Ad usum internum #1



Рене Декарт е казал великото „cogito ergo sum”, аз пък ще допълня, че при повечето хора „r” oт „еrgo” липсва, което води до: „cogito Ego sum” (на зная дали е технически грамотно, но мисля, че се досещате какво исках да намекна.)


Духа, шофьора на автобус и кораба "Ентърпрайз"

Искам да потвърдя че духа ми/ни няма пол и националност и, че фразите „Света го духа“ и „да го духа Света“ са две коренно различни неща. Той (духа) не е мъж или жена, не е българин, турчин или китаец, това е така без съмнение. Физически аз съм инкарниран тук като бг гражданин (хмм, що пък е редно да се наричаме „граждани“, а не „селяни“, та до преди 10-20 години повечето от нас живееха по села и паланки, ОК – тогава съм бг селянин!), и като първичен полов белег имам член, следователно съм мъж. Духовно - или както е модерно да се нарича: енергийно - обаче аз не съм тия две неща, затова и не ми е присъщо да изпадам в транс и първосигнална агресия като чуя поредния newsss патриотично-етнически бълвоч. Другото, което ми е неприсъщо е да се облека в женски дрехи и да се гримирам, говорейки в женски род за себе си, само и само да демонстрирам, че видиш ли съм превъзмогнал ДНКомандите на тялото, спомнете си, че тялото ви е в Системата, колкото и да парадирате, че сте изиграли и разградили тия команди толкова повече ще започнете да се самозалъгвате (а това го можете най-добре), че правите нещо. 

Оставете тялото да си играе Играта, вие си работете вътре в него, все едно сте шофьора на автобус, който си вози бг гражданите по бял потник, пуши цигари като луд и не пропуска да наругае някоя нахална бабичка в удобния момент. И като заговорих за тялото: пазете и поддържайте вашето тяло за да може и шофьора (вие) да се чувствате комфортно. Шофьора на автобуса не блъска и руши умишлено своето возило, той го почиства и пази (до колкото може), даже ако се прецака, веднагически ще му направи основен ремонт на пътя, сигурен съм, че всеки е ставал свидетел на подобна картинка. Това, че ви карам да се отъждествявате с шофьор на автобус не трябва да ви плаши, да зная, че си мислите, че „тия не са интелектуалци“ не оспорвам това, но предполагам, че и сред тях има такива, които някога са отваряли нещо различно от вестник и судоку-книжле, а ежеминутната ругатня за тях е нещо неприсъщо. 

Добре ще преминем на космическо ниво – Star Тrek! Представете си кораба, палубата, капитана и екипажа му. Тук аналога на шофьора на автобус е интелигентен ръководен кадър, той взима светкавични решения в напрегнати ситуации, като в това число не влиза „цепене“ на йонните ускорители или хипердвигателя по време на полет. Можем да разгледаме нещата и така: автобуса – вашето физическо тяло, кораба „Ентърперайз“ - Висшия Аз, Вие – земната инкарнация, шофьор на автобус, a капитана на кораба e финалната инкарнация, която направлява всички други „n” на брой инкарнации на съответния Висш Аз. 

Земната Игра се играе само от шофьора на автобуса, които не осъзнава, че е част от екипа на „Star Тrek“, той си джитка по спирки и автогари, слуша поп-фолк, а газта му е ограничена от килограмите изчоплени семки по земята. Както казах вече, циклично употребява дисфемизми, обикновено по адрес на по-възрастните жени, понеже при него асоциирането с първичните полови белези е на 101%, нищо, че тестостерона отдавна е ароматизирал в естроген, който е отговорен за вторичните полови белези като уголемени увиснали гърди. Колкото и парадоксално да звучи, точно по този начин този индивид трупа опитност, която няма нищо общо с така наречения „трудов стаж за пенсия“ но като концепт има някои сходства разбира се. За разлика от собственото му тяло – автобуса е „стегнат“ и запазен, винаги готов да пропътува едни 150-500 км, обикновено в северозападен регион, където участъка е изключително екстремен и опасен, друго си е да караш по гладките 8 лентови пътища из Западна Европа. Но нали за това той е тук – избрал е трудния маршрут, той ще му гарантира повече опитност и повечко „блага“. Инкарнациите движейки се по лесния Западноевропейски път със своите чисто нови автобуси „Мерцедес“ няма да се развият качествено, те ще буксуват на едно място и никога няма да имат шанса да се научат да правят „основен ремонт“ на двигателя по пътя, но това също е валиден избор, от който има нужда като проявление.

