Генезис на почти всичко, в което вярваме


    Утрото изглежда ще да е от добрите, а статията като, че ли ще е необичайно дълга... Да ама не, тя ще е ултра къса, понеже ще липсват обичайните думи като „hate“, „bullshit“ и много други, които в някои случаи съставляват голяма част от текста. И не казвам, че са пълнеж, просто когато няма нужда от тях, не е нужно да се пишат, понеже е модерно или пък `щото текста ще стане по-GangstaShitMooFaa.
И считам, че „`щото“ е много по-яко от „защото“, но това е друга тема, подходяща за литературните кръжоци, които посещавам от време на време (а сега си представете групичка от девственици и възрастна учителка, стоящи в кръг в полумрачна и запрашена стая, като последната им разяснява за проблематиките, които може да причини неправилната употреба на пълнияТ член. Още съм в скобичките и да питам: а защо винаги думички като „кръжок“ и „литература“ ни карат да си визуализираме подобни картинки? Искат ли да ни внушат, че който е по-любознателен е по-мекушав и несъстоятелен да поеме удара на действителната смазваща социум реалия, в която се намираме. А нима не успяват, силните физически, които могат да клекнат с 200 килограма и имат 45-50 см. бицепс, но не са в състояние да съчинят и едно изречение. Принципно не е много удачно, но отговора е тотално прост: ние вярвамe в това! Вярваме, че загубеняка в бяла манта ще конструира ракети, другия загубеняк в костюм за 90 лева, 100% плат от Турция, ще учи децата ни на глупости за Света... сещате се „смазващата социум реалия“, а дебелака в анцуг Aдидас ще обикаля регулярно из всичките тия и ще ги побийва, незнайно `що, консумирайки големи дози италианско кафе на воля. Кльощавите загубеняци в бели манти не могат да носят социум товара на своите хилави рамене, това може да прави само физически силен и не толкова интелектуален индивид. А нима Атлас е бил хилав? Не ми се говори за паралелни вселени, ама според мен ако за миг си го представим (щом си го представяме значи то съществува!) как е точно обратното на тук - Ха! Дебелака с шушлеков анцуг Aдидас написа source кода на совалката „Колумбия“, който изобщо не бе малко – 3,4 милиона реда код! Но всичко е наред, другата седмица ще се проведат първите тестове. Излизам от скобите).

    Ако е възможно да си принеса идеята извън скобите ще е много добре, тъй като „всичко е така, понеже така вярваме в него“, не казах абсолютно нищо ново нали? Естествено, само глупак би си помислил, че съм някакъв гуру и го просветлявам за това около него. Последния също би си помислил, все едно аз мога да изградя неговата нова реалност, започва да усеща оная мека топлина от притока на адреналин придружен със серотонин, сега вече ще заживее своят нов по-добър живот. Дотук добре, обаче му се налага да отиде до НАП за да плати някакви налози, там на касата му е нанесен първия reality check удар – уродлива и мрачновата лелка го нахоква заради факта, че не знае best practices на попълването на супер сложни декларации. Нищо, това не успя да го съкруши, все пак НАП не е целия свят и живота му мечта ще може да се осъществи, той вярва в това (да не забравяме тоя ключов момент), живота обаче, му е подготвил друг удар – вижда как тубма пияни циганета са преоблечени като коледари и ръсят тъпни за рождението на некъв там бог-коледар. Малоумните цигани даже не могат да го издекламират правилно, а искат да им даваш стотинки, стоейки пред теб с разтворен, обърнат на обратно, калпак. В тоя момент осъзнаваш, че с парите ще си купят най-долното менте вино, ще се напият като животни, без да пукнат от това, а колко цигани посещават токсикологията изобщо ? 0 цигани! Знаейки и тоя факт, почти нямаш сили да изживееш своя живот мечта, работите започват да вървят към сигурна депресия. Фармацията обаче винаги е една стъпка преди нас - изобретила е „Прозак“! На път за химическия лек, който ще се влее в черния ти дроб, а после в мозъка и ще ти осигури сигурно щастие, ще трябва да преминеш през още смазващи психиката гледки – първо е угоена мутра, плюскаща баничка с боза в мерцедес за 250k лева, после са още 5-6 тумби със сополиви циганета, и накрая отиваш в най-гадното и смазващо място на света – ЧАКАЛНЯТА. Това е най-гадното и смазващо всяка една психика на света място, сигурно някой тотално обезумял демиург го е измислил. Ако тоя палячо Дийпак Чопра твърди, че е много добър в позитивното отношение нека да го сложим за 24 часа в една шибана бг чакалня в държавна поликлиника или нещо по-гадно, мразя тия медицински абревиатури. Шибаняка няма да може да издържи и 2 часа и ще си пререже вените, а ние защо вярваме тогава, че шибаното копеле ни казва супер истинни неща за живота? Спомнете си, че го прави в комфортна обстановка – топла зала с добро осветление, мек диван и малоумна аудитория, която лъже. А после ще посети позлатения си кенеф и ... знаете какво. Шибаната чакалня със всичките тия вечно болнави и хленчещи хора, ако може 1 милион китайчета да медитират в полза на това, тия кофти места да не съществуват никога, ще съм адски щастлив. Айде бе почвайте, специална покана ли чакате, после ще ви покажат за 35 секунди по всички централни емисии, в края на новините, когато след всичките убийства, катастрофи, кражби и нагляризъм ще ви пробутат, подсмихвайки се под мустак „ ииии сега една ЗАБАВНА новина от света (смях под мустак, и поглед към другия водещ), един милион китайчета се събраха и медитираха в покрайнините на Пекин (пак смях под мустак и поглед към другия водещ), против премахването на чакалните по целия свят (вече смеха е явен и от двамата водещи), с което целят да осигурят по-безгрижен и лишен от стрес живот (отново, смеха не е прикрит, даже единия от водещите изгрухтява без да иска), надяваме се, че това ще промени света към по-добро (отново смях с леко пригрухтяване), а от Apple обещаха, че ще подарят 1000 iPhone 10 на най-добре представилите се (единия от водещите става и напуска студиото, ревейки от смях)!“.

