My dear self, sweet child o` mine
Сядам да пиша този кратък блиц, без да зная каквото и да е, за каквото и да било във всеки един microSecond от цялостната времева линия. Имам само две ръце, които скачат от клавиш на клавиш като балерини на амфетамин, а често звуците, които чувам, са много след самото действие, нещо като гръмотевиците – първо виждаш светлина, а после е звука.
Причината за да искам умишлено да НЕ зная каквото и да е за каквото и да било е самият факт, че така може да генерирам нещо по-истинно, нещо по-...(първо забиване!)... -нефилтрирано. Да, може да го възприемете и като „нефилтрирано пиво“ :)
Причината за да искам умишлено да НЕ зная каквото и да е за каквото и да било е самият факт, че така може да генерирам нещо по-истинно, нещо по-...(първо забиване!)... -нефилтрирано. Да, може да го възприемете и като „нефилтрирано пиво“ :)
Шанса да говоря (т.е. да пиша) за нещо, което е свързано с днешния ден и детето е доста висок, разбира се това няма как да мине без типичните upside down залитания като например: „днес в деня на детето, вие задавали ли сте си въпроса „така винените мушици не се напиват от алкохолните изпарения и не падат долу в джибрите?“. Но това има още по-различна история, защото мушиците нямат аналитичен ум и де факто няма какво да им се случи, няма как дори да получат Overthinking, Overheating и не на последно място – hangOver. И ако може да перифразирам другаря Сталин: „има ум – има проблем, няма ум – няма проблем!“ “
Парадокса е, че още в самото начало на физическото ни зараждане ние сме нещо, което е супер близко до Източника, така неопетнено и чисто, докато в крайната си точка на съществуване (старостта и смъртта) не сме дори и на половината от това, нашата близост до Източника. За какво израстване по дяволите се говори тогава? Тоя е малък, той не разбира, тоя е голям и работи и е бахти разбиращия (загубеняк).... Сега разбирам в по-голяма дълбочина думата „загубеняк“ („Looser“ на английски), а вие? НЕ? Защо? Защото не обичате скучните игри на думи ли? Аз пък ги обичам. Току-що ми хрумна, че между „Looser“, произлизащо от „Loose“ (губя) и „Looper“, произлизащо от „Loop“ (цикъл), разликата е в една буква – LooSer/LooPer. Нека продължим нататък и да подчертая, че колкото повече започваме да израстваме, ставаме толкова по-изгубили себе си, въпреки това нашата кариера в социума изглежда обещаваща, стерилна и роботска. Мамка му, та вие дори с майка си започнахте да говорите на Вие и се ръкувате от 20-23 сантиметра, за да не ви помислят за селянин, `щото само те се здрависват от по-близо. За разлика от вас, шефа ви е още по-голям загубеняк, понеже идиота е изгубил себе си още по-рано и е припознал своето Аз (его конструкта) във нечии мазен гъз. Съответно какво се случва когато видите интимен партньор? Целувате го разбира се! Та и шефа така, целува ли целува – сутрин за „добро утро“, на обед „по задължение“ и вечер „за лека нощ деца“. Сетих се и за нещо отвратително, задника е OUTPUT, a устата е INPUT, ако навържем 10-20 загубеняка като този горния ще получим една прекрасна BIOS (Oсновна входно/изходна система) в стил филма „Човешка стоножка“, който както се сещам е по-действителен случай. И ако не се беше случило преди аз да напиша това, то гаранция този психопат би го прочел и би направил нещо такова на тия загубеняци, инспириран от мен, жесток сюжет!
Както трябва да има любов към мъдростта, така трябва да има и любов към глупостта, защото без нея няма мъдрост, което е 69, Даото и което може да разпознаем в нашия живот под различни полярни аспекти, като например „черно/бяло“. За нещастие никой не обича глупака, кръглата 0. Защото първичния страх от неопетнената висша глупост (точно обратното де факто) плаши интелигентния примат с костюм и скъп часовник. Излиза, че това е заразно, а лек все още не е открит официално, понеже учените и науката като цяло търсят схема, някаква ултра сложна математическа формула, с която да направят чудото – да сътворят вълшебното лекарство, да го патентоват и да спасят примата от вечния страх, диктуван от божествената глупост, следва щастлив край на цивилизацията ни, такава каквато трябваше да Е, how sad!
