Вслушание в загатването на Великия Човек

„Аз съм твое дете и твоя майка. Наричат ме „свързващо животно", 

защото свързвам хора, животни и даже камъни един с друг, когато вляза в тях. 

Аз съм твоя съдба или „обективният" Аз. 

Когато се появя, аз те избавям от безсмислените случки в живота. 

Огънят, който гори в мен, гори в цялата природа. 

Ако човек го изгуби, става егоцентричен, самотен, дезориентиран и слаб" 

В по-широк смисъл това е една прекрасна алегория за природата на всичко което е, в по-тесен разбира се става дума за онази анимираща сила, която ние наричаме psyche, която е напълно естествено продължение на Великия наш аспект, част от Източника. Древния гностицизъм лансира идеята, че човек може да стане бог, нека да коригирам това – човек е бил бог винаги, просто е „паднал“ тук за да може да се възнесе като феникса (това не важи за всичкo, което е анимирано, не се заблуждавайте). След като "падналия" не знае, че е паднал логично е да го манипулират, но не това е целта на тази статия, както се вижда от заглавието това е вид формулировка на процеса по индивидуация, тя не е рецепта тип „бързо, лесно, вкусно“, всъщност последното е извратен начин да изживееш живота си и накрая на смъртния одър да заявиш „колко бързо мина всичко!“, сякаш бързаше за някъде, а?

Всъщност това е статия за милиони и за разлика от тв лотото, тук може да спечелиш гарантирано, стига да отделиш нужното време за прочит, интеграция и реализация, ако си от бързите хора, това няма да ти свърши работа, повярвай ми. Ако въображението ти е извън граници и вярваш, че ти не си просто ignavi, това е за теб, но най-вече върши работа и е безплатно.
За малко да пропусна и още една съществена спънка на човека към неговото съвършенство, психическия фрагмент, които му пречи да излезе от стаята на мечтите си – когнитивния дисонанс. За тази проблематика може да разговаряте с някой опитен психолог, не съм аз човека, но все пак искам да споделя, че когато възприемаме дадена информация и тя не поражда у нас конфликт, това се нарича резонанс, по същия начин когато тя породи конфликт вътре в нас, това е дисонанс, ние отхвърляме това автоматично (без умисъл за това, често това е асоциирано с рептилоидния мозък – напълно автоматично, роботоидно действащо). Колкото повече информация дисоциираме със себе си, толкова повече ние се блокираме за всичката информация която тече, която е и която би трябвало да преминава през нас, fuck, само да го знаехме?
Какво би следвало ако сме се блокирали от всичката информация в това число и от Висшия ни аспект (понеже не вярваме, че имаме такова чудо и чакаме да дойде някой Кумаре за да ни потърка сфинктерчето и да ни каже, че има бог и трябва да му се молим, fuck that godshit!)? Ами би следвало да преживяваме мизерно съществуване на ръба на знанието и задоволяване на ниските страсти (кисело, ракия, чалга и секс – великолепната четворка), но не се тревожете и това е вариант, Higher Self трябва да изпита и това.
Когато сте в резонанс с течащата информация се предполага, че ще имате развитие, когато сте в резонанс с други като вас това ще предположи, че мислите еднакво, т.е. имате общи интереси и обмена на информация между вас ще тече на принципа на Вселената, не нямам предвид това да се срещате с много хора да пиете и да приказвате врели не кипели, дано ме разбирате. Когато сте в дисонанс с всичко което тече, информация и други себеподобни, вие сте в конфликтност с .... абе: You Are Fuck'd! Ако между механичните трептения (вибрациите) на дадена група има хармоничност, то в групата ще има резонанс и синхронизация, обратното ще доведе до конфликтност/разделение и дефрагментиране на нова по-малка структура със същите деструктивни характеристики. Може би метафизичната дефиниция за това какво е приятелството би била следната „хармоничностa и резонансa на механичните вълни между два или повече индивида“ т.е. „ако мислим еднакво и имаме общи интереси би следвало да сме приятели, всичко друго е илюзия“, пояснение: под „мислим еднакво“ нямам предвид извратената версия за уеднаквяването на мисловните модели на масите, диктувани от различни профани гурута и групи. Колкото повече сме в резонанс с течащите пакети информация толкова повече сме в синхронизация, обратното блокажа, отказа и демонизирането от информацията ще доведе до десинхронизация, процес на застои и повторение, както се вижда при доста хора има повтаряеми ситуации от които те не вземат нужните поуки, т.е. не приемат информацията, която е "приготвена" за тях и техния Висш Аз се налага дa „пуска“ repeat mode, колко е тъпо не мислите ли, е може ли примерно да катастрофираш 3 пъти и да не обърнеш внимание на всичко това, показен бе случая с един полицай който катастрофира под един билборд с надпис „Карай внимателно!“, направете си нужните извадки от този случай. Като говоря за десинхронизация, мога да дам и един много добър пример: в култовата игра „Аssassin`s Creed” трябва да изпълнявате различни мисии от сорта на „убиване на гаден крадлив, тлъст кардинал“, ако не съумеете да го направите „както трябва“ вие получавате надпис „DESYNCHRONIZED” и започвате от началото на мисията....ако успеете продължавате напред защото имате синхронизация. Един апел: Не забравяйте, че в английската дума за индивидуалист, се съдържа и едно „dual” -> „individual”, което така меко казано има склонността да подхлъзва, сега се насладете на тази лекция на Мари-Луиз фон Франц, one of my favorite.

