Initialization or just an caffection?
Тук съм... естествено, че ще съм тук, та аз винаги съм си бил тук (всъщност така казваме за мястото, на което се намираме, т.е. „камъка тежи на всяко място по един и същ начин“), а „там“ е съвсем друго нещо, за „там“ само шушукаме, „там“ е неизвестно и всеки, който е ходил „там“ се чувства все едно е хванал господ за шлифера.
Тук стартира големия булшиш (печатна грешка, която няма да коригирам, защото току-що синтезирах нова дума по грешка! Но както знаем всичко се случва по метода на грешката), и така големия булшиш вероятно значи нещо като ония шишове по дюнерджийниците, от които дялат „месото“. Следователно булшит изпълненията са набучени на тоя булшиш и вие и аз си дяламе от него редовно, забавно нали? Само не забравяйте да сменяте тениските!
Окей, разбрахте, че съм тук, а не там! Защо съм тук обаче? Тук съм защото докато медитирах (разбирай „миене на домакински съдове с гъба и веро, но без ръкавици, защото кожата ми и без това е доста мека“) получих инициализация (разбирай „просветна ми защо хората да се правят на зле облечени клоуни след като искат да получат така заветното просветление“). Съответно думичката „инициализация“ е много правилна, тя значи, че аз трябва да влезна от някъде... за да стартирам някакво действие или процес. Сещате ли се за телефоните с кабели, през който хората извън Матрицата влизаха в нея, е това също е инициализация. А сещате ли се как Нео .... Офф няма да говоря за Матрицата, най ще ми е лесно да говоря за нея и да продължаваме да дяламе от булшиша, fuck, fuck! Всъщност освен, че вече подразбирате, че ще хвана една любима групичка хора и ще ги обиждам... това да си седна на gluteus maximus-а (разбирай „можеше да напиша „задника си“, но за да се почустваш по-тъп от мен го написах с латинското му название“. Но моля те, недей да ми се сърдиш, повечето хора правят така с теб, казват ти нещо, което не знаеш, ти гледаш тъпо и после ти се присмиват. Shake that brain cеlls!). Една от истините зад сядането ми да пиша сега е, че писането много ми липсва... Понеже зная, че само когато пиша мисля както винаги съм си го представял, т.е. идват ми добрите прозрения от там (май трябва да започна да го пиша с главна буква и в кавички ?), от които успявам да взема малка част и ако апсихеделичния орган не успее да ги окепази и да ги превърне в циментен блок ви ги доставям тук. Може да си представите това като „клиент, сървър и човека по-средата“, клиента сте вие, сървъра е гугъл, вие искате да гледате новото порно с жената на спайдър-мен, пишете заявката (url) в полето и voila! След миг гугъл ви е доставил желаното, но .... има един човек по-средата, който прехваща това понеже не ползвате "https + vpn" и вместо порното с жената на спайдър-мен ви пуска порно с неква грозновата студентка от Пазарджик, която бива обладавана агресивно в студентското общежитие за буркан кисело и литровка етанолов микс със странен аромат... подробности. Плюс това обаче, може да ви пусне и вирусче, което да паразитира из харда ви без ядове. Досещате ли се кой е този „човек“? Това е мозъка :)
Всъщност мозъка не е толкова лошо нещо, най-малкото той ви помага да се ориентирате в тази системна среда, без него ще ви тикнат в лудницата. Все пак ви препоръчвам да се огледате и да преброите колко освидетелствани луди виждате на ден... Всъщност виждаме ги всеки ден и не искаме да сме като тях... понеже те не използват мозъка по начина по-който сме обучени да го използваме. Това е и хубаво и лошо. Не е тайна, че повечето от нас постоянно отиват там (не „там“ за което говорех, а едно друго „там“) след употреба на различни субстанции и напитки. Това води до зависимост, въпроса е дали зависимостта е от самата напитка/субстанция или е от това, че искаме да сме там? И най-вероятно и двете „там“ се намират на едно и също място! Представяте ли си – там от където ви идват идеите, където тече потокa и след 3 ракии или 2 айуаски да се окъпите в този поток, да се напиете с водата му и да се върнете обратно! Мисля, че това е механиката зад зависимостите от всеки един тип. Ние сме в шибаната Матрица ама можем да излизаме извън нея като погълнем временно синьо хапче. И като заговорих за хапчета, наскоро гледах един много тъп сериал за някакво хапче "nzt", което като изпиеш и ставаш нещо като гений. Осъзнах, че такова нещо вероятно