Съвременните дроги: телеадикцията


SP: синтезирах термина "телеадикция" за нуждите на тази статия, самата дума е съкращение от английското "Television addiction", което буквално значи зависимост от гледането на телевизия. По мое мнение този вид дрога е на първо място в списъка на най-опасните дроги, забравете интравенозната инжекция с хероин, кокаина или метаамфетамина, забравете алкохола, забравете дори кафето, цигарите и шоколада, те са нищо в сравнение с излъчващата квадратна кутия, която всеки има в своят дом.
Не познавам хора, който си бият хероин венозно, но всички, които познавам си бият дневната доза "тв сигнал", а повечето дори предозират редовно. Мислите, че съм краен в преценката си и дефинирам тези хора като наркомазависими? Мислете каквото искате, нека ви напомня, че повечето от тях биха ви убили ако им отнемете любимата дрога - телевизията. Try if you can!


На днешната дата 16 декември преди 87 години е роден един от великите романисти и автори на научна фантастика – Филип К. Дик. В своя научнофантастичен роман „Човекът във високия замък” (и сериал) той е пресъздал един алтернативен свят, в който Втората световна война е спечелена от японците и Третият райх. В този фиктивен свят японските окупационни власти лансират и легализират марихуаната като една от първите си стъпки към омиротворяването на калифорнийците. Всичко това може да звучи абсурдно, но нещата едва ли са по-различни и в онова, което конвенционалното съзнание по най-безгрижен начин обявява за „реалност“. В „този свят“ победителите също лансираха една всепроникваща свръхмощна и променяща обществото дрога. Тя бе първата от все по-разрастващата се група на технологичните дроги, които предлагат на потребителя си една алтернативна реалност, въздействайки директно на неговите сетива, без да бъдат вкарвани химикали в нервната му система. Говоря за телевизията! Никоя епидемия, наркомания или религиозна истерия не се е разпространявала с такава скорост и не е спечелвала толкова последователи за подобни кратки срокове.

Най-близката аналогия за адиктивната мощ на телевизията и онази промяна на ценностите, които тя предизвиква в живота на редовните си потребители, е може би хероинът. Хероинът унифицира нещата и ги представя еднопланово; те вече не са нито горещи, нито студени, а просто блудкави; хероинистът, джънки, гледа на света без никакъв интерес, защото какъвто и да е той, за него това е без значение. Тази илюзия за всезнание и контрол, която хероинът поражда, е аналогична на ирационалната вяра на телевизионния консуматор, че всичко, което вижда на монитора, съществува „реално“ някъде по света. Но на практика онова, което съзира, е само поредната лъскава опаковка на някой пазарен продукт. Макар и да не въздейства по химичен път, телевизията във всяко отношение е не по-малко адиктивна и физиологически вредна, отколкото която и да било друга дрога: Подобно на дрогите и алкохола, телевизията дава възможност на зрителя да се изолира от реалния свят и да изпадне в едно приятно и пасивно психично състояние. Ежедневните грижи и безпокойства моментално отиват на заден план, когато той се оставя да бъде погълнат от някоя телевизионна програма, по същия начин, както би се „надрусал“ с дрога или алкохол. И също като алкохолиците, които имат само смътна представа за своята зависимост, смятайки, че могат да се контролират в много по-голяма степен, отколкото реално го правят, хората надценяват способността си да контролират собствената си страст към телевизията. И накрая, именно негативният ефект, който гледането на телевизия оказва върху индивида, е този, който ни позволява да го определим като сериозна зависимост. Привиквайки да гледаме телевизия, ние губим чувството си за време. Всички останали преживявания стават все по-смътни и куриозно нереални, докато самото гледане се изпълва с все по-голяма реалност. То отслабва връзката ни с реалността, тъй като намалява и понякога елиминира напълно всяка възможност за нормален разговор и комуникация.