Връщам се на „Looser“ и „Looper“ за да доизясня, че макар, че на ниво думи има някаква заигравка, това не значи нищо, освен ако .... има и заигравка на някакво друго ниво? Чисто синхронистично един от главните методологии зад Играта гласи: „Който не се изучи – повтаря“, същия модел е имплементиран и в училищните заведения – ако си слаб ученик, повтаряш същия клас. Разбира се в наши дни и това беше докарано до фалш, неграмотни цигани преминават в следващ клас, понеже учебното заведение взема пари на бройка ученик, всичко е доведено до автоматизирана конвейерна линия, на която оперират предимно low level entities, if you know what i mean? Разбира се това в Играта няма как да се случи и всеки, който не е научил това, за което е дошъл ще му се наложи да преповтори класа, елементарно. Нищо ново под тепетата, пардон Слънцето :) . Може да се направя на умник и да комбинирам двете думи в общ модел (както се прави принципно), и така модела ще го нарека „Loopser“, което дори звучи и готино като си го изговаряш. Нека да му дам и някаква дефиниция – Loopser:
„Когато човек е изгубил себе си душевно и му се налага да преповтори предишни уроци“
На английски както и се очаква, може да стане доста по-сбито и запомнящо се:
„If you are a looser then you will have to become a looper”
(да не ви дразни факта, че не съм нa “ти” с английския, то и кучето не знае, че циганина е циганин, ама си го лае по default)
До тук предполагам, че всичко ви е ясно? ОК, продължавам нататък… Освен, че “Looper” e това, за което говорих, то означава и “гъсеница”, voila! А гъсеницата става пеперуда! Точно тази трансформация е описвана от десетки, а може би и стотици автори и изследователи по темата с човешката душа и нейната трансформация, знаете за какво говоря :)
Един от фактите за гъсеницата е, че тя има само една задача – да се храни! Perfect! Това пасва на повечето загубеняци в нашия социум. Хората обичат да консумират, а някой изглежда, че за това са родени. Моля, нека не поглеждаме към САЩ и към техните митологични ракови отделения за бързо хранене..мммм.
Хубавото в случая е, че рано или късно гъсеницата ще стане пеперуда и ще полети към своя вечен път, и това не значи, че ще отиде в некъв блажен рай и ще пие райски коктейли с различни видове алкохоли и други екстри forever… не! Път и само път! И ако сега тук в 5-ти или 6-ти клас на основното училище ви е било трудно, то на-горе ще е още по-трудно, както си подсказва и самата Игра.
Sweet Child O' Mine :)
I`m back… Реших да направя малка пауза и да посетя близка сладкарница да пия едно кафе на спокойствие, понеже мястото по принцип си е тихо и няма много излишна врява (като изключим поп-радиото, което ръмжеше приглушено). И тъкмо когато си направих поръчката видях как възрастна лелка предвождаше групичка хлапета вътре при мен, “ужас!” рекох си Аз, после се окопитих, а след това осъзнах, че именно аз съм привлякъл тази ситуация, та по дяволите аз пишех статия за децата и днес бе 1-ви юни (дори и да не пишете статии за деца, шанса да се сблъскате с тях на този ден е огромен). Както и да е, реших, че ще мога да се абстрахирам от лудницата, която генерират покрай себе си и да съумея да видя някакви модели, от които ще синтезирам нещо ценно за теб драги ми читателю :)
Синтезия 1: Децата са в състояние да изкарат извън равновесие дори монах от Тибет с 250 години стаж в медитацията. Дразнят ме, но това е обяснимо. Изпитвам някаква трудност да комуникирам с тях и познайте къде е проблема, системата ме е погълнала. Преди месец бях на гости и там имаше малко детенце (2-3 годишно). Тогава за пръв път се почувствах тъпо, т.е. въпреки, че зная 123190213 супер безсмислени неща, то чувствах своята глупост спрямо него. Необяснимо е на този етап…
Синтезия 2: Учителката е доста възрастна дама, а това е най-лошото нещо, което може да се случи на едно дете. В тях няма никаква мъдрост, тотално спрелите ком бабички. А почти бях сигурен, че учителката бе по английски език, и почти бях сигурен, че не го разбира този език, но нали го преподава, значи го знае, смях. Когато някое от децата нарушеше леко колективната дисциплина чуваше заплахи от г-жа “Иванова” от типа “Ако още един път направиш това и това, всички ви прибирам в (място където ги прибира) !”. Шибаната колективна заплаха, имаща за цел да обучи децата да се самоконтролират, дори и когато по-възрастен липсва край тях. Същият модел го имаше и в родната казарма, където заради един всички правеха лицеви упори или патешко ходене, еднолична проява – колективно наказание! Класика! По-1984-то от това едва ли може да е, братко Ерик :)
Синтезия 3: Не видях дете, което да консумира нещо различно от захарно-тестени изделия и безалкохолни напитки, да вярно, че беше сладкарница, но можеше поне едно да се помъчи да пие минерална вода например, не им ли дават да пият вода у тях? А г-жата по английски пиеше своето 32 кафе и пушеше 97-та тютюнева слимарка. Извод: подрастващите са подготвени за наркозависимостите в живота, захар за бедните, кокаин за богатите. Знаеш ли ги пък, може някое от тях в някои гараж да изобрети нов квантов компютър и да стане следващия гении на планетата. Макар, че захарта, досущ като кокаина, стапя мозъка и шанса за това е нисък.