има и неговата функция ще е абсолютно проста – да блокира апсихеделичния клапан да се затваря, като по-този начин ни ограничава да мислим и да правим всичко, което не е позволено тук. Осъзнах, че ние сме де факто slice (част от нещо по-голямо и масивно)... Добре де не се смейте, аз не претендирам да казвам някакви революционно нови неща, няма да съм следващия Валериан или следващия капитан Петко. Просто ми липсваше да пиша и да държа отворен този клапан за по-дълго време. А още по-хубавото на цялото това нещо е, че пиша всичко на момента без да съм го писал някъде на листче преди това и най-вероятно не зная какво ще съдържат следващите изречения. Абсолютна красота! А в комбинация с хубав есенен psychedelic ембиънт e много повече от 5 ракии и/или 2 айуаски! Несъмнено из между нас има абсолютни творци, такъв е Aes Dana, френски композитор и sound дизайнер за който съм сигурен, че ежедневно плува в големия поток там! Много от вас евентуално са чували неговите произведения, понеже доста често във facebook страницата ми си позволявам да споделям негови творби. Толкова за него. Край! Ха-ха, знаете, че край няма и звучи много тъпо ние хората да го използваме на всеки метър „край, спирам да пуша!“, „край, спирам да чукам ситен рогат добитък!“, „край на приказката!“ и т.н. Край няма, припомням ви заглавието на едно яко фентъзи „NeverEnding Story“, ами ако го перифразирам така „Neverending Satory“? Превърнах ли се в бог за миг в очите ви? Не? Я пак! Утре към 11:45 , преди обяд, очаквам поне 1 заклана кокошка в моя чест да жертвопренесете на селския площад, ако не знаете как се прави гледайте „Апокалипто“ или прочетете това).
Заключение: Вие и вашата история сте вашето сатори!
Също като „край“ и думата „заключение“ е абсолютно малоумна, можеш да заключиш киселото зеле и ракията в мазата, но не и своите мисли. Както "щастието не е хуй и не можеш да го хванеш", така и "мислите не са бидон с туршия, че да ги заключиш". По-правилно е да казваме „извод“ (разбира се, че няма да редактирам горното „Заключение:“, защото после трябва да изтрия този текст по-долу или най-малкото да го преправям). Което пък от друга страна не ни прави нещо по-различно от една проста изчислителна машина или пък хайде по-якото: „персонален компютър“. Основната функция на тия устройства е I/О (Входно-изходни операции) и нищо повече (нищо повече друг път: I/O операциите са самото DAO! Но за това ще пиша другия път, ако не забравя). Това ще рече, че можеш да подадеш някаква серия от числа или стойности като вход и на накрая да чакаш като изход това устройство да си направи своя „извод“....и сега отиваме в тоалетната където са родени почти всички гениални идеи, да! Там, в тоалетната докато извършваме предимно изходните операции съумяваме да си направим нужните изводи. Хората са го казали, че „гладна мечка хоро не играе“, а аз бих допълнил „не играе, защото мисли как да се нахрани добичето“. Явно до някъде съм съгласен с идеята, че ако човек не приема много храна ще започне да приема много повече информация от там. О, нямах предвид „слънчевото хранене“ - Вярвам, че тая прослойка са абсолютно тъпи! И Ако ги поканя на маса, на която има сервирани испански хамон, гарниран с английски чедър и хубаво червено вино ще ми откажат със солиден претекст! Загубеняци! Елитните групи ценят живота и служат на себе си (Service To Self, STO) , бедните маси ценят и служат на учения и всякакви просташки практики (Service To Others, STS)... хайде да не пиша за 204 път за това кои стават тибетски монаси, няма смисъл нали? А за слънцето – повече от синтезия на витамин "D" не очаквайте. Връщаме се обратно в тъмната ухаеща тоалетна и започваме да пръскаме с райд ...о, не това беше за мухи; о, не, не бяха мухи, а хлебарки и препарата беше друг, но нищо. Майтапа на страна, но съм бил на място, където направо ми се искаше да живея в тоалетната - 90 квадрата с добра декорация и уникален дизайн, дори не си личеше, че е нужник. Но това е утопично мислене в стил „ония наглите готвачите по телевизията, дето готвят на едни печки и тигани струващи колкото панелката ти“ и не мисля да го практикувам. А нима има нещо по-красиво от цветята? Има, ама не го зная кое е! Факт е, че тоалетните са мрачни и вмирисани места и там не живее нищо красиво, само плесен, мухъл и бактерии... И в крайна сметка и красивите цветя и грозните мухъли могат да те убият, а щом нещо може да те убие, значи може да ти даде и живот! Започнах да забивам покрай тия съждения за тоалетните, ще превключа на друга предавка: хората-тоалетни! Пошегувах се, макар, че има такива хора, т.