    Тук е редно да се запитаме „как аджеба Ейпъл знаят кои 1000 китайчета ще са се справили най-добре?“, никой не иска да вярва в това, понеже знае, че това е лошо и ще го сметнат за напълно луд. Представете си само диалога: „ей тоя, загубеняка Иван, ми каза вчера някаква откачена конспиративна теория за тия 1 милион китайчета дето медитирали, че със сателити им правели некви неща и им вземали енергията и я насочвали към Луната, където имало извънземна база, пълна с извънземни и хора. Тя захранвала някакво оръжие. А 1000-те дето щели да получат по един нов айфон, реално били работници в китайския клон на Ейпъл! От край време си е луд тоя Иван и само такива ги ръси“. Единодушно кимане в знак на съгласие, последвано от обичайния за такива ситуации тих идиотски смях. Защо ни е да вярваме в такива вредни за нас неща? Пука ли ви за шибаната мисловна енергия на 1 милион дръпнати и оръжието на Луната? Не! А чакалните тук ли са още? Да! Е тогава в кое да вярваме? В нещо, което не виждаме или в нещото, което е пред нас и все още го виждаме?

    Ами ако пък ние си разказваме какво искаме да виждаме досущ като в една африканска приказка, за един слепец, който прогледнал, видял нещо и пак ослепял. От доста време бях планирал да ви преразкажа тая поучителна приказка, нищо, че като съдържание е компресирана толкова много, че е дълга няма половин страничка. Самата приказка е от една много рядка в днешно време книга за приказки - „Откраднатия кон“. Като малък това ми беше любимата книга, четях само нея, и съм почти убеден, че съм я чел най-малко 10 пъти! Най-любимата ми приказка беше тази която следва след малко, казва се „Като магарето ли...“. Странното с тази книга бе, че в един момент тя се изгуби и до ден днешен не успях да разбера къде изчезна, дали някой ми е я откраднал не мога да зная, никой от познатите ми не обичаше да чете. Още по-странното бе, че през една лятна ваканция, гостувайки при едни мои роднини, аз видях че имат същата книга, веднага започнах да я чета, а като си тръгвах я откраднах! Знам, че е можело да попитам и да ми я дадат евентуално, но аз реших да я открадна, може би и заглавието на подсъзнателно ниво ме е подтикнало да го сторя - „Откраднатия кон“. Това беше първата и последна моя кражба на книга! Всички мои книги са си напълно легално закупени, макар, че не пазя шибаните касови бележки и уродливите тролове от НАП спокойно могат да оспорят притежанията ми. Но кой по дяволите краде книги и кой ходи да оспорва книжното имущество? Полудях ли! Сетих се и за една друга история с кражба на книга, ще ви я разкажа и нея.

