива и прилага формата си на множество нива… И изглежда към момента, спрямо други източници и земните събития като цяло, образа й назрява и търси да отпуши нови потоци към Земята по нишката на модела, или да забие още повече във фрагментите си, за контрол. А защо не и двете едновременно. Дори и да приемем, че КаМата е играч-имплант или „илюзия“, тя съществува, за да бъде разигравана. Защото има и тетани, които се сливат с етерно-технологични източници на вселени и самите те се въплъщават като Игри… за да превземат другите Игри…


>>> Matrioska Brain Simulation <<<o>>> Вселена-МAтрьошка-Игра <<<o>>> „божествената MAйка“ Кралица с технорезонатор за Земята през Луната <<<o>>> трансхуманизма на една МAтрица с нейната лъжеКралица >>>


Затова според мен не си заслужават канализираните медитации, ритуали и желания по пълнолуние и новолуние, ако разчитаме Луната да ни нареди живота и предостави всичко в него… защото там стоят операторите и само чакат да прихванат отдадената енергия и да подхранят не нас, а МАтричната Система от Илюзии… неслучайно в астрологията луната е символа на „женското начало“, „майчиния образ“, пряко свързан с архетипа на водата… Самозваната Кралица освен всички други божествени титли, си приписва и тази на „Кралицата на Космическите води“… А водата като магикален елемент носи идеята за тъканта на самото време-пространство и естеството на Всепроникващото Съзнание… Така Кралицата се обявява, че контролира тъканта на реалността, съответно и нейните физически обитатели. И след като връзките са скрити от общия фокус на хората и няма как да бъдат поставени под въпрос, закона си действа с неподозирано съгласие… Както в „Пътеводителя“ вогоните унищожиха Земята, за да строят хиперкосмическа магистрала - документите на проекта си били обществено достъпни отдавна в централата в коя галактика беше, но щом нямало възражения, никой не им е виновен на хората че не са знаели, та да изпадат в паника сега като дойдоха корабите… Май абсурдизма си е жанра на тази вселена…  Та, Луната като инструмент на контрола, изкуствен кух обект, боен кораб с функция на сателит и излъчвател на мощни хипнокоманди и холограми, е умишлено позиционирана за да налага „майчината“ решетка върху Земята. От Луната идва „препоръката“ душите да се насочат към бялата светлина, в белия тунел с „добрите“ същества, когато умрат или имат извънтелесни преживявания, единствената цел на което е отново да бъдат рециклирани и играта на доене/карма/инкарниране да продължава. Кралицата, а и MEST трябва да си пазят бизнеса с душите, все пак, и колелото да се върти ли върти…