е. това са най-сериозните консуматори из между нас. Поразходете се из някоя хипермалоумна хранителна верига и вижте препълнената количка на някое дебело семейство, няма да се изненадате от съдържанието в количката – безалкохолни, алкохол, теста и сладкиши. Тлъстите прасета искат въглени (синоним за „въглехидрати“)! Години наред съм наблюдавал количките на повечето хора и съм установявал не един път, че 80-90% от съдържанието са само въглехидрати! Ако сте запознати със селското животновъдство ще знаете, че прасето в кочината на село го хранят само и единствено със въглехидратни храни за да наедрее и после... груууууууууууууух! Ами сегашните ученици, който ядат на 90% само и единствено въглехидрати? Бъдещи хора-тоалетни, бутащи бавно, бавно своята количка натъпкана с вафли и сладкиши от всякакъв тип към пирамидите за жертвоприношения. Само като си визуализирам „хипермаркет от хранителната верига“ и тия крачещите бавно болни и затлъстели хора и си представям сцената от „Апокалипто“ как градските войници бяха оковали хората от племето и ги караха към сигурна гибел в чест на Кеци. Абе какво ми става, пиша 3-та страница и сега за пръв път споменавам някакво божество? Хммм... явно нещо не ме кефят тия орионски змии вече!
Помедитирах си малко отново (разбирай „метох с метлата“, а не съм пускал прахосмукачка понеже вдигат голям шум и смущават мислите). Всеки уважаващ себе си мислещ не би ползвал гадната прахосмукачка! И докато си медитирах си мислех какво всъщност е прахта с която сме зарити, от космоса ли идва или е просто прах от улицата отвън? Какво значение ние хората отдаваме на самата прах? Голямо! Имаме безброй мантри които я величаят и боготворят (тук по-правилно щеше да е „прахотворят“), О, прах при прахта! Не си даваме сметка но всяко едно наше действие е придружено от вдигането на прах, прахта е навсякъде, тя е навън, вътре, тя е навсякъде, тя е нас, само, че вече кристализирал наш slice. тя е толкова много, а пък де факто остава невидима, или поне не и докато не се развихриш с метлата и видиш огромните купчини косми, мъртви клетки, синтетична тъкан и т.н. За да проумеете мащаба на целия тоя прахуляк и какво е значението му за цивилизацията ни като цяло ще ви кажа една думичка „Industrial“ това в превод значи „Индустриален“. В миналото както и сега всеки един град си има индустриална зона, това обикновено е мястото където се създават повечето неща от които имаме нужда, там се създава „лицето и облеклото на материалния ни свят“. Там ври и кипи и се вдига много прах, признак, че се случва нещо. И като се замислим „in-DUST-rial“ буквално означава нещо, което е покрито с прах. Та от там идва това наименование. Можем да скочим и на ниво Космос – оставяме настрани прословутия "космически прах" и какво виждаме: звезди, планети и слънца, който погледнати от далече приличат точно на един голям прахоляк, и както видните астрофизици обичат да постулират „ние сме прашинка в огромния Космос“. Тук се досещам за „Horton Hears a Who!“, където един слон си говореше на глухарче, в което имаше цяла планета:
„The book tells the story of Horton the Elephant, who, while splashing in a pool, hears a small speck of dust talking to him. Horton surmises that a small person lives on the speck and places it on a clover, vowing to protect it. He later discovers that the speck is actually a tiny planet, home to a community called Whoville, where microscopic creatures called Whos live. The Mayor of Whoville asks Horton to protect them from harm, which Horton happily agrees to, proclaiming throughout the book that "a person’s a person, no matter how small." “
Не ме лъжете и вие тайничко сте си го помисляли, че може да живеем в нещо подобно и да има някакъв мега огромен син слон, който ни защитава от враждебни извънземни паразити. Holy shit! Ето дори имаме цяла митология за сини божества със слонски глави, който ни пазят – Ганеша, сина на Шива и Парвати. За домашно можете да разсъждавате над думичката „elephant“ и защо има представката „el“, както и защо тези същества ("създателите" от филма "Прометей"):
Приличат много на слонове?