    През лятото на 2003, шляейки се из от площад „Славейков“ реших, че имам нужда от някаква книга. Вниманието ми беше привлечено от една много специална книга, казваше се „Наркотиците, почти всичко за тях“, това беше втората най-четена книга от мен, уникална е, а автора (д-р Юлиян Караджов) си личи, че е доста адекватен в изказа и заключенията спрямо тая все още тема табу. Да, зная, че заглавието би ви подтикнало да вярвате, че Аз, автора съм някакъв долен наркоман щом съм чел такива четива, уви не се подлъгвайте, по-скоро тези хора не четат нищо, понеже не им е до четене, мисля. Аз и „Голия обяд“ на Бъроуз съм чел, ама не ме грабна. Та да се върна на случката, един мой много добър приятел по това време често идваше на гости, изведнъж книгата ми изчезна, а както се сещате ако нещо ти е любимо, то бързо може да забележиш, че го няма. Бях заслепен от нашето приятелство и не се усъмних, че точно тоя е книгокрадеца. Все пак и други хора са идвали, понякога идват и тотално непознати с тях, всеки може да е. Реших, че ще си я купя отново, какво пък, едни 10 лева къде не съм ги дал, обаче... Веднъж бях поканен на гости у въпросния, понеже си бе сменил квартирата и бяхме решили да се видим на по бири и т.н.. В разгара на вечерта, отегчен от не особено интелектуалния разговор реших да разгледам какви книги се мъдрят на малкото подобие на рафт. Много обичам да разглеждам книгите, като отида някъде на гости, по този начин лесно може да разбереш какъв е човек, нещо като социален инженеринг, но в по-soft вариант. Докато разглеждах установих, че моя приятел се беше унесъл в лека алкохолна дрямка. Не бях впечатлен от заглавията, нищо особено и в тоя момент какво да видят очите ми -  същата като моята книга, лежеше на тоя рафт, викам си „брей, тя и леко захабена, няма да е чисто нова, чакай да я разгледам, понеже...". О, да! Това беше моята книга, познах, я защото бях написал нещо, което само аз мога да зная и да напиша на гърба на корицата. Дори един от присъстващите ми сподели, че това била много хубава книга и се бил чудел как въпросния изобщо му е дошло на ум да си я купи. Взех книгата пъхнах си я в якето и внезапно ми се приспа, тръгнах си. Така си върнах обратно книгата, която и до ден днешен още имам. Почувствах се като някаква версия на Робин Худ, откраднах от крадеца за да дам на себе си това, което си бе мое. Ех, да можеше и в реалния свят да се случват такива неща, нямаше да има шибани чакални, а сополивите цигани-коледари никога нямаше да съществуват, мамка му! И защо не се случва? Понеже сме обучени да вярваме, че това е невъзможно, ето за това.

    Мисля, че дойде време за приказки и не се подлъгвайте от самото заглавие, това, че вярваме, че като чуем думичката „магаре“ трябва да се подсмихваме, съзнавайки автоматично, че това е нещо смешно и глупаво, е нещо от което трябва да се отървете. Цял живот ще се борим с автоматизмите, а тези които успеят ще живеят в рая без чакални и сополиви цигани-коледари. Приказката:




КАТО МАГАРЕТО...
Приказка на суахили

    Живял някога един човек, той бил сляп по рождение. Но веднъж станало чудо: очите му ненадейно се отворили. И случило се така, че пред него в тая минута стояло едно магаре. Слепия видял само това магаре и нищо повече. Но тозчас очите му отново се затворили.
    Сега за него целия свят се изчерпвал с това магаре.
    Веднъж минал един човек покрай него и рекъл, че някой си построил хубава къща. А слепият попитал:
    - Хубава като магарето ли?
    Друг някой рекъл:
    - Видях в морето голям кораб?
    И слепият отново попитал:
    - Голям като магарето ли?
    И така било всеки път когато някой минавал покрай него и хвалел нещо, той винаги питал прилича ли то на магарето.
    Всички на около все се чудели.
    Най-сетне хората попитали слепия:
    – Защо, бвана*, сравняваш всичко с магарето?
    И слепият разправил как веднъж очите му се отворили ненадейно и първото, което видял, било магарето; и от тогава целият свят се изчерпвал за него с това магаре. „Хубав като магаре!“, „Голям като магаре!“, „Дълъг като магаре!“. И към всичко останало той добавял „Като магарето“.


*бвана – господин, господар



PS: заглавието като, че ли няма нищо общо с публикацията, LOL

Популярни публикации от този блог

Последната грандиозна измама

Скополамин - Краля на контрола върху съзнанието (update 15.11.14)

Килограмите токсини в дебелото черво!