Stargate в Перу - вход строго забранен!

Представям ви една сходна и независима (на пръв поглед) история с тази разказана в книгата на Раду Чинамар: „Подземните тайни на Румънския сфинкс“. В публикацията по-долу се говори за „врата на богове“, което и малко дете знае, че всъщност е междупространствен/междуизмерен портал, които за благозвучие наричаме – Stargate (звезден портал), а боговете са си 100% извънземни създания ала тип Гоа'улд/Ораи. Максимален експириънс от самата статия ще извлекат хората чели материалите на Раду Чинамар и гледали култовия „Stargate: SG-1”. Просто без тези филтри, няма да можете да разберете публикацията в дълбочина, за вас тя ще си остане поредния „феномен“ и „божие дело“ до което „ние простосмъртните нямаме достъп“, мечтаейки си, че „в някой друг живот и друга паралелна реалност ще ни се случат подобни преживявания (разбира се без да считаме, че е нужно нашия Висш Аз да е предприел този сет от опитности предварително)“.
Друго, което ми се потвърждава е факта, че stargate са пръснати из целия свят и реално съществуват, което прибавя още един „+“ към правдоподобността на сериала „Stargate” и книгите на Раду, но не ми пробутвайте тия тъпни, че когато мозъка искал да си докаже нещо .... ала бала то се доказвало, да това е така, но нали не мислите, че моя мозък е сложил тоя stargate в Перу. Това с тия квантови теории-тъпни е вярно на едно повърхностно ниво, обаче си е доста lame като цяло, но някой ден ще говоря и за това колко неадекватни са позитивните концепции за живота и как примерно една доза скополамин ще оправи работата, разбира се на колективно ниво, хаха!

SPCTTR: Текста в скоби е мое дело, разбира се това са моите виждания за нещата, не е нужно да сте съгласни с тях.


Високо в планините

Пуерто де Хайо Марка , stargate в Перу

Преди почти 20 години инструкторът по скално катерене Луис Делгадо се отправил в околностите на перуанския град Пуно в търсене на нови маршрути за алпинистките групи.
Регионът Пуно е истински рай за туристите – високопланинското езеро Титикака, руини на инкски градове, великолепна природа. На 35 км от Пуно Делгадо попаднал на странно изкуствено съоръжение. То е разположено на височина около 4000 метра между езерото Титикака и боливийската граница (само на 40-50 километра от езерото се намира и местността Акапана, където са разположени така наречените боливийски пирамиди, за които имам материал, но просто не намирам време да преведа, но аз вярвам във тайминга и зная, че това не е случен момент. Другата взаимовръзка е, че явно Stargate вървят в комплект със пирамидални комплекси, които са дефакто площадки за акостиране на летателни апарати) и представлява идеално гладка отсечена скала. На нея ясно се виждат два вертикални прореза и ниша между тях.
Отдалече това ръкотворно чудо много прилича на обикновена врата, само че изсечена в гранит. А вдлъбнатината в централната ниша изглежда точно като гигантска ключалка.
Към планината се отправил внушителен научен десант, който потвърдил: това не е просто поредната фалшива сензация, а нещо напълно необяснимо. Необичайният скален релеф в този район и различни природни аномалии били забелязвани и по-рано, например от пилоти на спортни самолети. Само че на тези съобщения не било обръщано нужното внимание (класическо!).


Оказало се, че и местните жители са прекрасно осведомени за тайнствената скала. Индианците го наричат Пуерта де Хаю Марка (Puerta de Hayu Marka), което в превод значи „Вратата на боговете“ (добавка: из някой места се среща и като "Doorway of the Amaru Meru", не зная какво значи "Амару Меру" но сякъш виждам сходство с "Мери/Мари/Мару/Ма"?, ето и една статия на български в която се говори за "Amaru Meru"' - тук). Те твърдят, че боговете неведнъж се явявали на хората по тези места – за да споделят знания или да предупредят за идващи стихийни бедствия (“боговете“ със сигурност са се явявали безброи пъти, това е така, но тук забелязваме и безценният момент когато те са дошли за да НАУЧАТ човека на своите знания и да го СПАСЯТ за пореден път – О, свещена Чанди – все една и съща история, amazing!) .
Няма съмнение, че индианците аймара и уру, обитаващи този край, нямат никакво отношение към вратата. Първите се явяват доста голям народ, но не са могли да създадат такава конструкция. Пикът на развитието на аймара се пада във времето, когато те са живели под владичеството на инките. Уру пък са доста примитивно племе (от етимологична гледна точка името на това племе „Уру“ е много интересно, не защото така се казва един от най-древните градове във Месопотамия, а защото термина „UR” значи „първият с най-голям чин от“ или „Първоначалния“, което било валидна титла само за кралицата на SSS, и така племето „UR-U” готино нали?).
По метода на изключването като претендент за ролята на строители остават инките. Но местните старейшини в един глас твърдят, че Вратата на боговете е съществувала винаги. 


