Децата с черни очи (BEK), манифестации на черното масло

Разкази за срещи с деца с черни очи (за по-кратко ще ги наричам BEK, английското съкращение на Black Eyed Kids) започват да бомбардират интернет пространството в края на 90-те години. Всичко започва с смразяващия разказ на журналиста Браян Бетъл и срещата му с две деца тип BEK. Трябва да прочетете цялата история на Браян и срещата му със тези същности. Накратко той е бил в колата си когато две от тях са искали от него да ги повози. За щастие обаче Браян им е отказал, защото вероятно нямаше да е тук за да разкаже тази история.


Разказа на Браян – превод на оригиналния постинг:

Злите деца

Дата: Fri, 16 Jan 1998 19:12:25 -0800 (PST)
От: “Brian Bethel” (brianbet@camalott.com)
За: ghost-discuss@lido.com
Относно: Тези проклети чернооки деца

Скъпи гостъри („Ghosters“ така наричат хората занимаващи се със паранормално):

Аз настина още се чудя как бих нарекъл тази история, ако трябваше да я публикувам официално, вероятно нещо от сорта на „Браян срещу злите, чернооки, вампиро-демонични, немъртви деца-убийци“ и т.н. Но това е малко неточно за заглавие.

Както всички подобни истории и тази започна съвсем невинно.

Имах работа до късно покрай dropbox-овете на моя интернет доставчик. Беше станало около 21:30 когато си тръгнах, от едни сравнително изолирани апартаменти, това е на около 10-15 минути до центъра на град Абилеин (щата Тексас, население около 110 000 души)

В непосредствена близост до старото място на Camalott Communication се намира киносалон. По това време имаше прожекция на филма „Смъртоносна битка“. Карах по пътя от театъра към центъра и отбих за да паркирам на едно празно място.


Използвайки сиянието на близкия маркет за да напиша един чек, аз бях изненадан от почукване на прозореца от моята страна. Погледнах и видях две деца, които бяха вторачили поглед в мен, мога да ги опиша с една характерна черта (досещате ли се каква ще е тя?), която осъзнах (и видях) едва на половината разговор с тях.

И двете деца бяха в този полу-мистичен етап от живота си, в който не може точно да се определи възрастта им. Бяха момчета и първоначалното ми впечатление бе, че са на накъде около 10-14 годишни. Момче 1 беше говорителя, а момче 2 не говори през цялото време, поне не с думи.

Момче 1 е малко по-високо от неговия спътник, облечен с суичър с качулка, риза и нещо като сиви дънки. Не можах да видя обувките му. Кожата му беше с маслинов цвят, имаше къдрава, средно дълга кестенява коса. Излъчваше една тиха увереност.

Момче 2 имаше бледа кожа със следи от лунички. Отличителната му черта бе, че се оглеждаше нервно. Облеклото му беше сходно с това на другаря му, само дето суичера му беше светло зелен на цвят. Косата му на цвят беше нещо като светло оранжева.

Не изгледаше да бъдат свързани по някакъв начин, поне не на пръв поглед.

„О чудесно!“ помислих си аз, „те ще ме нападнат за пари“. И след това атмосферата се промени някак си.

Обясних това и по-рано, но за благото на всички нови лъркъри (lurker - обикновено е член на онлайн общност, който наблюдава, но не участва активно) ще кажа, че точно преди да се преживее нещо странно има промяна в усещането, което те връхлита мигновено. Това е точно толкова време,   колкото да разбереш, че вече е твърде късно :)

Така, ето ме и мен – попълвайки чек в колата си (която все още работеше) и внезапна паника от външния вид на две малки момчета. Бях объркан, но чувството на страх и безпомощност взе превес все пак.

Говорителя (М1) се усмихна и необяснимо  как  направо ми смрази кръвта. Усещах как мисли тип „бий се или бягай“ напираха в съзнанието ми. Инстинктивно усещах, че нещо не е наред, но настина си нямах на идея какво точно не е наред в цялата ситуация.