В един момент, в който вече автобуса на нашия шофьор не може да бъде отремонтиран и той е дал своето, следва да бъде отведен до автоморгата, където остава там да си „почива“ или бъде рециклиран. Автобуса е физическото тяло, а шофьора му е духа. Инкарнацията, която вече трябва да бъде изтеглена към Висшия си Аз .......ццццццц......не......ето ги и сивите, те пуснаха светлинния капан....не, не отивай в нея бе идиот, бягай наляво, надясно, нагоре или надолу...... ей прееб..... Нищо, ще преживееш още една инкарнация като шофьор на автобус, какво пък! 

Самообучението е най-качественото обучение

Душата-шофьор ще участвува в този цикличен процес докато не започне да изпитва неутолимо желание да отгърне нещо различно от вестник, от което да се учи и еволюира душевно, като в това число не влиза борбата с тялото-автобус, няма да видите никой шофьор да къса седалки и да чупи стъклата на собствения си автобус. Това е конфликт, а има ли такъв – забравете за еволюиране. Визирах ДНК командите, с които не е редно да се борите, просто ги осъзнайте и преодолейте, без да правите каквито и да е ритуали. Бъдете като шофьора на автобуса, които осъзнава, че той не е автобуса, а само се вози в него за да си върши работата, толкова е просто. 
Та когато този шофьор самоусъвършенства своето себе, той ще успее да избегне повечето капани, които имат за цел да го върнат обратно тук в 3D, отново и отново в северозападен регион. След като успее да избегне капаните пред него ще се разкрие удивителна гледка – огромния кораб „Ентърпрайз“. Когато се озове вътре в него той ще има едно такова „странно“ чувство, че познава всеки, дори ще чувства, че той е всеки и всичко което е това в което е. Невероятно ще е как всички, които вижда му се усмихват и го гледат като все едно той е всеки един от тях и гледа към себе си и към всички други. „По дяволите! Аз вече не се усещам като шофьор, аз съм ...почакай, не зная какво съм все още но се усещам и като мъж и като жена и като .....много неща, това е изумително! Въх! Зная отговорите на всички кръстословици, зная как да наредя всички судокута, чакай малко аз зная всичко, осъзнах, че тия кръстословици и судокута на са развивали духа ми, те са имали обратна функция – да ме затъпят. Какво, Обама е робот? А Хилъри е травестит? Леле, не знаех! Империята Орион ръководи парада на Земята? За пръв път чувам за тази империя, сигурно е била преди римската...“ В следващия миг се оказва, че шофьора е на палубата и се среща с капитана на кораба – финалната инкарнация, той ще го интродуцира какво всъщност е всичко това в което се намират и какво те ще трябва да правят оттук на татък.

За Кораба капитана ще му разкаже, че в един отрязък от звездната дата е бил получен странен сигнал, на който след кратък миг на размисъл, приел да се отзове. Веднага бил отправен курс към сектор, в който се намирала малка планета, тази която ние познаваме като Земята. Когато пристигнали там, те получили допълнителни разяснения, ставало дума за мисия, която била „много специална“, кодовото и име било просто „Игра“. Капитана и неговия екипаж приели предизвикателството. Те слезли там долу и започнали своята мисия, когато пристигнали на местоназначението обаче се оказало, че те не си спомнят за какво всъщност са тръгнали, и въпреки, че всичко вървяло по план, те не знаели какъв е плана им. В интерес на истината отнело точно толкова време, за колкото били информирани предварително, но те нямали спомен за това, докато .... в един момент капитана, а след това и други от екипажа започнали бавно и мъчително да си спомнят малки фрагменти от информацията. Това започнало да поражда още повече въпроси, набъбващата лудост заплашвала сигурността на екипа, но разбира се това било само привидно, всичко се случвало точно както трябвало да се случва. В по-късен етап капитана си възвърнал по-голямата част от спомените и започнал да „подпомага“ другите от екипажа, уви повечето започнали да го мислят за луд. „Та ние винаги сме били тук и винаги сме правили това което правим!“ заявявали категорично те. Не бил далече и момента в които малка част от екипа започнала също да възвръща своите спомени частично, сякаш имало истина в това което им казвал капитана и все пак то изглеждало доста „екзотично“. На планетата имало и други същества освен тях, повечето от тях не били приятелски настроени, но често обичали да се правят на такива. Те успешно заблудили екипажа да им повярва, даже в един момент се оказало, че той е под техен контрол. Тези същества искали да завземат планетата, която преди време била тяхна колония, това което следвало било най-страшното нещо: конфликт с други същества, който щял да прерасне в ядрена война, мнозина от екипажа усетили това и опитали да избягат от планетата, уви имало защитен механизъм, който ги връщал обратно тук, още не бил настъпил момента на завръщане. Нещата изглеждали трагични докато .... точно миг преди ядрения апокалипсис капитана и екипажа му били абсорбирани и отведени обратно на кораба им, а всичко това което им се случило било планирано предварително, защото такива били протоколите на самата мисия. Всички техни спомени се възстановили и те прекрасно осъзнавали цялата ситуация, само сега вече можели да оценят това от тази си перспектива, тук горе. ОMFHS, та той успя да разкаже цялата им история за един миг!

