„Jupiter Ascending” - рециклирана версия на „The Мatrix”



Днес по-рано докато си сърфирах из мрежата попаднах на ето това материалче, което описваше накратко кои са петте причини, според които филма „Пътя на Юпитер” е рециклирана версия на трилогията „Матрицата”. Мислех да го преведа, но самия текст бе доста повърхностен и реших да взема нещата в изцяло свои ръце.



Ако все пак не знаете за какво става дума, можете да се запознаете с тези две статии преди това:




1. Юпитер е Нео - няма как да не ни направи впечатление, че първоначално и двамата имат посредствен живот „ядене-спане-работа”. Нео е служител в фирма за компютри (или нещо от сорта) и иска да пробие някъде зад обективната реалност, а Юпитер е чистачка по домовете и мечтае да пробие някъде в имигрантската реалност, в която се намира. И двамата са изправени пред илюзорната стена на безпомощността. Дори и след като се появяват техните „спасители” и ги въвеждат в истинската реалност, те отново продължават да се държат неадекватно и да задават глупави въпроси, присъщи за бавноразвиващи се. Всъщност това е така през по-голямата част от времетраенето на лентата, чак към края те започват да се окопитват и да взимат юздите в свои ръце…… за да може преялия с гранясали пуканки, негово величие зрителя да се наслади на банален хепи енд и страстна холивудска целувка. Нео обаче има и тъмна страна, той е хакер, интересното е, че благодарение точно на тази си тъмна страна, той успява да намери път извън матрицата, за да се озове в истинската мрачна реалност (която отново не е истинска). За разлика от него мисис  Джоунс няма тъмна страна, не поне и в тази си инкарнация, в предишната такава тя е била въплъщение на всичко тъмно, което може да допуснем в съзнанието си – тя е Кралицата, която има за собственост нашата планета Земя, наричана за по-колоритно „ферма за животни”. И за да не се остава тъмния образ да стои в небитието, тук на помощ идва дъщеря и – принцесата Калик Абраксас, изиграна от Тупенс Мидълтън, за която тук писах някои неща. Архетипната дефиниция зад въпросните герои би била „СЛЕПЦИТЕ, които проглеждат”.

2. Стингър е Морфей - те са тези, който въвеждат главните герои в действителността, разбира се пречупена през техните собствени филтри. За да се случи това обаче, те трябва да успеят да накарат главните герои да ги последват, виждате ли тънкия намек „следвай ни, за да успееш!”, на него са базирани всички религиозни системи от вярвания. Ти не може сам да достигнеш до това, трябва някой да ти отвори очите, но за да го направи то е нужно да го последваш… нещо като Light side аналогия на това да си продадеш душата на рогатия. И Стигнър и Морфей са в пъти по-силни и умни от Юпитер и Нео и на мига могат да ги убият с един удар, но те не го правят понеже „виждали нещо в тях”, това е все едно да ни изпратят на война и шибаняка президент да излезе пред нас и да каже „момчета гордея се с вас, отидете и умрете за благото на народа си….”, ето виждате ли, той е видял нещо в нас, което ще полее вечерта на алкохолно парти в наша чест. Стингър и Морфей са бивши служители на системата, те са нещо като whistleblowers само, че истински такива, а не агенти под прикритие, те са първите, който искат да съборят status quo, но знаят, че не могат сами, трябва им нещо, което търсят от години и най-накрая то се появява, в противовес с принципа, че когато спреш да търсиш нещо, то изниква пред очите ти.  Архетипно би било „НАСТАВНИЦИТЕ, които показват”.

3. Хората се отглеждат за храна/енергия (S-MA) – Докато в „Пътя на Юпитер” това се случва в първата холограма, то в „Матрицата” това е холограма в холограмата. Войната между хората и машините е във първата холограма, но след като машините побеждават, те приспиват хората и ги вкарват в друга (втора) холограма, в която те си живеят щастливо. Във втората холограма машините имат пълен контрол над реалността и де факто те са Deus ex machina (както бях писал машините нямат компонента, които ние хората имаме и съответно колкото и да еволюират технологично, това няма да им помогне в начинанието да еволюират или пък да се възнесат. Точно това беше идеологията на Репликаторите от сериала “Stargate”, те искаха да изимитират невъзможното – да се възнесат. Това, че една машина би могла успешно да премине теста на Тюринг, не означава, че тя би могла да е като нас и т.н. 
Ако погледнем нещата от тази гледна точка: замисляли ли сте защо от края на Втората световна война живеем само в страх от провеждането на Трета, а де факто такава няма. Не, че умирам да има война, просто разсъждавам, че ако наистина сме собственост на някои, той едва ли би искал да губи бройки. Представям си, че ако отглеждам животни и добивам от тях различни неща, то аз няма да имам интерес да ги убивам и бих направил всичко по силите си да ги опазя, разбира се от моята перспектива всичко ще е в реда на нещата, но от перспективата на самото животно, евентуално това е самият ад. Това което правим ние хората е, че имитираме това, на което сме подложени, тази имитация е разположена на всички нива. Класическия пример от психологията гласи „началника се кара на мъжа, който се прибира и се кара на жена си, която пък започва да се кара на детето, което в края на краищата се скарва на домашния си любимец”, нямаме ли перфектната имитация от „по-висше към по-нисше”, на теория е невъзможно котката да отиде и да се скара на шефа на бащата.