Свалих прозореца и с много лек тон попитах „Да?“

Говорителя отново се усмихна, този път още по-широко от преди. Зъбите му бяха невероятно бели.

„Ей господине какво става? Имаме проблем“ каза той. Гласа му личеше да е на млад човек, но самата дикция беше една тиха и спокойна - все още не можех да разбера защо това бе така – и това подсили желанието ми още повече да побегна. „Виждате ли.... с моя приятел искаме да гледаме филма, но си забравихме парите в къщи“ продължи той. „Трябва да отидем до вкъщи, за да ги вземем, искате ли да ни помогнете?“

Добре, журналистите (Браян е журналист) разговарят с толкова много хора, в това число влизат и деца. Аз съм виждал и говорил с много от тях. Ето как обикновено протича един такъв разговор:
„ Ъ..ъ..м...м... госодине? Може ли да видя тази камера? Аз...аз няма да я повредя, обещавам! Баща ми има камера и той ми позволява да я държа понякога.......“ - добави към това местене на краката и/или люлеене на тялото и имаш типичен разговор на дете с непознат. Най-общо казано, те са апологети т.е. защитаващи своята позиция/искане. Хората обикновено учат децата, че когато говорят с възрастни те трябва да се държат учтиво, а и по една или друга причина те изпитват леко притеснение от самия факт.
Това хлапе пред мен не пасваше по никакъв начин на този калъп (може би това ме плашеше?), неговия тон на гласа беше невероятен и той не показваше никакви признаци на страх и смущение. Когато той се ухили, сякаш казваше „Аз знам нещо....и това НЯМА да ти хареса, но единствения начин да разбереш какво е то, е като направиш това което ти казвам....“

„Ами добре...“ беше най-добрия отговор, които бих могъл да дам.

Тук е момента, където всичко започна да става много странно.

Неговия тих спътник (М2) погледна говорещия (М1) със смесени чувства от объркване и вина. Той изглежда бе шокиран от самата обстановка, не от безцеремоното държание на своя приятел, а по-скоро заради това, че не отворих врата веднага.

Той ме погледна нервно.

Говорещия също изглеждаше малко смутен. Все още обмислях какво не е наред с тия двамата.

„Хайде господине“ каза говорещия отново, гладко като коприна. Търговците на автомобили могат много да учат от това дете „искаме просто да отидем до вкъщи, ние сме само две малки деца.“

Това наистина започна да ме плаши. Нещо в тона и дикцията включваше алармата в мен. Моят мозък трескаво се опитваше да разбера, какво не е наред с тези две фигури.

„Ех..ъм..“ беше всичко което можах да изрека, почувствах как се вкопчвам във волана с ноктите си.

„Какъв филм ще гледате?“ попитах аз.

Смъртоносна битка разбира се“ каза говорителя. Мълчаливия кимна в знак на потвърждение, застанал на няколко крачки отзад.

О...“ казах аз. И веднага хвърлих един бърз поглед към табелата на кино салона и часовника ми на таблото в колата. Когато сверих данните се оказа, че вече е минал един час от последната прожекция за вечерта.

Мълчаливия изглеждаше все по-изнервен. Мисля, че беше забелязал моите погледи и подозираше, че може би аз се усещам, че нещо не е в ред.

Хайде господине, пусни ни вътре. Ние не можем да влезем в колата ти докато не ни разрешиш, нали знаеш“ каза успокоително говорещия. „Просто ни пусни и ние ще се приберем преди да се усетиш, ще отидем в къщи при майка си.“

За мой ужас, осъзнах, че ръката ми се бе насочила към ключалката на врата и май се опитваше да я отвори....Аз я отместих настрани. Секунда след като ги погледнах отново, погледа ми бе фокусиран върху нещо .....това бяха техните очи! За пръв път забелязах очите им.

Те бяха маслено черни, нямаше зеница, нямаше ирис – цялото око беше напълно ЧЕРНО! Виждах само две втренчени кълба отразяващи червено-белите светлини от киносалона.