Тази хипердоминантна богаташка, „духовната майка“ на всички, е пуснала пипала отдавна с древните вярвания в Гая, Мая, Шакти, Кали, „Пресветата Дева“, вавилонската блудница Изида, всякакви варианти на някаква богиня майка и закрилница в религиите, а всъщност брутална феминистка в абсолютната си форма, по която ню ейджа и „духовните движения“ полудяват от захаросване на „божественото“… как духовния мъж трябвало да се покланя пред богинята, че и да развива този женски принцип в самия себе си заради вина, че мъжкото било много зло… а жената ставала „empowered” с развиване на всички форми на „богинята“. Колко по-красноречиво може да се опише тази инвазивна злоупотреба с чистите принципи, които изживяваме през телата си тук… на мен лично като поместена в женско тяло и генетика ми става кофти от тази …енергетика… И въобще, човек прекланя ли се ниско пред някого и нещо, поднася ли се на „олтара“, то mest това и чака, да го глътне за десерт или основно, и да го изплюе обратно в мелачката… май важи и за вечното търсене на някакви „висши енергийни състояния“, а тези дименсии се намират вътре една в друга, не по-ниско или високо от нас, ние сме ядрото и всичките му пластове.. Отвън вали и едно облъчване тип „Поискай и Вселената ще ти даде, Вселената се грижи за теб, Вселената те закриля, разчитай на Вселената, Вселената ще изпълни желанията ти“… не, MEST Вселената ще изкуши тетана със всичко възможно, за да отнеме автономията му и да го постави в зависимост – с ангели, архангели, демони, религии, богове, спасители, добрите извънземни, христос, изсветлените духовни водачи месии политици и тн тн … не мерси, стига с рекламите вече, нахални сте, а и продукта ви не струва… Измамата на mest се състои в това човек да предаде личната си отговорност, разчитайки на какво ли не отвън, за да се погуби сам… Така в краката на Играта, тя пък е обърната надолу с главата, образите криви, после се започва с циганските колела и as above so below до пет на въртележката… И една втрещяваща за перхидроления ню ейдж мисъл – в най-прекрасната си форма егото е тази лична отговорност, която има потенциал да центрира разпарчетосания дух, да събере индивидуалността на тетана / Аза, и това е ключ към сливане с бленуваното цяло на Творението… супер крива е идеята-имплант, че това сливане ставало с премахване на егото, обикновено в комплект с извисяване до 5Д и нам ли къде, с духовни водачи, че и колективно… ами егати оргията… и интензивни високи вибрации от енергия, нали, да е пълно удоволствието… Водачеството само по себе си е его, но последователите не трябвало да имат… е, втф… За Играта няма значение дали някой се препомпва с его или иска да си го изтрие, все й е едно, защото е едно… и също… и тя ще се възползва от всеки краен стремеж - истински Дявол. А има ли тяло, има и его. И само егото е това дето си мисли, че ще е големия пич ако нямал его… ейй, голямата работа начи, who in the universal fuck cares…
Да се върнем на КраДлицата, как самозабравена в тялото си, концентрираща толкова много енергия в нашата Игра наведнъж, цели да ни внуши че тя е Началото на Всичко и самия Източник… Също както mest иска да вярваме, че е цялата и всичката игра. Всемогъща игра, с неповторима кралица.. каква ирония, даже клонингите и киборгите сигурно се смеят, някъде отвътре, там където нещо чатва че са си продукт на имитация… Колко неповторима предвид че клонира един ген в продължение на милиони години, прави си телата на поточна линия и прехвърля съзнанието си без особена промяна в ролята… and that’s her gamе, на змията Уроборус.
И всъщност, тя КаМата страда от доминацията си. Просто такъв е принципа, а и главния вход на Играта през Утробата е опита на страдание и слабост, травма, фрагментация. Нашия имплант тук, вероятно основния заедно с този на времето, е базиран на богатата идея за страдание и загуба… На чиито връх в галактическата игра стои КаМата и ни дава и дава да преживяваме нейната идея за тотален контрол над душите като разменната монета, с която си твори и гарантира изхода (все пак някой ден…)? Хитро би било... А според „Завръщане в Монтоук“, в самото съзвездие Орион се намира портал, през който в mest се спускат играчи с доста credits предварително, със запазени спомени, повече сили… Това е мъглявината Конска глава и служи като хак между вселените…
От друга страна, за KaMaта всъщност е богата идеята как нещата тук са с огромен потенциал да излизат „извън нейния контрол“, от който тя бере непоносими ядове и мъка, но всъщност точно тази игра много я радва, просто не го схваща.

А ако страданието се осъзнае като вход за тук, то би трябвало да се изцикли на момента или поне да зададе импулса за освобождение, но пък разни благи духовисти се осланят на това, че животът е страдание. Интересни идеи, ще се трикваме ли… може да е входът и отправна точка, но не е всичко.
Ах да, от будизма идваше. От страданието преминава в режим на медитация с утвърждение за „аз съм нищо“… но дали е така…  Много нищо, много нещо се събира.... И ми се струва леко крайно –  да се потапяш в унеса на духовната си нищОта, да се чувстваш приютен в омаята на нищото. Доста привързващи усещания към едното нищо, което всъщност си, и не си… „Да си (у)нищо(жен) е най-прекрасното и богато усещане!“ – ето така например сработва за тетаните един имплант на входа в mest… или „Да нямаш его е най-могъщото предимство за победа и величие в Играта!“.. сетих се да обобщя просто, в книгата са изброени много и интересни начини на имплантиране, а този го сглобих, стори ми се адекватен…
Хрумва ми дали будизма не е вид антидвижение в отрицание и компенсация на грандоманската КаМа, която се е взела в ролята си за цялото нещо и нищо друго не признава …  А будихилиста не признава нищо освен нищото и като висш идеал все към него се стреми… Самият Източник би трябвало да е отвъд дуалната концепция за „всичко-нищо“… Но стига нищене сега…

В тези смутни, плоско и глобално сгорещени времена, един специален поздрав от МАтрьошката с ритъма на конски тропот:





Ctrl+SSS
___________

DoNnA






Популярни публикации от този блог

Еnter the VʘID

Галактическа История: Извънземни и ДНК произход (I част)

Кралицата, извънземните пропаганди и някой хералдически сведения (аdvanced)

Плоската Земя – PsyOp 6-5/11 в битката за сплескани съзнания на “великия” reSSSet

Галактическа История: Атлантида, Лемурия и Нибиру (II част)

Ранните експерименти с LSD в комунистическа България