Синтезия 4: Направо ме шашна, не бях чувал до сега малки деца да си говорят на фамилно име “Иванов защо стоиш там?” го казва некво 8-9 годишно момченце, OMFHS! До къде я докарахме само? Умалителното “Гошко” е много по-прилягащо от колкото обезличеното “Иванов”.
Life Story Short: В семейството Иванови, се роди се малкия Иванов. Не след дълго малкия Иванов беше записан на детска градина. Времето бързо отлетя и малкия Иванов е вече ученик в първи клас. Дойте времето когато на юношата Иванов му предстоеше да влезе в казарма, където там вече нямаше да е само Иванов, а “редник Иванов”, а майка щеше да му е пияния старшина, който беше лесно раздразним, особено след като се завърнеше от 10 дневен алкохолен запой с комшии алкохолици и колеги по пагон, също пиянки. Беше време точно когато бе изпята “Батальона се строява” и в синхрон с това на стария редник му предстоеше уволнение. Иванов се уволни и вече знаеше как се правят лицеви упори и как се боядисват бордюри с блажна боя. Вече пораснал, гражданина Иванов успешно успя да се влее в колектива на местния малък комбинат за изгаснали души и блажна боя, където бе назначен като заварчик 3-ти разряд в първа група към ремонтния отдел с началник бай Иван с прякор “тракториста” . Мисля, че е ясно от къде идва прякора на бай Иван – в местното ТКЗС бил тракторист, ама го изгонили за кражба на нафта и така се озовал тук в този рециклиращ център за души. Тук Иванов получаваше топлата прегръдка на колектива (започна да ми се повръща вече). Наричаха го “заварчика Иванов” или просто “колега”. Не бе тайна, че благодарение на колектива, и по-точно благодарение на една обща сбирка тип банкет, в местния народен стол, с цел “сплотяване на колектива”, той успя да се запознае със своята бъдеща жена – Петрова, от арматурния цех. Добре де как може в завод за боя да има цех за арматура? Е може, в моята кратка история може! Аз определям какво може и какво не! Just configuration. А случайно да знаете как в арматурния цех си правели късметчета за сутрешното кафе? Ето така: вземали част от тоалетна хартия, пишели на нея некъв ненормален комунистически лозунг от сорта на “днес ще видиш Тодор Живков по телевизора”, и го увивали около парче лъскава арматура, пригодено специално за тоя повод, после издърпвали навитото късметче от единия край на арматурата и се радвали на живота. И понеже всеки ден показвали бай Тошо по телевизията, всички били доволни и дори имало предложение, комбината да инвестира в по-скъпа тоалетна хартия, може би дори и двупластова с лика на Георги Димитров. Идилия. Та Иванов паднал на колене на Петрова, тя била толкова въодушевена, че огънала цял сноп арматури от по-дебелите с голи ръце, като опровергала тезата на хан Кубрат за колективно играене на Играта, но на кой му пукало, щяло да има сватба, бебе и евентуално бъдещ кадър на комбината за блажна боя. Така се родил и Иванов-младши и по нищо не личало, че този цикъл ще бъде прекратен… Loopsers!