Процеса на индивидуация

Моделите на психично израстване 

Когато веднъж се види жизнената важност (т.е. оздравителното или разрушителното въздействие) на символите, произведени от несъзнаваното, остава трудният проблем за тяхното интерпретиране. Д-р Юнг показа, че всичко зависи от това, дали всяко конкретно тълкувание „пасва" и е важно за дадения индивид. Така той посочи възможното значение и функция на символиката на сънищата. Но в развитието на теорията на Юнг тази възможност повдига и друг въпрос: Каква е целта на всички сънища като цяло в живота на индивида? Каква роля играят сънищата не само в непосредствената психична структура на човешкото същество, но и в неговия живот като цяло? 

Наблюдавайки много хора и изследвайки техните сънища (според пресмятанията му той е интерпретирал поне 80 хиляди сънища, съветвам ви следващия път когато чуете някой идиот – а това несъмнено ще ви се случва доста често - да казва, че снощи е сънувал някакви глупости, да му се изсмеете в лицето и да му кажете това което прочетохте току-що, вероятно Юнг е човек без работа?), Юнг открива не само че сънищата съответстват в различна степен на живота на сънуващия, но и че всички те са части от една голяма мрежа от психологически фактори. Той откри също, че като цяло изглежда те следват определена подредба или модел. Юнг нарича тази подредба „процес на индивидуация" (тънкия намек, че за да стартирате този процес трябва да се научите да тълкувате вашите собствени сънища, а това няма да стане четейки съновника на баба). Тъй като всяка нощ сънищата произвеждат различни сцени и образи, хора, които не наблюдават внимателно, вероятно няма да различат никакъв ред. Но ако човек следи сънищата си в продължение на години и изучава онова, което ги последва, ще види, че някои съдържания изплуват, изчезват и пак се появяват. Много хора сънуват многократно едни и същи фигури, пейзажи или ситуации и ако те се проследят в цели серии ще се види, че се променят бавно, но забележимо. Тези промени могат да се ускорят, ако съзнаваната нагласа на сънуващия е повлияна от правилно тълкуване на сънищата и тяхното символно съдържание. Така нашите сънища създават криволичеща следа, в която индивидуалните наклонности или тенденции стават видими, после изчезват и отново се връщат. Ако човек наблюдава тази виеща се форма дълго време, ще може да наблюдава нещо като скрита регулираща или водеща тенденция, създаваща един бавен, незабележим процес на психичен растеж - процеса на индивидуация. Постепенно се появява една по-обхватна и по-зряла личност и на степени става по-ефективна и дори видима за другите. Фактът, че често говорим за „спряно развитие", показва, че ние приемаме, че подобен процес на растеж и узряване е възможен при всеки индивид. Тъй като това психично развитие не може да бъде постигнато с осъзнатото усилие на волята, а само спонтанно и естествено, в сънищата то често се символизира от дървото, чийто бавен, спонтанен, силен растеж следва определен модел. Организиращият център, от който произхожда регулиращият ефект, изглежда е нещо като „атомно ядро" в нашата психична система. Той може да се нарече и откривател, организатор и извор на образи в сънищата. Юнг нарича този център „цялостна личност" (Висшия Аз, „Атомно ядро“ е наричан така не случайно – аналогия на първичния Атом – Източника) и го описва като тоталността на цялата психика, за да го разграничи от „Аза" (настоящата инкарнация която сте - частта от Висшия Аз), който съставлява само малка част от цялостната психика. През вековете хората интуитивно са усещали съществуването на такъв вътрешен център (но както се случва и в сегашно време  – интерпретират това в външни божества и спасители, тук митологията се заражда, понеже човек е неспособен да прозре собствената си божественост). Гърците са го наричали вътрешно Божество или проява на божествена сила на човека; в Египет се е изразявал със схващането за Ба-душа; а римляните са го почитали като Гений (Genius, “Gen” - ген, компресиран модел на мисъл-формата), добър дух, присъщ на всеки индивид. В по-примитивни общества той често е бил смятан за закрилящ дух, въплътен в някакво животно или фетиш. 