4. Юпитер е спасена по същия начин, както в "Матрицата: Революции" – всички показани спасения задължително трябва да са с един и същ край, това би трябвало да набие идеята, че има само едно спасение – това, което е според идеологията на определени кръгове. Често спасението е просто нова форма на диктатура, позната ви под абревиатурата „NWO”. 

5. Имат един и същ край – е щом до сега бяха еднакви, нормално и краят да е еднакъв. В класическите the end`s , доброто побеждава злото, но то пак се изпрява на крака, т.е. те водят безкрайна война и хоп!... Изведнъж са пред лицето на немеещия от глупост главен герой, нямайки си и бегла представа, че целия ад е готов да се стовари над главата му. Злото вече е тук и предстои да превземе контрола, но тук е също и доброто, което макар и видимо по-слабо от него ще го победи, защото то помага на главния герой да се осъзнае, кой всъщност е. Така заедно с доброто те побеждават злото за SETен път, but ….. в филм от час и тридесет минути злото държи контрола в поне час и 20 минути (контрола не е негов само в първите 5 минути, когато още не се е появило, и последните 5 минути, когато му предстои „естественото” падение. Всъщност 3 от последните 5 минути са финални надписи, където (поне според мед)  „доброто” и „злото” се смеят задружно на това, което са ни изиграли), е тогава не е ли логично да се запитаме дали това, което дефинираме като „зло” не властва в по-голямата част от живота ни? Хмм…  хайде нека задружно да медитираме и да прогоним шибаното зло? Why da fuck not?


Ако наистина концепциите за "добро" и "зло" бяха нещо реално, то холограмната матрица нямаше да може да прояви своя дуалистичен характер.
Полюсите щяха да си останат перманентно позиционирани в дадена точка, това нямаше да може да породи нужната динамика на илюзорност. Както не виждате въртенето на планетата ни, така не виждате и обръщанията на полюсите, което не значи, че са статични.
Ако просто "добрите" бяха добри, а "лошите" бяха лоши то вие ясно щяхте да знаете на коя страна да застанете, щеше да има само една ситуация в която едната страна щеше да победи и всичко щеше да приключи, но не това е идеята в тази холограма, нещата трябва да са в постоянен конфликт, но никога да не се стига до развой.
Всъщност идеята за „добро” и „зло” поражда така наречената „трансмутация на съзнанието”, което ще рече, че то вярва, че може да се превръща от „зло” в „добро” (или обратното) стига да се намира в подходяща среда за протичането на тази реакция. Това отново е илюзия, базирана изцяло на ума, подлъгван от филтрите на его конструкцията. Последната не може да приеме, че може да е нещо друго от „добро” или „зло”. Стъпвайки на тази квази идеология, ние казваме „той е добър” или „той е лош”, трета дефиниция не съществува тук в трета плътност.


Щеше да има и причина "6" ама той единия брат метаморфозира в сестра през този период. Всъщност може би това е разликата. C'mon! Това е на повърхностно ниво, знаете какво плува в дълбините - символи, архетипи, цяло чудо. Съвсем явно е, че на архетипно ниво нещата между двете продукции са взаимосвързани и няма как да има „разлики”. 
Всъщност като се замисля май има и причина „6”, не зная дали е чиста случайност, но някак си тази заигравка с метаморфозите си пасва идеално на ниво продуцент/актьор, което ще рече ”Нео и Лорънс Уашовски са мъже, които метаморфозират по-късно в жени – Юпитер и Лана Уашовски”. Това разбира се надхвърля пределите на синхромистицизма и за да продължа ще се наложи да мисля още доста, това пък от своя страна прекрасно онагледява максимата, че “Живота имитира изкуството повече, отколкото изкуството имитира живота!” :)

Самото наименование „филм“ идва от факта, че при появата на първите филми те са записвани и прожектирани с помощта на съществуващите от по-рано фотографски филми, и въпреки, че това се е променило, то името си е останало същото. 
Често когато хората са в момент, в който живота им е застрашен споделят, че „виждат живота си като на филмова лента”, дори и аз съм го виждал, понеже един път бях в такава критична ситуация. И понеже тук в Играта си играем на хора, случващата се каузалност в нея може да бъде разбрана от ума само под формата на нещо като филмова лента. Затова и филмите са пряко свързани с живота ни, те са нещото, което ние имитираме, като и самите филми са имитация на нещо по-висше, от което можем пряко да усетим само тази случваща се нам каузалност. Филмите могат да бъдат гледани под много различни ъгли, за един те са „просто филм с ефекти”, за друг са „интересна архетипна визия за перспективите в живота”. 

„Творението мимикрира многoфасетността в образа и подобието на своя Създател” 

- SPCTTR


Популярни публикации от този блог

Скополамин - Краля на контрола върху съзнанието (update 15.11.14)

Initialization or just an caffection?

Галактическа История: Атлантида, Лемурия и Нибиру (II част)