Тази символика, която носи със себе си "Star Trek" много подходящо онагледява случващото се в земната Игра от една по-висша перспектива. През всичките тези серии екипажа е подлаган на какви ли не изпитания и заблуди, но въпреки това той оцелява. "Ентърпрайз" е нападан нееднократно от превъзхождащи го във всяко едно отношение врагове и въпреки всичко той остава непокътнат. Това ми говори много за истинската същност на Висшия Аз и за празните намерения на неземните фракции.



Истина и лъжа или лъжа и истинА

Ще цитирам Еразъм Ротердамски, който между другото е отказвал да бъде идентифициран с някаква националност, той казва „Човешката душа е така устроена, че много по-лесно се пленява от лъжата, отколкото от истината". Лафонтен пък допълва, че човек е леден към истината и огнен към лъжата. Докато ги четях пък, пиейки поредно кафе пред компа Аз разсъждавах къде по мой си начин, къде по дзенски и ..... чудото стана, хаха, чудо като чудо! Знаете ли какво става когато всеки ден консумирате авокадо? - нищо не става! Какво трябва и какво искате да стане? - Ако е „нищо“ то това е добре! Така е и с чудесата, нищо не става въпреки, че всичко се случва по всяко време, но тъй като то се случва постоянно в режим „сега“ ние не го възприемаме като чудо, искаме отделно чудо специално за нас, на което да пише с ярко червено, че е чудо.
Чудо-чудех се за фундаменталните въпроси за истина и лъжа, въпреки, че знаех, че думите на истината винаги са парадоксални, реших да запаля лампата на просветлението.

„По-малкото е истинско и сладко, винаги трудно се открива, а само в сърцето умее то да се побира. По-голямото е примамливо и гнило, винаги лесно се открива и в ума за него място винаги ще се намира!“  - Затова сърцето е по-малко от мозъка, а на нас ни е по-лесно да „слушаме“ ума отколкото него, все пак той е нашата природа (явно нямам качествата на един поет, така го формулирах и въпреки, че е правилно, не е толкоз красноречиво.) А и да не забравяме, че мозъка е по-близо до ушите и очите, дори те се "вливат" в него.

„Лесно можем да унищожим нещо, а много трудоемко е да го създадем отново, говори ли това, че нашата природа е деструктивна, а за съзиданието трябва да я структурираме (обучим)?“ - Все фундаментални въпроси. Ако използваме ума си за да разберем действителността, няма да разберем ни ума, ни действителността, ако обаче се стремим да разберем действителността без намесата на ума, то тогава ще съумеем да разберем и двете неща. 

Но как да разбираме без ума? е уместен въпрос, на който отговора е един-единствен: разбирайте със сърцето, там където се помещава малката истинност, която по мои лични наблюдения хич не е малко, даже напротив, илюзия е, че истината е по-малкото от двете, тя е точно толкова колкото трябва да бъде, това, че ние не осъзнаваме това и си мислим някой неща с ума е друг въпрос. Като говорим за количества, че се сетих какво е казал Лао Дзъ: „Всички трудни неща имат своя произход от нещо, което е лесно; и всички големи неща от нещо, което е малко.“
Ние търсим отговорите на фундаменталните въпроси като „Какво е живота?“, „Кои сме ние?“, „Защо сме тук?“ в ума си, който ни скалъпва на бърза ръка множество версии за всичко което е, които са облякани във всякакви одежди, а най-колоритните и бляскави са с приоритет - те биват приемани без съмнение. Така се появили всички науки и учения.
Кога ще спрем да се държим като гаргата, която е запленена от лъскавия предмет в далечината и копнее за него на всяка цена. Ако започнем да търсим отговорите не в ума, а в сърцето си ще узнаем един път за винаги кои сме и какво искаме, и тук няма да видим шармантната версия на реалността, ще видим нещо, което ще трябва да приемем отново с това, с което сме видели – сърцето. Нали правите разлика между „обич от сърце“ и „обич от ума“, първото е истинско, а второто е част от ДНК протокола за размножаване във фермата.


Втора част: Ad usum internum #2

Популярни публикации от този блог

Еnter the VʘID

Галактическа История: Извънземни и ДНК произход (I част)

Кралицата, извънземните пропаганди и някой хералдически сведения (аdvanced)

Плоската Земя – PsyOp 6-5/11 в битката за сплескани съзнания на “великия” reSSSet

Галактическа История: Атлантида, Лемурия и Нибиру (II част)

Бисквитките Oreo и скритата тамплиерска символика