Този вътрешен център се схваща в изключително чиста, ненакърнена форма от индианците наскапи (едно от имената им е Nescapee – което си мисля, че вероятно е откраднато от Nеstle и интегрирано в техния продукт – Nescafee, но това е само предположение), които все още се срещат в горите на полуостров Лабрадор. Тези прости хора са ловци, живеят в изолирани семейни групи толкова далеч едни от други, че не са успели да развият племенни обичаи или колективни религиозни вярвания и церемонии. В своята пълно усамотение ловецът наскапи трябва да разчита на собствените си вътрешни гласове и несъзнавани прозрения (понеже няма хипер маркет, ловен магазин и GPS). Той няма религиозни учители да му казват в какво да вярва, няма ритуали, фестивали или обичаи, които да му помагат (Във възгледа му за живота човешката душа е просто един „вътрешен спътник", който той нарича „мой приятел", „Велик човек"). Той живее в сърцето и е безсмъртен. В момента на смъртта или малко преди това той напуска индивида и после се преражда в друго същество (тук отново имаме глупостта с прераждането, във филма „Пътя на Юпитер“ може да наблюдавате този модел в цялата му прелест в лицето на Юпитер Джоунс). Онези наскапи, които обръщат внимание на сънищата си и се опитват да открият смисъла им, проверяват тяхната истина, могат да влязат в по-дълбока връзка с Великия човек. Той помага на такива хора и им изпраща повече и по-хубави сънища (или това което се нарича „стабилна връзка с Висшия Аз). Основен дълг на един наскапи е да следва инструкциите, давани от сънищата и да превръща съдържанието им в трайни форми на изкуството (Източника е творец по природа, всеки творящ е крачка по-близо до Източника). Лъжите и непочтеността прогонват Великия човек от вътрешния мир, докато щедростта и любовта към съседа и животните го привличат и му дават живот. Сънищата дават на индианеца наскапи пълна възможност да намери пътя в живота си, не само във вътрешния свят, но и във външния свят на природата. Те му помагат да предсказва времето (някой инкарнации получават достъп до друг пространствено-времеви период, вероятно за нуждите на Висшия Аз. Така или иначе всичките инкарнации на Висшия Аз живеят паралелно в сегашния момент) и му дават безценни указания за ловуването, от което зависи животът му. Споменавам тези много примитивни хора, защото те не са заразени с нашите цивилизовани идеи и все още имат способност за естествено проникване в същността на онова, което Юнг нарича цялостна личност (Висш Аз). Тя може да се определи като вътрешен ръководещ фактор, различен от осъзнатата личност, който може да бъде схванат само чрез изследване на собствените сънища на човека. Те показват, че това е регулиращ център, който води до постоянно разширяване и съзряване на личността. Но този по-широк, по-цялостен аспект на психиката се проявява най-напред само като вродена възможност. В хода на живота тя може да се прояви съвсем слабо или пък да се развие относително пълноценно. Доколко ще се развие, зависи от това дали Азът е готов да приема съобщенията на тази цялостна личност. Както индианците наскапи са забелязали, че който се вслушва в загатванията на Великия човек, получава подобри и помагащи сънища, и ние можем да добавим, че вроденият Велик човек става по-реален във възприемащия го индивид, а не в онзи, който го пренебрегва. Първият става и по-пълноценно човешко същество. Дори изглежда сякаш Азът не е създаден от природата да следва собствените си произволни импулси в неограничена степен, а да помага да се реализира тоталността - цялостната психика. Именно Азът служи за просветляване на цялата система, помагайки да стане съзнавана и така да се реализира. Ако например аз притежавам определен артистичен талант, който моят Аз не съзнава, нищо няма да се получи. Все едно че дарованието не съществува. Само ако Азът го забележи, ще мога да го реализирам. Вродената, но скрита тоталност на психиката не е еднаква с една напълно развита и изживяна цялостност. Човек може да си представи това по следния начин. 

