Spectator-Bg Blog

  Здравейте, както изглежда, предстои ви четене на нов материал в блога ми (не думай бе!). Разликата тоя път е, че това не е моя творба. Реших да дам трибуна и на други хора да покажат своя комплекс от мисъл тук. Както е казал народа: “ Мерак само да има човек ”. А пък и не е лоша идея да вкарам малко чужда вибрация в блога си. Впрочем "монополизма" никога не е бил добър индикатор за развитие. На времето, малко след като почнах да пиша публично, започнах да си мисля, че ще бъде много яко ако хората, които пишехме тогава се обединим под някаква (плат)форма, на която да пишем заедно. Дали аз не подходих по-убедително или просто другите си дадоха ‘пас’ не успях да разбера. Но с времето осъзнах, че вероятно това това е била доста глупава идея, понеже това щеше да породи доста потенциални проблеми с личностното ни развитие. За щастие или не това не успя да се случи, нещата си останаха такива, каквито са. Явно така трябва да бъде и всяка жаба е нужно да си знае гьолчето. На още по...

Здравейте, реших да пиша днес понеже този ден е много специален – нищо, което се е случило на този ден не ме е впечатлило кой знае колко, т.е. ден като ден, ама ‘специален’ такъв. Колко оригинално нали? Честно казано ми писна от тия ‘оригиналности’, ми да, всеки, навсякъде иска да е оригинален и в устрема си да го прави изглежда още по-жалък. Друго си е да се завърнеш в класическия цикъл на шаблоните, те са стари, изпитани от живота и винаги работят. За пример “бий магаре – по магаре”, “добър вечер! (отговор: да ти го тури диспечер!)", “във вода гази – жаден ходи!” и т.н.. А примерно доста често ми се е случвало да измисля нещо оригинално и да го кажа, реакцията е почти нулева, а ако има реакция тя е минимална, само и само с цел да не ме обидят, което е мега зле. Причината зад това е, че на хората новото не им е познато и не знаят как да е реагират към него (в повечето случаи), тогава за чий чеп ми е да мисля оригинални концепции, както казваше един приятел, които ще са валидни ...

  Здравейте, въпреки, че отново бях изправен пред вечната дилема “ да пиша ли или да не пиша във вторник/сряда? ”, ето ме тук, с почти цялото си съзнание, явно за да огрея този облачен ден (но това пак е равносилно на това да светнеш лампите през деня). Всички знаем, че ни е нужно определено количество светлина, а не свръхдоза от нея.

Здравей уважаеми читателю,  реших се най-накрая да напиша някой друг ред, понеже “мислите си летят и не се застояват, там където искаме”. Много, много време мина от последната ми дребна писмена изява, дори спокойно може да заключа, че съм забравил как се пише “като хората”, за щастие притежавам знанието, така, че всичко си е в шибания РЕД на нещата.

Hello Person, днес ще си говорим за технологиите, и по-специално моята гледна точка за товa. Не, това няма да е дългоочакваната статия за ИИ, понеже все още мисля, че няма смисъл от нея. Ако се появи нещо, което да ме заинтригува бих го написал моментално.

Hello Person! Не мога да скрия, че тоя път заглавието ме изкефи, най-накрая след 6 години измислих заглавие, което да харесам още на първото изречение, имам напредък явно :) Днес, Аз и блога ми навършваме 6 години (смятам, че вече е редно да са “години”, а не “годинки”) вече съм голям, все пак имам още една година да се доинициализирам в пълнота, после вече ще бъде безсмислено.

"Мъдрия човек е господар на своя ум, глупака - роб" - Публий Сир Както самото заглавие, така тази сентенция на Сир са си съвсем валидни битово-екзестенциали модели. Но ако за миг погледнем малко “по-надолу” и “на вътре” ще забележим, че този модел е наследник на нещо много по-голямо и глобално, а иммено основните design patterns на тази Планета.

...w`da fuck ? Нима това е така? Така е! “Тудуф-тудуф-тудуф!”… току-що покрай мен премина bulshit eкспреса за да подплати това, което се каня да пиша. Снощи седейки пред тв, докато очаквах да свърши един тъп филм по HBO за некви друсани девойки с проблеми от сексуално естество, блуждаех из ума си и разсъждавах дали не е време да започна да пиша за нещо в блога си… тук ще спра за да кажа: Теми много, уви нищо не ме грабва, всичко ми изтъпя, искам нещо ново и интресно, нещо, което да привлече ума ми.

So .... „ V for V “?    Да, повода да намеря време да пиша, е този – римското 5, поне това виждам в десния знак, за левия не зная какво значи, просто изглежда добре в тази комбинация. Няма да търся поредната конспирация с V, a просто ще отбележа, че днес блога стигна до завидните 5 годинки съществуване.