Скритият изкусител

Най-обезпокояващото обаче е друго: съдържанието на телевизията е не визията, а изфабрикуваният поток от данни, който уж би трябвало да „отстоява“ или налага културни ценности. По този начин се изправяме пред една свръхмощна адиктивна дрога, пред която никой не може да устои, защото предлаганите от нея преживявания са точно такива, каквито желаят онези, които я консумират. Едва ли нещо друго би могло да предложи по-благодатна почва за фашизъм и тоталитаризъм… В Съединените щати има повече телевизори, отколкото домакинства, като в обичайния случай приемникът работи по шест часа на ден, а нормалният зрител гледа телевизия поне по пет часа на ден, т.е. отделя й близо една трета от времето, което прекарва в будно състояние. Може и да си даваме сметка за тези прости факти, но явно не сме в състояние да реагираме, както следва, на онова, което те предполагат. Едва наскоро започнаха по-сериозните изследвания за въздействието на телевизията върху здравето и културата. И никоя друга дрога в историята не е постигнала толкова категоричен успех в това да пресътвори „по свой образ и подобие“ ценностите на културата, която е заразила.

По своята природа телевизията се явява доминаторска дрога per excellence. Контролът върху съдържанието, унифицирането му и серийната повторяемост на това съдържание неминуемо я превръщат в могъщо средство за убеждаване, промиване на мозъци и манипулация. Телевизията хипнотизира зрителя си и го кара да изпада в трансово състояние — необходимата предпоставка за промиването на мозъци. И както при всички други дроги и технологии, основната черта на телевизията не може да бъде променена — тя се поддава дотолкова на реформи, доколкото и технологията, която произвежда смъртоносни оръжия.

Телевизията се появи в най-подходящия момент от гледна точка на властническия елит. След като епидемиите от синтетични дроги, започнали през 1806 г., бушуваха близо век и половина, се възцари всеобщо отвращение от гледката на човешката деградация и духовния канибализъм, породени от институционализирания наркомаркетинг. По същия начин както робството с течение на времето стана нещо срамно и неудобно дори и в очите на създалите го институции, така и злоупотребата с дроги в един момент предизвика съответната обратна реакция срещу тази форма на див капитализъм. Ето че твърдите дроги бяха обявени извън закона. Естествено, това се отрази изключително благоприятно на черния пазар. Но така или иначе, дрогите като изпитано средство за провеждане на национална политика бяха вече дискредитирани. Опиумните войни също щяха да си имат продължение — случаите, в които едни правителства принуждават други правителства и народи да произвеждат или купуват дрога, но отсега нататък тези войни щяха да бъдат „мръсни“ и „тайни“, т.е. щяха да бъдат законспирирани.

И докато разузнавателните служби, нароили се след Втората световна война, се превръщаха в „дълбоко законспирираните“ кукловоди на международните наркокартели, популярното съзнание се пренасочи към телевизията. Опростявайки, манипулирайки и унифицирайки, телевизията си вършеше своето пъклено дело и накрая сътвори една следвоенна американска култура от типа „Кен и Барби“. В средата на 60-те години децата на Кен и Барби успяха за кратко да се отърсят от телевизионната интоксикация с помощта на халюциногените. „Олеле, какво стана?“, завайкаха се властниците и за нула време обявиха психеделиците извън закона и спряха всички научни изследвания в тази област. На съгрешилите хипита бе предписана двойна доза телевизионна терапия плюс кокаин и те набързо бяха излекувани и превърнати в потребителски настроени юпита. Само шепа вироглавци успяха да си спестят тази унификация на ценностите. Затова пък почти всички останали възлюбиха Големия брат. А малцината, които не го сториха, се обсипват с хор от възмутени кудкудякания всеки път, когато властническата култура реши да поразрови струпаните в задния й двор боклуци, дирейки отговор на мъчителния въпрос: „Какво се случи през 60-те години?

Терънс Маккена

Популярни публикации от този блог

Последната грандиозна измама

Скополамин - Краля на контрола върху съзнанието (update 15.11.14)

Плачещия дракон от Стара Планина