Семето на един планински бор съдържа цялото бъдещо дърво в латентна форма, но всяка семка пада в определено време, на определено място, в което има определени специфични фактори, като качество на почвата и на камъните, наклон на почвата и изложеност на слънце и вятър. Латентната цялост на бора в семето реагира на тези условия като избягва камъните и се наклонява към слънцето и като по такъв начин се очертава растежът на дървото. Така индивидуалният бор бавно се развива, движейки се към своята тоталност и появата си в света на реалността. Без живото дърво образът на бора е само една възможност или абстрактна идея. И отново, реализацията на тази уникалност на индивидуалния човек е целта на процеса на индивидуация. От една гледна точка този процес се извършва в човека (и всички други живи същества) от само себе си и то в несъзнаваното: това е процес, чрез който човек преживява своята вътрешна човешка природа. Строго погледнато, процесът на индивидуация е реален само ако индивидът го осъзнава и осъзнато създава жива връзка с него. Ние не знаем дали боровото дърво усеща собствения си растеж, дали се радва и страда на различните условия, които го оформят. Но човек със сигурност може да участва осъзнато в развитието си. От време на време той даже чувства, че като взема свободно решения, може да му съдейства активно. Това съучастие принадлежи към процеса на индивидуация в тесния смисъл на думата. Човек обаче преживява нещо, което не се съдържа в метафората за боровото дърво. Процесът на индивидуация е нещо повече от постигането на единство между вродения зародиш на цялостност и външните актове на съдбата. Субективното му преживяване създава чувството, че активно и творчески се намесва някаква надличностна сила. Човек понякога има усещането, че несъзнаваното води в съгласие с някакъв скрит замисъл. Все едно, че нещо ме гледа, нещо, което аз не виждам, но което ме вижда - може би Великия човек в сърцето, който изразява мнението си за мен с помощта на сънищата. Но този творчески деен аспект на психичното ядро може да влезе в играта само когато Азът се освободи от всички практически и субективни цели и се опита да постигне по-дълбока, по-основна форма на екзистенция. Азът трябва да е в състояние да слуша внимателно и да се отдава безусловно на този вътрешен импулс към растеж. Много философи екзистенциалисти се опитват да опишат това състояние, но стигат само до премахване на илюзиите на съзнанието, т.е. до вратата на несъзнаваното и не успяват да я отворят. Хора, живеещи в култури с по-дълбоки корени от нашата по-лесно разбират, че е необходимо да се откажеш от утилитарната нагласа на съзнаваното планиране, за да дадеш път на вътрешния растеж на личността. Веднъж срещнах възрастна дама, която не беше постигнала много в живота си под форма на външни успехи. Всъщност беше създала добър брак с един труден съпруг и някак си беше развила в себе си зрялата личност. Когато ми се оплака, че не е „свършила" нищо в живота си, аз й разказах една история, свързана с китайския мъдрец Чуан-Дзъ. Тя я разбра веднага и изпита голямо облекчение. Ето и историята: Пътуващ дърводелец на име Стоун при едно от пътуванията си видял гигантски стар дъб, който се издигал сред полето близо до земен олтар. Той казал на чирака, който се възхищавал на дъба: „Това е