И за финал на тази необичайно къса творба ще ви споделя една хубава дзен мъдрост, в която участва и нейно величие прахта:
„Когато чуеш звука на дъждовните капки, които падат в каменната купа, ще почувстваш как те отмиват натрупалия се прах върху твоя ум“
И после:
Тук стартира големия булшиш (печатна грешка, която няма да коригирам, защото току-що синтезирах нова дума по грешка! Но както знаем всичко се случва по метода на грешката), и така големия булшиш вероятно значи нещо като ония шишове по дюнерджийниците, от които дялат „месото“. Следователно булшит изпълненията са набучени на тоя булшиш и вие и аз си дяламе от него редовно, забавно нали? Само не забравяйте да сменяте тениските!
Окей, разбрахте, че съм тук, а не там! Защо съм тук обаче? Тук съм защото докато медитирах (разбирай „миене на домакински съдове с гъба и веро, но без ръкавици, защото кожата ми и без това е доста мека“) получих инициализация (разбирай „просветна ми защо хората да се правят на зле облечени клоуни след като искат да получат така заветното просветление“). Съответно думичката „инициализация“ е много правилна, тя значи, че аз трябва да влезна от някъде... за да стартирам някакво действие или процес. Сещате ли се за телефоните с кабели, през който хората извън Матрицата влизаха в нея, е това също е инициализация. А сещате ли се как Нео .... Офф няма да говоря за Матрицата, най ще ми е лесно да говоря за нея и да продължаваме да дяламе от булшиша, fuck, fuck! Всъщност освен, че вече подразбирате, че ще хвана една любима групичка хора и ще ги обиждам... това да си седна на gluteus maximus-а (разбирай „можеше да напиша „задника си“, но за да се почустваш по-тъп от мен го написах с латинското му название“. Но моля те, недей да ми се сърдиш, повечето хора правят така с теб, казват ти нещо, което не знаеш, ти гледаш тъпо и после ти се присмиват. Shake that brain cеlls!). Една от истините зад сядането ми да пиша сега е, че писането много ми липсва... Понеже зная, че само когато пиша мисля както винаги съм си го представял, т.е. идват ми добрите прозрения от там (май трябва да започна да го пиша с главна буква и в кавички ?), от които успявам да взема малка част и ако апсихеделичния орган не успее да ги окепази и да ги превърне в циментен блок ви ги доставям тук. Може да си представите това като „клиент, сървър и човека по-средата“, клиента сте вие, сървъра е гугъл, вие искате да гледате новото порно с жената на спайдър-мен, пишете заявката (url) в полето и voila! След миг гугъл ви е доставил желаното, но .... има един човек по-средата, който прехваща това понеже не ползвате "https + vpn" и вместо порното с жената на спайдър-мен ви пуска порно с неква грозновата студентка от Пазарджик, която бива обладавана агресивно в студентското общежитие за буркан кисело и литровка етанолов микс със странен аромат... подробности. Плюс това обаче, може да ви пусне и вирусче, което да паразитира из харда ви без ядове. Досещате ли се кой е този „човек“? Това е мозъка :)
Всъщност мозъка не е толкова лошо нещо, най-малкото той ви помага да се ориентирате в тази системна среда, без него ще ви тикнат в лудницата. Все пак ви препоръчвам да се огледате и да преброите колко освидетелствани луди виждате на ден... Всъщност виждаме ги всеки ден и не искаме да сме като тях... понеже те не използват мозъка по начина по-който сме обучени да го използваме. Това е и хубаво и лошо. Не е тайна, че повечето от нас постоянно отиват там (не „там“ за което говорех, а едно друго „там“) след употреба на различни субстанции и напитки. Това води до зависимост, въпроса е дали зависимостта е от самата напитка/субстанция или е от това, че искаме да сме там? И най-вероятно и двете „там“ се намират на едно и също място! Представяте ли си – там от където ви идват идеите, където тече потокa и след 3 ракии или 2 айуаски да се окъпите в този поток, да се напиете с водата му и да се върнете обратно! Мисля, че това е механиката зад зависимостите от всеки един тип. Ние сме в шибаната Матрица ама можем да излизаме извън нея като погълнем временно синьо хапче. И като заговорих за хапчета, наскоро гледах един много тъп сериал за някакво хапче "nzt", което като изпиеш и ставаш нещо като гений. Осъзнах, че такова нещо вероятно има и неговата функция ще е абсолютно проста – да блокира апсихеделичния клапан да се затваря, като по-този начин ни ограничава да мислим и да правим всичко, което не е позволено