The Game - fill some gaps
Здравейте, реших да пиша днес понеже този ден е много специален – нищо, което се е случило на този ден не ме е впечатлило кой знае колко, т.е. ден като ден, ама ‘специален’ такъв. Колко оригинално нали? Честно казано ми писна от тия ‘оригиналности’, ми да, всеки, навсякъде иска да е оригинален и в устрема си да го прави изглежда още по-жалък. Друго си е да се завърнеш в класическия цикъл на шаблоните, те са стари, изпитани от живота и винаги работят. За пример “бий магаре – по магаре”, “добър вечер! (отговор: да ти го тури диспечер!)", “във вода гази – жаден ходи!” и т.н.. А примерно доста често ми се е случвало да измисля нещо оригинално и да го кажа, реакцията е почти нулева, а ако има реакция тя е минимална, само и само с цел да не ме обидят, което е мега зле. Причината зад това е, че на хората новото не им е познато и не знаят как да е реагират към него (в повечето случаи), тогава за чий чеп ми е да мисля оригинални концепции, както казваше един приятел, които ще са валидни чак след 100 години. Окей! Ама ще има ли някой, който да ги помни толкова време и да скочи и да каже “ей тва е на 100 години, вече е окей да го ползваме като концепция!”, класически bullshit. Tака и така живеем в шаблон, няма да ни е трудно да си поживеем още малко в него, разбира се, кой колкото кинти има – толкоз ще играе тук :)
More money – more plays!
Наскоро минавах до една порутена сграда в, която долу в мазето имаше електронни игри (по това време – sega mega drive), стана ми леко носталгично колко време е минало, и как съм бил там, това помещение е било живо, а сега е мъртва зона, и като прескочим тия сладникави езо простотии стигнах до извода, че… Четете внимателно! Ами първото и най-важно: Ако имаш пари ще можеш да играеш, ако ли не – само ще гледаш (like spectator). Говорим чисто шаблонно без никви оригиналничения (има ли такава дума? Ако няма, вече има). В повечето случаи обаче имаш благосклонни роднини, които ти дават кинти и отиваш да си поиграеш в залата с френдове, няма такъв кеф. Тук идва другия проблем – парите свършват и следователно времето за игра също, трябват ти още и още от тия шибани хартийки за да играеш любимите си игри. Тук е момента да станеш или джебчия или наркодилър, бъзикам се разбира се, но зная такива индивиди. Винаги сме завиждали на некви деца, на които родителите имат много кинти и те могат да си играят цял ден, всеки искаше да е приятел с такива, за може да го почерпят някой жетонче/час там. Тия деца обаче бяха дълбоко нещастни, те сякаш знаеха, че просто ги използват, инак никой няма да дружи с тях….както и да е, проблема си е бил техен. А каква беше основната причина за да играеш на игри? Разбира се, че е “за забавление”, въпреки, че ние играехме доста физически игри за разлика от сегашните деца, не отбягвахме и виртуалните игри, това беше доста по-яко, в реалността се биеш с дървена пръчка, в играта е мега извънземен меч, който с един замах убива по 4-5 трола високи по 5 метра. Шибаната причина да играем на игри е идеята, че там можем да правим неща, които в реалността не са възможни (освен за некви езо шамани със супер сили). Ако приложим това в Играта, която играем там горе (извън) тук долу (вътре) ще заключим, че тия ‘хора’ там явно им е много скучно за да играят някаква орязана игра тук долу, а явно от тях имат и много кинти за да си плащат, защото (внимание шаблон!) “няма безплатен обяд”. Там (извън) те могат вероятно да правят всичко, което ние можем да се сетим, всички тия магически неща, и забележете, въпреки това на тях явно им е супер скучно и се чудят каква тъпотия да направят, но явно Играта ги забавлява, в нея те са некви обикновени хора без супер сили и знания, които де факто не знаят за кво са тук и какво трябва да правят (Minecraft за справка). Те играят нас, а ние тук (вътре) играем игри, в които имаме супер сили и можем да правим много неща, т.е. играем тези отвън. Засукан свят!