едно безполезно дърво. Ако от него построиш кораб, той скоро ще изгние; ако направиш сечива, ще се счупят. С това дърво не може да се направи нищо полезно и затова толкова е остаряло." Но в странноприемницата, където дърводелецът отишъл да спи, старото дърво се появило в съня му и казало: „Защо ме сравняваш с твоите култивирани дървета като глог, круша, портокал и ябълка и с всички други, които раждат плодове? Още преди да узрее плода им хората ги нападат и обират. Чупят им клоните, кършат вейките им. Даровете им им носят беда и те не могат да изживеят естествената си възраст. Така става навсякъде и затова аз отдавна се опитах да стана напълно безполезен. Ти, бедни смъртни човече! Ако бях полезен по някакъв начин, щях ли да достигна този ръст? Освен това и ти, и аз сме същества и как може едно същество да се поставя толкова високо, че да съди друго същество? Ти, безполезни смъртни човече, какво знаеш ти за безполезните дървета?." Дърводелецът се събудил и размишлявал върху съня си а по късно, когато чиракът го запитал защо само това единствено дърво пази земния олтар, той отговорил: „Замълчи! Да не чувам повече за това! Дървото расте тук нарочно, защото другаде хората щяха да се отнесат зле с него. Ако то не беше дървото на земния олтар досега щеше да бъде отсечено". Дърводелецът очевидно е разбрал своя сън. Той осъзнал, че да изпълниш собствената си съдба е най-голямото човешко постижение и че нашите утилитарни понятия трябва да дадат път на исканията на нашата несъзнавана психика. Ако преведем тази метафора на психологически език, дървото символизира процеса на индивидуация и дава добър урок на нашия късоглед Аз. Под дървото, което следва съдбата си в приказката на Чуан-Дзъ има един земен олтар. Това е естествен необработен камък, върху който хората принасят жертви на местния бог, които „притежава" това парче земя. Символът на този олтар показва факта, че за да се реализира процесът на индивидуация, човек трябва осъзнато да се подчини на силата на несъзнаваното и да не мисли какво трябва да направи или кое се смята за правилно, или какво най-често става. Просто трябва да слуша, за да научи какво вътрешната тоталност - цялостната личност - иска да се направи тук и сега в конкретната ситуация. Нашата нагласа трябва да бъде като тази на планинския бор, споменат по-горе: той не се сърди, когато растежът му бива спрян от някой камък, нито прави планове как да преодолее препятствието. Той само се опитва да почувства накъде трябва да расте повече - наляво, към склона или надясно, по- далеч от него. Също като дървото и ние трябва да се оставим на този почти незабележим, но силно доминираш импулс - импулс, който идва от порива към уникална творческа самореализация. И това е процес, в които трябва постоянно да се търси и да се открие нещо. Тези импулси идват не от Аза, а от тоталността на психиката-цялостната личност. Следователно безполезно е да се хвърлят скрити погледи към начина, по който се развива някои друг защото всеки от нас има уникалната задача за самореализация. Макар че не бихме ги разпознавали като борове, но никое не е точно като другото. Поради това сходство и различие е трудно да се обобщят безкрайните вариации на процеса на индивидуация. Факт е, че всеки човек трябва да направи нещо различно, нещо, само негово. 