Огнените вихри

Буквално веднага Вратата на боговете попаднала в зоната на специалното внимание на перуанското правителство. От 1996 година до днес в района може да се попадне само със специално разрешение (позната картинка).
Практически неизвестен е и съставът на учените, работещи с обекта. Но е известно, че перуанците, обикновено ревностно пазещи своето историческо наследство, са привлекли към изследването специалисти от САЩ (тук няма как да си премълча: знаете историята от книгата „Подземните тайни на Румънския сфинкс“, как след като румънците откриват подземния комплекс получават много силен натиск от страна на масоните и правителството на SSSАЩ, които искат на мястото да има техни представители, нищо не минава без орионските лакеи, всъщност в сериала SG-1 може би се досещате как US правителството искаше навсякъде да бъде намесено дори и в руските операции, докато паралелно с това държи своите проекти в секртност, цитирам: "защото вие не можете да се справите с дадената ситуация" - типично по орионски му). Но не археолози и историци, а екстрасенси, уфолози, физици и парапсихолози.
Според откъслечните сведения, станали обществено достояние, учените, изследващи Вратата на боговете, са открили удивителни неща. Катар Мамани, един от първите допуснати до тайнствената скала, уверява, че районът е пълен с обекти с неизвестен произход.
Както уверява почетният учен, тези обекти били не само почувствани и видени, но и регистрирани с измервателни уреди. Според Мамани те дори били фиксирани на електронни носители. Но изследователят така и не предоставил на никого записите на загадъчните явления (има си хас да му разрешат да ги предостави, още едно потвърждение за тяхната природа), така че се налага да вярваме на думите му.
При пристигане на място Мамани огледал скалата и дори я снимал. Но когато след няколко часа се опитал да се приближи към вратата с измервателна апаратура, неочаквано се натъкнал на препятствие. Въздухът неестествено се сгъстил, сякаш не желаейки да пропуска човека, усещали се електрически разряди (същото нещо като във входа на планините Бучеджи – електромагнито поле – бариера, което може да пропуска само същества с определена генетична конфигурация).
При самата врата се материализирали огнени топки и вихри, които започнали да се удрят в гранита. От тези удари върху камъка се появили петна от сажди, а по-късно – синкави капки течност (защитна функция, която най-вероятно има за цел да сплаши примитивното съзнание, което би проявило любопитство).
Докосвайки се до вратата, Мамани почувствал слаби електрически разряди, както и необичайно въодушевление. По-късно пред очите на учения започнали да изникват чудни кристални конструкции със син цвят. (вероятно в контакт с защитното поле, мераклията за достъп получава пакет от „божествени“ емоции и палитра от визуализации, ах, кой ли стои зад тези чудеса?).
Вечерта случващото се около вратата напомняло огнена феерия. Избухвали пламъци, огнени вихри, електрически разряди, облаци енергия в най-различни форми, а накрая на вратата се появило огромно изображение на човешко лице (много интересен сюжет: първо имаме заря, а накрая холограмно лице, в статията не се споменава, но няма да сгреша ако предположа, че лицето е на някоя от девите Мария, тия се повтарят супер много, толкова ли са елементарни?) . Междувременно в лагера на изследователите излезли от строя всички уреди, включително най-обикновените фенери.
Независимо от впечатляващите ефекти, Мамани е убеден, че се е сблъскал не с изкуствени обекти или природни явления, а с други форми на живот (браво г-н Мамани, вие открихте топлата вода!). Той смята, че загадъчните обекти по време на визуалния контакт с учените не само проявявали признаци на способност за мислене, но и демонстрирали емоции.
Американският екстрасенс Антъни Силва също споделил част от информацията за вратата. Като се приближил към нея, той почувствал необичайно силни, подредени потоци енергия. Като се настроил на една вълна с тях, Силва с „вътрешното зрение“ успял да види огнени стълбове, излизащи от земята и стигащи до звездното небе. Видяното се съпровождало с ритмични барабанни удари (това със ритмичните барабанни удари ми е познато от някъде, не се шегувам, просто не се досещам от къде?).
Може, разбира се, и да не вярваме на думите на професора по съмнителни науки, но индианците описват контактите с боговете, идващи от вратата, по много подобен начин. Така ги описвали както съвременните перуанци, така и аборигените (?) от времената на испанското завоевание на Перу.