Синтезия 1: Децата са в състояние да изкарат извън равновесие дори монах от Тибет с 250 години стаж в медитацията. Дразнят ме, но това е обяснимо. Изпитвам някаква трудност да комуникирам с тях и познайте къде е проблема, системата ме е погълнала. Преди месец бях на гости и там имаше малко детенце (2-3 годишно). Тогава за пръв път се почувствах тъпо, т.е. въпреки, че зная 123190213 супер безсмислени неща, то чувствах своята глупост спрямо него. Необяснимо е на този етап…
Синтезия 2: Учителката е доста възрастна дама, а това е най-лошото нещо, което може да се случи на едно дете. В тях няма никаква мъдрост, тотално спрелите ком бабички. А почти бях сигурен, че учителката бе по английски език, и почти бях сигурен, че не го разбира този език, но нали го преподава, значи го знае, смях. Когато някое от децата нарушеше леко колективната дисциплина чуваше заплахи от г-жа “Иванова” от типа “Ако още един път направиш това и това, всички ви прибирам в (място където ги прибира) !”. Шибаната колективна заплаха, имаща за цел да обучи децата да се самоконтролират, дори и когато по-възрастен липсва край тях. Същият модел го имаше и в родната казарма, където заради един всички правеха лицеви упори или патешко ходене, еднолична проява – колективно наказание! Класика! По-1984-то от това едва ли може да е, братко Ерик :)
Синтезия 3: Не видях дете, което да консумира нещо различно от захарно-тестени изделия и безалкохолни напитки, да вярно, че беше сладкарница, но можеше поне едно да се помъчи да пие минерална вода например, не им ли дават да пият вода у тях? А г-жата по английски пиеше своето 32 кафе и пушеше 97-та тютюнева слимарка. Извод: подрастващите са подготвени за наркозависимостите в живота, захар за бедните, кокаин за богатите. Знаеш ли ги пък, може някое от тях в някои гараж да изобрети нов квантов компютър и да стане следващия гении на планетата. Макар, че захарта, досущ като кокаина, стапя мозъка и шанса за това е нисък.
Синтезия 4: Направо ме шашна, не бях чувал до сега малки деца да си говорят на фамилно име “Иванов защо стоиш там?” го казва некво 8-9 годишно момченце, OMFHS! До къде я докарахме само? Умалителното “Гошко” е много по-прилягащо от колкото обезличеното “Иванов”.
Life Story Short: В семейството Иванови, се роди се малкия Иванов. Не след дълго малкия Иванов беше записан на детска градина. Времето бързо отлетя и малкия Иванов е вече ученик в първи клас. Дойте времето когато на юношата Иванов му предстоеше да влезе в казарма, където там вече нямаше да е само Иванов, а “редник Иванов”, а майка щеше да му е пияния старшина, който беше лесно раздразним, особено след като се завърнеше от 10 дневен алкохолен запой с комшии алкохолици и колеги по пагон, също пиянки. Беше време точно когато бе изпята “Батальона се строява” и в синхрон с това на стария редник му предстоеше уволнение. Иванов се уволни и вече знаеше как се правят лицеви упори и как се боядисват бордюри с блажна боя. Вече пораснал, гражданина Иванов успешно успя да се влее в колектива на местния малък комбинат за изгаснали души и блажна боя, където бе назначен като заварчик 3-ти разряд в първа група към ремонтния отдел с началник бай Иван с прякор “тракториста” . Мисля, че е ясно от къде идва прякора на бай Иван – в местното ТКЗС бил тракторист, ама го изгонили за кражба на нафта и така се озовал тук в този рециклиращ център за души. Тук Иванов получаваше топлата прегръдка на колектива (започна да ми се повръща вече). Наричаха го “заварчика Иванов” или просто “колега”. Не бе тайна, че благодарение на колектива, и по-точно благодарение на една обща сбирка тип банкет, в местния народен стол, с цел “сплотяване на колектива”, той успя да се запознае със своята бъдеща жена – Петрова, от арматурния цех. Добре де как може в завод за боя да има цех за арматура? Е може, в моята кратка история може! Аз определям какво може и какво не! Just configuration. А случайно да знаете как в арматурния цех си правели късметчета за сутрешното кафе? Ето така: вземали част от тоалетна хартия, пишели на нея некъв ненормален комунистически лозунг от сорта на “днес ще видиш Тодор Живков по телевизора”, и го увивали около парче лъскава арматура, пригодено специално за тоя повод, после издърпвали навитото късметче от единия край на арматурата и се радвали на живота. И понеже всеки ден показвали бай Тошо по телевизията, всички били доволни и дори имало предложение, комбината да инвестира в по-скъпа тоалетна хартия, може би дори и двупластова с лика на Георги Димитров. Идилия. Та Иванов паднал на колене на Петрова, тя била толкова въодушевена, че огънала цял сноп арматури от по-дебелите с голи ръце, като опровергала тезата на хан Кубрат за колективно играене на Играта, но на кой му пукало, щяло да има сватба, бебе и евентуално бъдещ кадър на комбината за блажна боя. Така се родил и Иванов-младши и по нищо не личало, че този цикъл ще бъде прекратен… Loopsers!