Много хора критикуват подхода на Юнг че не е представял психичния материал систематично. Но тези критици забравят, че самият материал е живо преживяване, натоварено с емоции, по природа ирационално и променливо, което не се поддава на систематизация освен по най-повърхностен начин (по същия начин всеки един читател на блога ми може да ме критикува, че не предоставям информацията по традиционен начин, е това няма как да стане, аз обмислям нещата, не действам на принципа copy/paste както повечето хора). Модерната дълбинна психология стигна до същите ограничения, както и микрофизиката. С други думи, когато работим със статистически величини, е възможно едно рационално и систематично описание на фактите. Но когато се опитваме да опишем отделно психично събитие, не можем да направим нищо повече освен да представим честно описание от всички възможни страни. По същия начин учените трябва да приемат, че не знаят какво е светлината. Те могат само да кажат, че при известни експериментални условия тя, изглежда, се състои от частици, а при други - от вълни. Но какво е „сама по себе си", не е известно. Психологията на несъзнаваното и всяко описание на процеса на индивидуация среща подобни затруднения при дефиницията. 

***

Някъде в дъното на собственото същество човек обикновено знае къде трябва да отиде и какво трябва да направи. Но има моменти, когато клоунът, когото наричаме „Аз“ , се държи толкова объркващо, че вътрешният глас не може да наложи присъствието си (спомнете си дисонанса и десинхронизацията). Понякога всички опити да се разберат загатванията на несъзнаваното пропадат и при подобни затруднения човек само трябва да има смелостта да направи това, което смята за правилно, с готовност да промени курса, ако несъзнаваното внезапно подскаже друга посока. Може също да се случи (макар че е необичайно) човек да реши, че е по-добре да се съпротивлява на натиска на несъзнаваното, дори с цената на това, да се чувства деформиран, вместо твърде много да се отдалечи от човешкото състояние. (Подобна би била ситуацията на хора, които трябва да преживеят някаква криминална склонност, за да бъдат напълно автентични). 

Силата и вътрешната яснота са нужни на Аза, за да се създаде такъв извор на решения тайно от Великия Човек, който очевидно не иска да се разкрива твърде много. Може би цялостната личност иска Азът да направи свободен избор или може би цялостната личност зависи от човешкото съзнание и решенията да му помогне да се прояви. Когато се стигне до такива трудни етични проблеми, никой не може истински да съди делата на другите. Всеки човек трябва да се вгледа в собствения си проблем и да се опита да определи кое е правилно за него. Както казва един стар мъдрец на дзен-будизма, трябва да следваме примера на пастира, който наблюдава своя вол „с остен, за да не пасе по чуждите ливади". 

Тези нови открития на дълбинната психология ще доведат до промени в нашите колективни етични схващания, защото ще ни предизвикат да преценяваме всички човешки действия по- индивидуално и прецизно. Откриването на несъзнаваното е едно от най-перспективните открития в новото време. Но фактът, че признаването на неговата несъзнавана реалност включва честна самопреценка и реорганизация на живота, кара много хора да се държат така, като че ли нищо не се е случило. Иска се много смелост, за да се приеме сериозно несъзнаваното и да се решават проблемите, които повдига то. Много хора са твърде лениви, за да мислят задълбочено даже за онези морални аспекти на поведението си, които осъзнават; те са твърде лениви, за да се интересуват доколко им въздейства несъзнаваното. Анимата: женското в мъжката психика 

Цялостната личност: символи на тоталността 

Ако индивидът се е борил достатъчно сериозно и достатъчно дълго с проблема за анимата (или анимуса), така че вече не е частично идентифициран с тях, несъзнаваното отново променя своя доминантен характер и се появява в нова символна форма, представлявайки цялостната личност, най-вътрешното ядро на психиката. В сънищата на жената този център обикновено е персонифициран от една висша женска фигура - жрица, магьосница, майка на земята, или богиня на природата и любовта. При мъжа той се изразява в някой мъжки инициатор или пазител (някой индийски гуру), мъдър стар човек, дух на природата и т. н. 

Както казах, в женската психика цялостната личност приема женски персонификации. 

Цялостната личност не винаги приема формата на мъдър стар мъж или на мъдра стара жена. Тези парадоксални персонификации са опити да се изрази нещо, което не се съдържа изцяло във времето - нещо едновременно и младо, и старо. 

Персонификацията на цялостната личност в сънищата на мъже често приема форма на „мъдри стари мъже". Рисунка от д-р Юнг на персонификация, която се появява в един от неговите сънища: стар мъж с крила, който носи ключове и по думите на Юнг представлява „висшето прозрение ". Но човешко същество, младо или старо, е една от многото форми, под които цялостната личност може да се появи в сънища или видения. Различните възрасти, в които се представя, показва не само, че е с нас през целия живот, но и че съществува отвъд осъзнато реализирания поток на живота - което създава нашето преживяване за време. Цялостната личност не се съдържа изцяло само в нашето осъзнато преживяване за време (в нашето пространствено-времево измерение), а е вездесъща. Дори често се появява във форма, която говори за особено всемогъщество: проявява се като гигантско, символно човешко същество, което обхваща и съдържа целия космос. Когато този образ се появи в сънищата на един индивид, можем да се надяваме на творческо разрешаване на неговия конфликт, защото сега жизненият психичен център е активиран (т. е. цялото същество е концентрирано в единство), за да преодолее трудността. Не е чудно, че тази фигура на Космичния човек се появява в много митове и религиозни учения. Общо се описва като нещо помагащо и позитивно. Той се появява като Адам, като персийския Гейомарт или като хиндуистката Пуруша. Тази фигура може да бъде описана дори като основния принцип на целия свят. 