Блясък на злато

Пленяването на Атахуалпа

Европейските колонизатори имали съвсем друго мнение за вратата. В множество документи, оставени от йезуитски мисионери от XVI–XVII век, има разкази, описващи Вратата на боговете. Тя била смятана за вход или към загадъчната страна Пайити, или към приказно богат град на инките, където те пазели своите съкровища.
Нищо чудно – европейците (и конкистадорите, и по-образованите мисионери) в тези времена били заети изключително с търсене на скъпоценности. Те били буквално заслепени от златото и не се вслушвали в разказите на местните жреци.
Впрочем за Вратата на боговете били осведомени дори маите. Те смятали, че именно през нея на Земята ще се върнат богове с огнени колесници, за да спасят света (отново и отново – цикъл!). Инките се придържали към малко по-друга версия. Те разказвали, че Вратата на боговете е вход към паралелен свят, в който действат други закони (принципно в паралелен свят ще действат същите закони, но в друго измерение ще имаме разлика във физичните закони, което пак ме връща към изначалния въпрос: „дали е междупространствен портал или междуизмерен такъв?“) . Най-добрите представители на този народ (воини, жреци, владетели) преминавали през вратата, за да издържат някакво изпитание. Някои от тях се връщали със знания, недостъпни нито за техните съплеменници, нито за тогавашните европейци. Къде са изчезвали останалите, инките не разказвали.
Сега множество историци размишляват над това защо толкова бързо и безславно е рухнала империята на инките. През 1532 година Франциско Писаро нахлува в страната, чието население наброявало  около 6 милиона души, само със 120 конници и 50 пехотинци. Но още след две години инките били изтласкани в планинските райони на Южно Перу, където не се задържали дълго.
Според традиционната версия причините за бързия крах са огнестрелното оръжие на конкистадорите, от което индианците се страхували, последствията от дългата война между инките, епидемиите от неизвестни болести, донесени от европейците, и т.н.


Къде са изчезнали инките?

Пътя към "Божествената врата", доста сходна визуализация със сериала "SG-1"

