Нови интерпретации на теорията за паралелните светове

Нова интерпретация на теориите в квантовата физика показва не само, че съществуват паралелни вселени (теорията за множеството вселени), но и, че те действително си влияят взаимно.

Според теорията за множеството вселени, всичко което би могло да се случи в миналото, в действителност се е случило и в момента съществува в други паралелни вселени, които вероятно са “n” на брой.

SPCTTR: Нека да дам един елементарен пример: в ежедневието доста често ни се налага да вземаме решения, да правим определени избори.... понякога те са лесни, друг път не, но това не е важното в случая, принципно всеки съществен избор би водел до създаването на нов свят. Примерно решавате да си купите лодка, тук вариантите са два: не я купувате и съответно получавате този „пакет“ от преживявания или я купувате и получавате друг „пакет“ преживявания, които не могат да бъдат изпитани тук, а в другата паралелна вселена, защото другия паралелен ваш Аз не е купил лодката и би трябвало да остане тук (не е важно кой е купил и кой не лодката). Нека да дам и по-мащабен пример: Втората световна война тук в нашия свят (които е един от многото, както в „Слайдърс“ ги наричаха – прим) е спечелена от противниците на нацистка Германия и Хитлер се самоубива, в друг прим свят Германия печели войната, и Хитлер е жив, там изпитанията на инкарнациите ангажирани в земната Игра ще са съвсем различни от нашите тук, в нашия прим. Това е нужно заради Играта и играчите в нея – мултиизмерните ни Висши Аз, които може да си представите на колко паралелни планети Земя играят, хайде за спорта да речем, че са 10 000! Ако аз съществувам на 1500 от тях (10 000) си представете за каква колосална енергия говорим, нещо което учените даже си нямат и на идея (това е и причината аз да не съм учен, понеже си имам идея – щом пиша все пак за това :D ). Някак си Висшия ми Аз трябва да направлява и наблюдава постоянно всички мои паралелни Аз, а отделно от това той както знаем има примерно 150 други инкарнации разположени в различни времеви периоди, което ще рече, че теоретично ако има 150 инкарнации всички те ще имат паралелни, да ги наречем „квантови копия“ (макар, че не е подходящ термин, просто го използвам за случая да онагледя ситуацията). Нека сумираме: 150 инкарнации с по 1500 паралелни „квантови копия“ ще е някъде около 225 000 инкарнации, честно казано не мога да си представя как се управлява такова нещо, и резонно за това съм тук манифестиран като инкарнация :) Представете си, че имате 150 игрови конзоли, трябва да имате 300 ръце да играете на тях, а колко енергия и съзнание трябва да имате само оня горе знае (Висшия Аспект). Щеше да хубаво Джон Грейс да ги каже и тия неща, нали уж беше хипер мега финална инкарнация, как няма да е видял всичко това, а аз неква никому известна инкарнация да говоря за такива „висши мултиизмерни неща“. 

Бонус пример: Боко тиквата от ГРОБ е мега тъпо парче във всички паралелни вселени и не само той (сори, не можах да се стърпя).

Академичните среди в Университета Грифин, Куинсланд (Австралия) скоро са публикували книга, която отива още по-далеч в твърденията си. Тя предполага не само съществуването на паралелни светове, но и, че те взаимодействат помежду си.

SPCTRR: Добре де тоя академичен състав на тъпи ли се правят? Е как може нещо което Е проявено от единното цяло – Източника да съществува отделно от другите неща? - „Еverything is connected to Everything!” г-да академици, универсално твърдение, явно непонятно за едно университетско съзнание – радвам се още един път, че не съм като вас!

Екипа стоящ зад тези открития вярва, че те могат да изяснят някой от най-объркващите твърдения в квантовата механика. Публикацията им в списание „Physical Review Х“ констатира, че паралелните вселени се влияят една спрямо друга чрез фина сила на отблъскване.

Oт Phys.org:

Професор Уайсман и колегите му предполагат, че:

Вселената, която преживяваме е само една от гигантски брой други паралелни вселени. Някой от тях са почти идентични с нашите, а повечето са много по-различни.

Всички тези светове са еднакво реални (холограми като нас) и съществуват непрекъснато във време-пространството и притежават точно определени свойства.

Всички квантови явления произтичат от универсалната сила на отблъскване между по-близките (т.е. Подобни) светове, стремяща се да ги направи по-различни.

Д-р Хол казва теорията за „Много взаимодействащите светове“ може да представи необятни възможности в доказването на съществуването на други светове.

„Ако има само един единствен свят нашата теория се свежда до Нютоновата механика, но ако има гигантски брой светове то това ще е квантова механика“. Макар, че това е нещо ново и едва ли е Нютонова или квантова механика.

„Ние също така вярваме, че тази нова престава за квантовите ефекти ще бъде полезна в бъдещи опити и тестове с квантовите явления“.

Класическата теория за множеството светове предполага, че всеки различен избор клони към друга паралелна вселена, където е настъпил съответния резултат. Това е доста добре описано във научно-фантастичните филми и сериали, където всеки път когато се вземе решение се създават паралелни вселени. Ако теорията на университета Грифин е вярна (голяма теория няма що!) това ще означава, че ние се влияем не само от „инерцията“ на миналите ни решения, но и от бъдещите такива, които бихме могли да направим.

SPCTTR: явно ще мине още много, много време когато учените ще говорят за така наречените „кристализация“ и „колапс“ на паралелен свят, нека за спорта го наречем „квантова кристализация“ или „квантов колапс“ (квантовата физика обича много да слага отпред „квантов“ на всеки термин и до там .... примерно учените, които работят по тези въпроси можем да наречем „квантови неудачници“ и т.н.). Най-просто казано имам предвид момента в които една паралелна вселена престава да съществува. Не е нужно да споменавам модела: „раждане-смърт-repeat“ и термини като „Баланс“, които не дай си боже някой ден ще кръстят „квантов баланс“ и т.н.. Много подходящ пример за това квантово явление е показан в моя любим сериал „Stargate SG-1”. В един от епизодите паралелен на нашия свят бива нападнат и унищожен от расата извънземни паразити Гоа'улди. Съответно в този момент ще настъпи и кристализация на съответния паралелен свят и той ще престане да съществува (в контекста на това, че инкарнациите биват унищожени и планетата взривена) това Е!

В сериала е показано и устройството, чрез което може да се преминава/скача от един свят в друг (паралелен), то е огледало (наречено "квантово огледало). Избора на сценаристите да се спрат точно на вещ като огледалото едва ли е случаен, да де то нищо там не е случайно! Ако сложим в една стая множество огледала и се огледаме ще видим безкрайно много наши отражения и едни безгранични тунели, та това общо взето визуализира доста добре идеята за мултивселената. А случайно да сте чели или (поне) гледали „Алиса в странатана чудесата“ ? - „Огледалото на Алиса“ е „вълшебно“ устройство, което свързва околностите на Оксфорд със Страната на чудесата. Но може би най-добър филм по тази тема се явява „Единствения“ със Джет Ли, гледайте го отново поне 2 пъти :))))

PS: Aко наистина човек желае да разбере по-добре аспектите на мултивселената никога, ама никога не трябва да чете конфликтни материали като „Квантова физика“ и прочее залъгалки. Виждате колко струват „умните“ прозрения на професори и тем подобни, които със сигурно са прекарали доста време в четене на всичкия quantumshit. Излишно е да казвам, че това е отново външен източник на информация :)

По материали от ultraculture.org