Древните китайци например, мислят, че преди да е създадено всичко друго, е имало един колосален божествен мъж наречен П'ан Ку, който дал формата на небето и земята. Когато плачел, сълзите му създали реката Яндзъ и Жълтата река; когато дишал, се появявал вятърът; когато говорел, имало гръмотевици в небето; а понечил ли да се огледа, наоколо святкали светкавици. Когато бил в добро настроение, времето било хубаво; ако бил тъжен, се заоблачавало. Когато умрял, паднал настрани, и от тялото му се появили петте свещени планини на Китай. Главата му станала планината Тай на изток, тялото му планината Сънг в центъра, дясната му ръка планината Хенг на юг, а краката му планината Хуа на запад. Очите му станали слънцето и луната. Вече видяхме че символните структури, които, изглежда, се отнасят към процеса на индивидуация, се основават на мотива на числото четири - като четирите функции на съзнанието или четирите стадия на анимуса или анимата. Тук то се появява в космическата фигура на Пан Ку. Само при специфични обстоятелства в психичния материал се появяват други числа. Естествените свободни прояви на центъра се характеризират с четворност - например, четири деления или друга структура, произлизаща от цифрови серии на 4, 8, 16 и така нататък. Номер 16 играе особено важна роля, тъй като се състои от четири по четири. В нашата западна цивилизация подобни идеи за един Космичен човек се приписват на символа на Адам, Първия човек. Има една еврейска легенда, в която се казва, че когато Господ създал Адам, най- напред събрал червен, черен, бял и жълт прах от четирите краища на света и така Адам „стигнал от единия край на света до другия". Когато се наведял, главата му била на изток, а краката на запад. Според друга еврейска традиция, отначало в Адам се съдържало цялото човечество, което означава душата на всеки, който ще се роди. Следователно, душата на Адам била „като фитил на лампа, съставен от безброй влакна". В този символ е ясно изразена идеята за тоталното единство на цялата човешка екзистенция, отвъд всички отделни индивиди. В древна Персия също Първия мъж - наречен Гейомарт - се представя като огромна фигура, излъчваща светлина. Когато умрял, от тялото му излезли всички видове метали, а от душата му се появило златото. Семето му паднало върху земята и се появила първата човешка двойка под формата на стръкове невен. Забележително е, че китайският Пан Ку също се описва покрит с листа като растение. Може би е така, защото се е мислило, че Първия мъж е самопоникнало живо единство, което съществува без никакъв животински импулс или воля. 

Сред група хора, които живеят по бреговете на Тигър, Адам и досега се почита като скритата „свръхдуша", или мистичния „закрилящ дух" на цялата човешка раса. Тези хора казват, че той е дошъл от едно палмово дърво - още едно повторение на растителния мотив. На Изток, и в някои гностични кръгове на Запада, хората бързо разбрали, че Космичния човек е по-скоро вътрешен психичен образ, отколкото конкретна външна реалност. Например според една хиндуистка традиция, той е нещо, което живее в индивидуалното човешко същество и единствената част, която е безсмъртна. Този вътрешен Велик човек помага на индивида, като го извежда от зачатието и страданията и го връща отново в неговата първична вечна сфера. Но той може да направи това само ако човек го признае и се вдигне от съня си да го последва. В символните митове на древна Индия, тази фигура е известна като Пуруша, име което означава само „мъж" или „човек". Пуруша живее в сърцето на всеки индивид и в същото време изпълва целия космос. Според много митове Космичния човек е не само началото, но и крайната цел на живота - на цялото сътворение. „Цялата житна природа означава пшеница, цялата съкровищна природа означава злато, цялото поколение означава човек", казва средновековният мъдрец Майстер Екхарт. Така е и от психологическа гледна точка. Цялата вътрешна, психична реалност на всеки индивид е ориентирана към този архетипов символ на цялостната личност. От практическа гледна точка това означава, че екзистенцията на човешките същества никога няма да бъде задоволително обяснена с изолирани инстинкти или целесъобразен механизъм, като глад, власт, оцеляване, запазване на видовете и т.н., тоест главната цел на човека не е да яде, пие и прочие, а да бъде човек. Над и отвъд тези нагони нашата вътрешна психична реалност служи, за да показва една жива мистерия, която може да бъде изразена само с един символ и затова несъзнаваното често избира силния образ на Космичния човек.