Game Master
Пак за игри ще говоря и в тоя блок, изобщо цялата кратка статия ще е за игри. Навремето като играехме игрички, аз много си цъках на мортал комбат 2, а после и 3. В един момент бях много задобрял, понеже си давах всичките парички за тази игра, рядко някой можеше да ме бие, а и знаех най-много фатали, серийки и скрити неща, подчертавам, че без ресурс е нямало как да ги науча тези неща, дори съм давал пари за фатал или за календарче от играта. Тогава нямаше интернет и всичко се научаваше от някой за нещо. Това си имаше своя блясък, беше толкова готино да обикаляш в 40 градусова жега по всички зали за да търсиш некви хора, да размените някой друго фаталче. Та идеята ква ми е, ами идеята ми е, че в играта ти може да си много добър, но извън нея си “господин Никой”, каква ми беше далаверата, че можех да опукам 98% от противниците си, ами никаква, в реалния живот нямаше да имам този процент успеваемост. Дали и 40% от опонентите си щях да мога да победя. Казвам това, за да проумеете, че тази Игра, дето я играем (отвън) може би и не само за опитност, а голям % от нея е за ЧИСТ КЕФ, и това, което научим тук, може и да не ни е много полезно там (отвън). Без драми моля, не сме женени за тъпи идеи…. “Кокошки не коля, само петли и то без глави!” (шаблонче от моето детство, заради него един приятел такъв бой яде от един по-голям от нас, за тва го помня, а аз отървах кожата).
Това на теория може и да е така, но на практика не е. Колкото повече пари имаш, толкова повече игрално време може да си купиш. Разбира се тук (вътре) е точно обраното – колкото и пари да имаш, няма как да си купиш колко ще живееш, и най-богатите мрат като им дойде времето, точка. Има много теории и клишета по тая тема, то не са дяволи, ангели, грехове, кретенизъм, путки-майни, извънземни простотии, цяла плеяда от извънземен кретенизъм. Достигнах до извода, че това с “кога ти е писано да умреш” зависи изцяло за колко игрално време си платил там горе (извън), а тука каквото и да плащаш няма никакъв ефект, понеже си долу (вътре) и сделката вече е сключена. Интересен е феномена, че някои народи празнуват именно този момент със смъртта, някак си те знаят, че на играча са му свършили кинтите и времето му е дошло, като го изпращат подобаващо с веселба. А ние тука “той дедо боже си ги прибира добрите хора!”, ха! Верно ли? А аз до сега не съм видял някакви зли хора да живеят по 300-400, че и повече години, ами, че то ако това беше ключа, всеки щеше да иска да е лош бе, баси инфантилността! Чекай да се сетя некво клише за лошите …. loading… more loading… more more loading… нищо не мога да се сетя, продължавам. Доста често четем некви кретенски заглавия как малки деца умират от страшна болест и си викаме колко несправедлив е тоя свят, а паралелно с това излиза и новина, че бай Кольо от некво неизвестно село бил на 102 години, а рецептата, която дава за дълголетие е да пиеш ракия всеки ден по 1 литър и да пушиш по 2 кутии цигари. Не ви ли се струва това като някаква подигравка? Подигравка е разбира се, само, че ако погледнеш под друг ъгъл може и да не е точно така. Играч А “малкото дете” си е платил за малко да види как е тук долу, другия – играч Б “бай Кольо” явно има кинти копелето и си е платило за Long Term. Досещам се за една кажи-речи близка концепция с плащане:
“В Древна Гърция мъртъвците били погребвани с МОНЕТА под езика, за да имат с какво да платят на Харон. Според традицията, този, който не можел да си плати, ще се лута по бреговете на реката в продължение на сто години. Вярвали, че Харон е син на Мрака (Ереб) и Нощта (Никта) и е изобразяван като сприхав старец, който винаги иска да му бъде ПЛАЩАНО за превоза”
Клише извод: “Нявсякъде каквото и да ти говорят, става дума все за пари”.
Оригинален извод: Надявам се моите съждения да са ви от полза, не твърдя, че са на 100% така, просто се опитвам да науча малко повече за тая Игра тук от мен самия. Да аз съм си източника на тия зная, почти напълно автономна личност. Умря времето, когато слушах тоя и оня. Сега слушам само себе си и …. Сам съм си Рекърдс, както викаше Спенснята.
PS: кой за колкото си е платил :)
Bonus: Понеже се занимавам и с софтуер за 3D графика стигнах го някои доста готини заключения, за които ще споделя в отделна статия съвсем скоро, a сега да ви поздравя с една готина песничка.