тук. Осъзнах, че ние сме де факто slice (част от нещо по-голямо и масивно)... Добре де не се смейте, аз не претендирам да казвам някакви революционно нови неща, няма да съм следващия Валериан или следващия капитан Петко. Просто ми липсваше да пиша и да държа отворен този клапан за по-дълго време. А още по-хубавото на цялото това нещо е, че пиша всичко на момента без да съм го писал някъде на листче преди това и най-вероятно не зная какво ще съдържат следващите изречения. Абсолютна красота! А в комбинация с хубав есенен psychedelic ембиънт e много повече от 5 ракии и/или 2 айуаски! Несъмнено из между нас има абсолютни творци, такъв е Aes Dana, френски композитор и sound дизайнер за който съм сигурен, че ежедневно плува в големия поток там! Много от вас евентуално са чували неговите произведения, понеже доста често във facebook страницата ми си позволявам да споделям негови творби. Толкова за него. Край! Ха-ха, знаете, че край няма и звучи много тъпо ние хората да го използваме на всеки метър „край, спирам да пуша!“, „край, спирам да чукам ситен рогат добитък!“, „край на приказката!“ и т.н. Край няма, припомням ви заглавието на едно яко фентъзи „NeverEnding Story“, ами ако го перифразирам така „Neverending Satory“? Превърнах ли се в бог за миг в очите ви? Не? Я пак! Утре към 11:45 , преди обяд, очаквам поне 1 заклана кокошка в моя чест да жертвопренесете на селския площад, ако не знаете как се прави гледайте „Апокалипто“ или прочетете това).
Заключение: Вие и вашата история сте вашето сатори!
(Не го забравяйте и продължавайте да цепите дърва!)
Също като „край“ и думата „заключение“ е абсолютно малоумна, можеш да заключиш киселото зеле и ракията в мазата, но не и своите мисли. Както "щастието не е хуй и не можеш да го хванеш", така и "мислите не са бидон с туршия, че да ги заключиш". По-правилно е да казваме „извод“ (разбира се, че няма да редактирам горното „Заключение:“, защото после трябва да изтрия този текст по-долу или най-малкото да го преправям). Което пък от друга страна не ни прави нещо по-различно от една проста изчислителна машина или пък хайде по-якото: „персонален компютър“. Основната функция на тия устройства е I/О (Входно-изходни операции) и нищо повече (нищо повече друг път: I/O операциите са самото DAO! Но за това ще пиша другия път, ако не забравя). Това ще рече, че можеш да подадеш някаква серия от числа или стойности като вход и на накрая да чакаш като изход това устройство да си направи своя „извод“....и сега отиваме в тоалетната където са родени почти всички гениални идеи, да! Там, в тоалетната докато извършваме предимно изходните операции съумяваме да си направим нужните изводи. Хората са го казали, че „гладна мечка хоро не играе“, а аз бих допълнил „не играе, защото мисли как да се нахрани добичето“. Явно до някъде съм съгласен с идеята, че ако човек не приема много храна ще започне да приема много повече информация от там. О, нямах предвид „слънчевото хранене“ - Вярвам, че тая прослойка са абсолютно тъпи! И Ако ги поканя на маса, на която има сервирани испански хамон, гарниран с английски чедър и хубаво червено вино ще ми откажат със солиден претекст! Загубеняци! Елитните групи ценят живота и служат на себе си (Service To Self, STO) , бедните маси ценят и служат на учения и всякакви просташки практики (Service To Others, STS)... хайде да не пиша за 204 път за това кои стават тибетски монаси, няма смисъл нали? А за слънцето – повече от синтезия на витамин "D" не очаквайте. Връщаме се обратно в тъмната ухаеща тоалетна и започваме да пръскаме с райд ...о, не това беше за мухи; о, не, не бяха мухи, а хлебарки и препарата беше друг, но нищо. Майтапа на страна, но съм бил на място, където направо ми се искаше да живея в тоалетната - 90 квадрата с добра декорация и уникален дизайн, дори не си личеше, че е нужник. Но това е утопично мислене в стил „ония наглите готвачите по телевизията, дето готвят на едни печки и тигани струващи колкото панелката ти“ и не мисля да го практикувам. А нима има нещо по-красиво от цветята? Има, ама не го зная кое е! Факт е, че тоалетните са мрачни и вмирисани места и там не живее нищо красиво, само плесен, мухъл и бактерии... И в крайна сметка и красивите цветя и грозните мухъли могат да те убият, а щом нещо може да те убие, значи може да ти даде и живот! Започнах да забивам покрай тия съждения за тоалетните, ще превключа на друга предавка: хората-тоалетни! Пошегувах се, макар, че има такива хора, т.