Синтезия 5: Учителската “карма”, да точно за това говоря и макар, че знаем, че карма е куц Ню Ейдж термин, то има Дао, това което се върти и преобръща света ни наопаки през даден интервал от линейно време. 69 бива погрешно интерпретирано като “карма”, а колко хора направиха пари от тази свещена глупост. Нека се върнем на учителите и тяхната “карма”. Имам познати, които практикуват тази професия и от първо лице са ми разказвали какво се случва в класните стаи. Преди това обаче, ще се върна малко по-рано, може би в периода на 80-те или пък началото на 90-те, nevermind. Тогава учителите бяха нещо като надзиратели в концентрационен лагер, ако те хванеха да пушиш - ядеше бои и изяждаше 2-3 цигари публично пред училищния строи, ако те хванеха да правиш бели, ядеше бой колкото ти душа сака. Никой дори не си е и помислял, че изобщо може да удари учител, камо ли нещо друго. Учителската репресия бе в своя апогей. А какво се случи сега с нея? Нищо, стопи се, сега учителите станаха жертва на тези свои действия, 69 се завъртя, кама сутра! Сега не, че не могат да ударят и дете, а дори и честичко си похапват шамари от озверялата ромска тумба. Това не е карма, макар, че така изглежда, това е класически пример за завъртането на монетата, защото тя има две страни. Друга мега древна класика “внимавай какво правиш на другите, защото ще си получиш заслуженото(същото)” отново подсказва същия модел.
И едно не толкова лирично отклонение, за да успеете да видите какво е 69
И едно не толкова лирично отклонение, за да успеете да видите какво е 69
Както е казвал и самия Юнг, цитирам “цялото Дао израства от индивида. Immitatio Christi (подражанието на бай Исус), винаги ще има недостатъка, че като божествен образец почитаме един човек, който въплъщава най-висшия смисъл, и от просто подражание забравяме, че трябва да осъществим нашия собствен висш смисъл...”. Абсолютна десетка!
Синтезия 6: Понякога обичам да се държа като дете, но забелязвам, че това се случва все по-рядко, въпреки, че се случва. Разбира се при повечето хора да се правят на деца е недопустимо, даже по-скоро е ЗАБРАНЕНО. Представете си типичния случай: Вие сте някаква важна клечка в огромна компания, а дали ще можете за един миг да се превърнете на дете и да бръмчите в огромния си кабинет като самолет с разперени ръце. Даже няма да го допуснете като опция в съзнанието си! Колко спряло! Единственото място където може да се превърнете за един миг в детето, което бяхте, е на плажа, където може да си копаете пясъчни дупки до ‘откриването’ на водата и да си тананикате безсмислени мелодийки. А представете си в компания на други като вас да направите нещо като необмислена детска постъпка, веднага ще бъдете коригиран от системата. Сега искам да си представите филма “Матрицата” и как когато направите нещо нетипично за Вас (разбирай Системата), агент Смит се ‘вселява’ в човека до вас и ви коригира. Намирате се на общо събрание и решавате да направите неква детска шегичка (като тази с разперените ръце и самолета). В този момента агент Смит ще цъфне в човека до вас и ще ви помоли да спрете. Друг сходен случаи: Вие сте в компания на ваши познати и близки, правите същата глупост на събитие, на което трябва да се държите по-сериозно. Тогава…… агент Смит ще се “всели” във вашата съпруга и тя ще ви коригира или токчето или с лакът в пордебрието. Агента ще се имплантира и във другите като им прошепне колко неадекватно е било това ваше поведение. Ще ви гледат като луд и детето, което изкарахте пред тях ще си остане за дълго в изолатора, пазен зорко от надзирателя – его комплекса. Извод: вадете детето във вас по-често, това е по-силно от хилядите отрови, които местния лекар-шарлатан ви предписва да пиете за да сте в кондиция със системата.