В нашата западна цивилизация Космичния човек се идентифицира до голяма степен с Христос, а на изток с Кришна или с Буда. В Стария Завет същата тази символна фигура се превръща в „Син на човека", а в по-късния еврейски мистицизъм - в Адам Кадмон, Някои религиозни движения от късната античност го наричат само Антропос (гръцката дума за човек). Като всички символи този образ сочи към една непознаваема тайна - абсолютно непознатия смисъл на човешката екзистенция. Отбелязахме, че в някои традиции се отстоява фактът, че Космичния човек е целта на сътворението, но го не бива да се разбира като възможна външна случка. От гледна точка на хиндуизма, например, това е не толкова фактът, че един ден външният свят ще се разтвори в първоначалния Велик човек, колкото че екстравертираната ориентация на Аза към външния свят ще изчезне, за да направи път на Космичния човек. Това става, когато Азът се слива с цялостната личност. Дискурсивният поток от представи на Аза (който върви от една мисъл към друга) и неговите желания (които протичат от един обект към друг) се успокояват, когато той срещне Великия човек вътре. Наистина, никога не трябва да забравяме, че за нас външната реалност съществува само докато я възприемаме осъзнато и не можем да докажем, че тя съществува „във и сама за себе си". Многото примери, идващи от разнообразни цивилизации и различни периоди, показват универсалността на символа на Великия човек. Неговият образ присъства в духа на хората като цел или израз на основната тайна на нашия живот. Понеже този символ представя това, което е цялостно и пълно, често се възприема като двуполово същество. В тази си форма символът сдобрява една от най-важните двойки психологически противоположности -мъжко и женско. Този съюз често се появява в сънищата като божествена, царска или изтъкната двойка. 

Цялостната личност често се символизира с животно, представяйки нашата инстинктивна природа и нейната свързаност със заобикалящата ни среда. (Ето защо в митовете и вълшебните приказки има толкова много помагащи животни.) Тази връзка на цялостната личност с цялата заобикаляща природа и даже с космоса вероятно идва от факта, че „ядреният атом" в нашата психика е някак си вплетен в целия свят, външен и вътрешен. Всички висши прояви на живот са адаптирани към заобикалящия време-пространствен континуум. Животните, например, имат свои специфични храни, свой строителен материал и определена територия, към които са точно пригодени и адаптирани всичките им инстинктивни влечения. Времевите ритми също играят роля. Нека само си припомним факта, че повечето тревопасни животни раждат точно по това време в годината, когато тревата е най-богата и изобилна. Имайки предвид това, един известен зоолог казва, че „същинската природа" на всяко животно се простира далеч в света около него и „психологизира" времето и пространството. По подобен начин, който все още е отвъд нашето разбиране, нашето несъзнавано се адаптира към средата - към групата, към обществото като цяло, и отвъд тях, към пространствено-времевия континуум и целостта на природата. Така Великия човек на индианците наскапи не само им разкрива вътрешни истини, но също къде и кога да ловуват. И от сънищата ловецът наскапи развива думите и мелодиите на магичните песни, с които да привлича животни. Но тази специфична помощ от несъзнаваното не се дава само на примитивния човек. 

Юнг открива, че сънищата могат да помагат и на цивилизования човек да намери изход от проблемите си както във вътрешния, така и във външния живот. И наистина, много от нашите сънища се отнасят до подробности от нашия външен живот и обкръжение. Неща като дърво пред прозореца, велосипед или кола, или камък, взет по време на разходка, могат да се издигнат до нивото на символичността чрез нашия живот в сънищата и да станат значими. Ако обръщаме внимание на нашите сънища вместо да живеем в един студен, безличен свят на незначителен случай, можем да започнем да изплуваме в един собствен свят, пълен с важни и подчинени на скрит ред събития.......