е. това са най-сериозните консуматори из между нас. Поразходете се из някоя хипермалоумна хранителна верига и вижте препълнената количка на някое дебело семейство, няма да се изненадате от съдържанието в количката – безалкохолни, алкохол, теста и сладкиши. Тлъстите прасета искат въглени (синоним за „въглехидрати“)! Години наред съм наблюдавал количките на повечето хора и съм установявал не един път, че 80-90% от съдържанието са само въглехидрати! Ако сте запознати със селското животновъдство ще знаете, че прасето в кочината на село го хранят само и единствено със въглехидратни храни за да наедрее и после... груууууууууууууух! Ами сегашните ученици, който ядат на 90% само и единствено въглехидрати? Бъдещи хора-тоалетни, бутащи бавно, бавно своята количка натъпкана с вафли и сладкиши от всякакъв тип към пирамидите за жертвоприношения. Само като си визуализирам „хипермаркет от хранителната верига“ и тия крачещите бавно болни и затлъстели хора и си представям сцената от „Апокалипто“ как градските войници бяха оковали хората от племето и ги караха към сигурна гибел в чест на Кеци. Абе какво ми става, пиша 3-та страница и сега за пръв път споменавам някакво божество? Хммм... явно нещо не ме кефят тия орионски змии вече!
Помедитирах си малко отново (разбирай „метох с метлата“, а не съм пускал прахосмукачка понеже вдигат голям шум и смущават мислите). Всеки уважаващ себе си мислещ не би ползвал гадната прахосмукачка! И докато си медитирах си мислех какво всъщност е прахта с която сме зарити, от космоса ли идва или е просто прах от улицата отвън? Какво значение ние хората отдаваме на самата прах? Голямо! Имаме безброй мантри които я величаят и боготворят (тук по-правилно щеше да е „прахотворят“), О, прах при прахта! Не си даваме сметка но всяко едно наше действие е придружено от вдигането на прах, прахта е навсякъде, тя е навън, вътре, тя е навсякъде, тя е нас, само, че вече кристализирал наш slice. тя е толкова много, а пък де факто остава невидима, или поне не и докато не се развихриш с метлата и видиш огромните купчини косми, мъртви клетки, синтетична тъкан и т.н. За да проумеете мащаба на целия тоя прахуляк и какво е значението му за цивилизацията ни като цяло ще ви кажа една думичка „Industrial“ това в превод значи „Индустриален“. В миналото както и сега всеки един град си има индустриална зона, това обикновено е мястото където се създават повечето неща от които имаме нужда, там се създава „лицето и облеклото на материалния ни свят“. Там ври и кипи и се вдига много прах, признак, че се случва нещо. И като се замислим „in-DUST-rial“ буквално означава нещо, което е покрито с прах. Та от там идва това наименование. Можем да скочим и на ниво Космос – оставяме настрани прословутия "космически прах" и какво виждаме: звезди, планети и слънца, който погледнати от далече приличат точно на един голям прахоляк, и както видните астрофизици обичат да постулират „ние сме прашинка в огромния Космос“. Тук се досещам за „Horton Hears a Who!“, където един слон си говореше на глухарче, в което имаше цяла планета:
„The book tells the story of Horton the Elephant, who, while splashing in a pool, hears a small speck of dust talking to him. Horton surmises that a small person lives on the speck and places it on a clover, vowing to protect it. He later discovers that the speck is actually a tiny planet, home to a community called Whoville, where microscopic creatures called Whos live. The Mayor of Whoville asks Horton to protect them from harm, which Horton happily agrees to, proclaiming throughout the book that "a person’s a person, no matter how small." “
Не ме лъжете и вие тайничко сте си го помисляли, че може да живеем в нещо подобно и да има някакъв мега огромен син слон, който ни защитава от враждебни извънземни паразити. Holy shit! Ето дори имаме цяла митология за сини божества със слонски глави, който ни пазят – Ганеша, сина на Шива и Парвати. За домашно можете да разсъждавате над думичката „elephant“ и защо има представката „el“, както и защо тези същества ("създателите" от филма "Прометей"):
Приличат много на слонове?
И за финал на тази необичайно къса творба ще ви споделя една хубава дзен мъдрост, в която участва и нейно величие прахта:
„Когато чуеш звука на дъждовните капки, които падат в каменната купа, ще почувстваш как те отмиват натрупалия се прах върху твоя ум“
- Сен-но Рикю
И после:
