Учен от НАСА: Суперкомпютър генерира реалността, в която живеем
„Всичко, което някога сте
направили или ще направите, може да е
просто продукт на високо-интелигентен
компютърен код. Всяка връзка, всяко
чувство, всеки спомен може да са били
генерирани от суперкомпютри.“ изказва
своята страховита теория Ник Бостром,
английски философ.
Той говори още, че реалността,
която възприемаме може би е продукт на
значително напреднала компютърна
програма, всичко това много наподобява
сюжета на филма „Матрицата“. И изненада
– НАСА заявяват, че са съгласни с него,
шах и мат!
Д-р Бостром пише в своя статия,
че напреднала извънземна раса държи
умишлено човешката раса, в нещо което
той описва като „цифрово лишаване от
свобода“ (затвор).
SP: Нищо ново не
казва д-р Бoстром, все пак има лек напредък
в това, че хората бавно започват да се
осъзнават в какво се намират.
Според него тези извънземни
или супер-хора използват виртуална
реалност за да симулират време и
пространство.
Учения от НАСА – Рич
Терил, директор на центъра за еволюционно
изчисление и т.н., смята,
че д-р Бостром може би е попаднал на
нещо.
Говорейки пред „Vice”
учения от НАСА казва: „В този
момент най-бързите компютри на НАСА
имат скорост която е някъде от около
два пъти скоростта на човешкия мозък...
ако направите прости калкулации,
използвайки закона на Мур (който
приблизително твърди, че компютрите
удвояват своята мощност на всеки две
години), ще откриете, че тези суперкомпютри
в рамките на едно десетилетие, ще могат
да изчислят един цял човешки живот от
около средно 80 години – включително
всяка една мисъл, измислена през този
период – в рамките на един месец.“
Express.co.uk пише:
„В квантовата
механика, частите не разполагат с
определено състояние, докато те не бъдат
наблюдавани. Теоретиците са прекарали
много време в опити да си обяснява как
се случва това. Едно от обясненията е,
че ние живеем в
симулация, виждайки
това което искаме да видим, когато имаме
определена нагласа.“
SP:
“Виждаме това,
което искаме да видим“
обяснява симулацията, която изживяваме,
всеки вижда нещата под различен ъгъл и
се опитва да твърди, че неговата реалност
е най-действителна. Може би това е ядрото
на множеството конфликти, както на
външно така и на вътрешно ниво. Краткото
име на тази симулация е Игра.
„Това,
което намирам за вдъхновяващо е, че дори
и да сме в симулация с заложени в нея
определени порядки предвидени в
различните нива, някъде нещо се е случило
с първичния модел на симулацията и
сякаш, тя се е бъгнала, за да се случи
това което се случва с нас – и това е
„готино“.“
SP:
Във
филма „Матрицата“, агент Смит след
като е заловил Морфей му описва първата
матрица по следния начин:
„Знаеш
ли, че първата Матрица бе проектирана
да е идеален човешки свят, без страдания,
в който всички са щастливи. Това беше
катастрофа. Никой не възприе програмата.
Изгубихме цели
реколти.
Някои смятат, че не сме имали програмен
език, за да опишем вашия съвършен свят.
Но аз смятам, че като вид човешката раса
определя кое е "реално" чрез
мизерията и страдания. Така съвършеният
свят стана сън... от който вашият примитивен
мозък все опитваше да се събуди. И
Матрицата бе прекроена в това... върхът
на вашата цивилизация. Казвам "вашата",
въпреки че откакто ние започнахме да
мислим вместо вас, тя стана "наша".
Което е и същността на нещата.“
Идеята,
че нашата Вселена е една фикция, генерирана
от компютър със написан source
code, разрешава
редица несъответствия и мистерии около
космоса.
Първият
парадокс на Ферми – предложен от физика
през 1960 година – гласи: „Размерът
и възрастта на вселената предполагат
съществуването на много технологично
напреднали извънземни цивилизации.
Обаче това убеждение е в противоречие
с липсата на доказателства, които да го
подкрепят.“
„Къде са всички?“ пита
г-н Ферми.
SP:
Навсякъде
около нас г-н Ферми! Това, че не ги виждате
с ограниченния си зрителен апарат,
подмомаган от редуциращия мултиизмерната
реалност орган – мозъка, е огромен
пропуск във парадоксите ви :)
Разбира
се не всички са съгласни с тази теория
за виртуалната матрица, един от тях е
професор Питър Миликан, който преподава
философия и компютърни науки в Университета
Оксфорд, та той смята, че тази хипотеза
за виртуалната реалност е погрешна.
“Теорията изглежда
се базира на предположението, че
„свръхсили“ ще направят всичко това
точно както ние бихме го направили“
заявява той.
„Ако те мислят,
че този свят е симулация, тогава защо
не допускат, че тези „свръхсили“ -
намиращи се извън симулацията – ще
бъдат ограничени методически и мисловно
като нас хората?“
„Не можем да
направим заключение, че тази решетъчна
структура е доказателство за симулирана
реалност, само защото нашите методики
за симулация включват решетка.“
С някои съкращения:
http://www.express.co.uk
SP: Може
да прочетете и материала „Кореспонденции1 - Мега Съзнанието генериращо реалност“
в който автора говори за същото нещо,
предполагам, че той и Ник Бостром не се познават :D :D :D