Синтезия 6: Понякога обичам да се държа като дете, но забелязвам, че това се случва все по-рядко, въпреки, че се случва. Разбира се при повечето хора да се правят на деца е недопустимо, даже по-скоро е ЗАБРАНЕНО. Представете си типичния случай: Вие сте някаква важна клечка в огромна компания, а дали ще можете за един миг да се превърнете на дете и да бръмчите в огромния си кабинет като самолет с разперени ръце. Даже няма да го допуснете като опция в съзнанието си! Колко спряло! Единственото място където може да се превърнете за един миг в детето, което бяхте, е на плажа, където може да си копаете пясъчни дупки до ‘откриването’ на водата и да си тананикате безсмислени мелодийки. А представете си в компания на други като вас да направите нещо като необмислена детска постъпка, веднага ще бъдете коригиран от системата. Сега искам да си представите филма “Матрицата” и как когато направите нещо нетипично за Вас (разбирай Системата), агент Смит се ‘вселява’ в човека до вас и ви коригира. Намирате се на общо събрание и решавате да направите неква детска шегичка (като тази с разперените ръце и самолета). В този момента агент Смит ще цъфне в човека до вас и ще ви помоли да спрете. Друг сходен случаи: Вие сте в компания на ваши познати и близки, правите същата глупост на събитие, на което трябва да се държите по-сериозно. Тогава…… агент Смит ще се “всели” във вашата съпруга и тя ще ви коригира или токчето или с лакът в пордебрието. Агента ще се имплантира и във другите като им прошепне колко неадекватно е било това ваше поведение. Ще ви гледат като луд и детето, което изкарахте пред тях ще си остане за дълго в изолатора, пазен зорко от надзирателя – его комплекса. Извод: вадете детето във вас по-често, това е по-силно от хилядите отрови, които местния лекар-шарлатан ви предписва да пиете за да сте в кондиция със системата.
Спомени:
“Детето, което говореше с небето на някакъв странен език взе, че умря! Но какво се случи с него? Спомням си само как когато видеше задаващия се в далечината малък самолет, започваше да се радва, да го сочи и да скача и като, че ли искаше целия свят да узнае за това важно събитие. Това бе искрата му, макар, че не винаги самолета бе с номер "5" и не винаги пътуваше за град Бургас, то дирята която оставяше след себе си бе така красива, огрявана от залязващото слънце, а мириса на току-що изровен пясък от пясъчника подчертаваше това магическо преживяване по един невероятен начин.
Сега е останал само пясъчника, заобграден от синя зона и купища автомобили втора ръка, а наследниците на това замечтано дете се тъпчат с корн флейкс и сникърс, като не смеят дори за миг да откъснат очи от смарт телефона, а самолетите си кръжат ли кръжат, жалко, че няма кой да ги види и да им се порадва ей така за миг!”
И като говоря за самолетите и дирите, нямам изобщо предвид “chemtrails” (химическите следи) и тем подобни. Ако не сте разбрали вече, това са неща, които товарят Аза с ненужно количество junk info. Заебете ги, живота ни е твърде кратък, че да гледаме дали ни пръскат или не. Да правят каквото искат, тяхна работа. Аз ще си копая дупките в пясъка и ще се правя повече на дете от колкото трябва, но и ще се пазя от агентите, защото това е излишно за моето преживяване.
И за финал една смешна история:
Англичанин прочел 2-3 книги конспиративна литература, научил за рептилиите, извънземните и химическите следи. Той си въобразил, че вече всичко му е ясно за света. Обаче по неведоми пътища се озовал на почивка в България, било късно лято и той бил отседнал в някакво малко селце. Разбира се конспиративното го човъркало и той решил, че може да се разходи извън селото и да открие някаква следа на древна раса или пък космически кораб на сивите или дори малък star gate. Усещал, че ще се натъкне на нещо. Обикалял 2-3 часа в къра и не успял да се натъкне на нищо, изведнъж решил да влезе в някаква нива, където бил засаден лук, понеже лучените цветчета много му приличали на някакво извънземно растение… абе загубеняк с две думи. В този момент се случило чудото, над ясното небе прелетял малък самолет от гражданската авиация, който пръскал с нещо. И оня побягнал, изведнъж се озовал срещу едно дърво, а там под него гордо лежал някакъв селянин от близкото село. Англичанина решил да блесне и се развикал “Look, Look man!”, “Look, i`ts chemtrails!”, “Look ahead!”. Селянина не разбрал какво му казал, но като, че ли успял за разпознае думичката “лук” и тогава му отвърнал “Ами лук е ми – лук сме сели, лук расте, ако бяхме садили курове – курове щяха да поникнат!”