Но дори самият Писаро си спомнял, че най-големият му успех – пленяването на Великия инка Атахуалпа – бил чист късмет. Срещу шепата испанци имало 40-хилядна армия, но Атахуалпа бил подмамен и заловен. Макар че за него бил платен огромен откуп (както се смята, това е била най-голямата военна плячка в историята), Великият инка все пак бил умъртвен. Чудно е как десетките хиляди (макар и зле въоръжени) индианци не са смачкали шепата конкистадори.
Това не се случило. Могъщата империя бързо се разтворила, макар династията на Великите инки да не била изкоренена – остатъци от държавата съществували още около 40 години в планинския район Вилкабамба.
Но всичко, на което толкова се възхищавали испанците в началото на завоеванието, изведнъж се оказало ефимерно. Пътищата и иригационните съоръжения незабелязано се оказали в такова състояние, сякаш не били поддържани от десетилетия. Градовете и крепостите, изглеждащи непристъпни, опустели и лежали в руини. И разбира се, никъде не намерили дори намек за несметните съкровища, колкото и приказен да бил откупът за Атахуалпа.
Оттогава в околностите на езерото Титикака сред индианците битува легенда за жрец от култа на Вратата на боговете на име Арами (типаж доста сходен с този на Репа Сундхи). След предателското убийство на Атахуалпа и клането, устроено от испанците, Арами се отправил към вратата за съвет, тъй като бил пазач на ключа, който я отваря.
След известно време той се върнал и съобщил, че боговете не виждат смисъл в кръвопролитието и предлагат на инките да се преселят в други земи, извън досега на испанците. Вратата се отворила, инките тръгнали, а ключът – огромен метален диск – бил потопен в езерото Титикака (DHD – горната част на уреда за набиране на адреси в сериала „Stargate“).
Но част от народа останала, за да заблуди колонизаторите. Инките разпространили слух, че голяма част от тях се преселили в богатата страна Пайити. Конкистадорите жадували да разберат къде е разположена тя и когато окончателно завладели остатъка от  империята, се постарали да заловят последния Велик инка Тупака Амару жив.
Същият, заедно с остатъците от своя двор и роднините си, след падането на Вилкабамба се отправил на изток, към амазонските джунгли. Там неочаквано се предал на испанците в плен, макар че можел да изчезне без следа в джунглата.
Но измамата дала ефект – почти 500 години авантюристи от всички страни, археолози и просто любопитни хора търсят Пайити в джунглите. А за Вратата на боговете благополучно забравили за стотици години, докато не я открил обикновен катерач.

SPCTTR: Tук искам да разкажа една интересна история, която сега ми „проблесна“, понеже от доста време разсъждавам по крахa на някой мезоамерикански цивилизации. И така сред жреците на ацтекската империя имало вярване, че някой ден ще дойде раса от хора във железни дрехи и това ще бъде краят им. Такъв момент имало – това били испанските конкистадори, водени от небезизвестния Ернан Кортес, историята е твърде дълга, но като цяло когато те акостирали на брега, видели как елита в лицето на видните им жреци и ръководители заедно с своята прислуга ги посрещали със дарове и всякакви там скъпоценности. Още тогава Кортес видял в очите им преклонение и „желание“ за смърт, (смъртта на Кортес в забвение сигурно е породена от някой кармични сили :D). Повечето знаете как продължила историята: Монтезума еди кой си бил хванат като заложник, и реално ниско числена бройка конкистадори успяли да поробят и избият цяла цивилизация, което и до ден днешен е загадка за ортодоксалните науки. Една от версиите на истината е следната: 
Както разбираме някой от по-висшата каста са имали достъп до stargate, както се твърди „...преминавали през вратата, за да издържат някакво изпитание. Някои от тях се връщали със знания, недостъпни нито за техните съплеменници.“. Старейшините са получавали сведения за бъдещи събития от извънземни цивилизации, нещо много добре описано в „Посвещение в древната страна на боговете: 12 дни из дебрите на алхимията и тибетския мистицизъм“. Реално извънземните са опитали отново да ги „спасят“ като им кажат за приближаването на испанските конкистадори, по-горе имаме сходния модел „след известно време той се върнал и съобщил, че боговете не виждат смисъл в кръвопролитието и предлагат на инките да се преселят в други земи“. Следващият момент е масовия self imprint, които старейшините „инсталирали“ в колективното несъзнавано. Милиони хора се предават и са готови да умрат, само защото така им е казано, ако реално не са се вслушали в това, конкистадорите са щели да умрат на мига. Тук имаме обичайната косвена намеса от друга „божествена“ раса, която вероятно е желаела точно този развой на събитията. Глупаво е да си мислим, че всичките милиони са били избити, по-скоро са отишли на друга планета (предварително оказана във сказания и писания) посредством Stargate, този момент може да наблюдавате отново и отново във сериала „Stargate: SG-1”, там доста често имаме подобни цивилизации, заплашени от унищожение да се преселват на други светове посредством портала. 

End of story :)

Автор: Борис Шаров
Добавки и корекции: SPCTTR



Популярни публикации от този блог

Скополамин - Краля на контрола върху съзнанието (update 15.11.14)

Initialization or just an caffection?

Галактическа История: Атлантида, Лемурия и Нибиру (II част)