Вероятно в този момент изражението на лицето ми ме предаде. Мълчаливия имаше ужас съдържащ се в погледа му в комбинация с
А) „Невъзможното току що се случи“
Б) „Откриваш какви сме ние“

Гняв се появи на лицето на говорителя, очите му блестяха ярко в полумрака.

Хайде господине“ каза той отново „Ние няма да те нараним, просто трябва да ни пуснеш вътре. Ние нямаме оръжие....“
Последното изречение направо изкара живия ад в мен, защото в този момент, той ясно подсказваше, че няма нужда от оръжие.

Той забеляза как изстрелвам ръката си към скоростния лост. Последните думи на говорителя, придружени с гняв и някой аспекти на паника бяха

НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА ВЛЕЗЕМ ДОКАТО ТИ НЕ НИ ПОКАНИШ, ПУСНИ НИ ВЪТРЕ!

Пуснах колата на задна скорост, слава богу никой не минаваше зад мен и се отскубнах от паркинга. С периферното си зрение забелязвах силуетите на момчетата, но не след малко установих, че те си бяха отишли. Тротоара до театъра беше безлюден.

Карах до дома си в състояние на паника. Ако някой в този момент се бе опитал да ме спре, със сигурност щях да го сгазя, после бях готов да си понеса последствията.

Като стигнах до вкъщи сканирах всичко наоколо с погледа си – включително и небето.

Но какво видях? Може би повече от нормални деца търсещи джобни за кино?

Един приятел предположи, че това може би са вампири със тяхното старо „пусни ни вътре“ и подобаващо отваряне на входната врата.

Още не бях сигурен какво са те малко след това говорих с Чад, моят най-добър приятел. Той имаше две жени приятелки, които имаха някакви пси способности.

Започнах да им разказвам историята, оставяйки настрани частта с черните очи. Една от тях (понеже разговора беше на високоговорител) ме спря и каза „Тези деца са имали черни очи нали?, попита ме тя. „Искам да кажа, цялото око е черно“.

„Ем.....Да“ казах аз, бях малко изненадан.

„Хмм“ каза тя. „Една вечер миналата седмица имах сън за деца с черни очи. Те обикаляха извън дома ми и искаха да ги пусна вътре, но нещо не беше наред с тях, нещо им имаше. Отне ми известно време да осъзная, че това бяха очите“.

„И какво направи““ попитах аз.

„Затворих вратите и прозорците“, каза тя. „Знаех, че ги пусна вътре, те ще ме убия“. Тя замълча.

От този твърде дълъг постинг имаме три въпроса без отговор:

А) Какво съм видял?

Б) Какво би станало ако бях отворил вратата на колата?

В) Защо Чад винаги получаваше яки и готини мацки?

**

Brian
brianbet@camalott.com

http://www.camalott.com/~brianbet/ghosts.html


Общи черти на BEK

След комбинирането на историите за BEK, може да се обобщят няколко неща за тях:

Те се движат по двойки – най-много срещи са със две от тях. Защо това е така, може да се предположи, че трябва да са двойка за да може по-лесно да свалят жертвата си. Едното от тях обикновено е говорителя, а другото е безмълвно. Предполагам, че едното се фокусира върху психическата атака, докато другото общува вербално с плячката.

BEK винаги се появяват във форми на деца – в повечето случаи са двойки в диапазона между 10 и 16 години, рядко е докладвано да са по-малки от това, а в някой случай дори има съобщения за тях да се появяват като възрастни хора.

Те настояват за вашето разрешение – това е друга тяхна черта, те имат нуждата от вашето разрешение (покана) за да влязат в дома ви, колата или да ви помогнат с нещо. По някакъв начин трябва да ги поканим в живота си (или както му викам аз: да ги привлечем). Това звучи като класическа история за вампири които трябва да бъдат поканени.... bullshet това е универсален космичен закон за позволяването, т.е. извънземните братя много добре знаят, че на някакво ниво вие трябва да им дадете разрешение, че да могат да „влязат“ или „Когато жертвата е готова се появява и агресора“, това е и методиката на нашата прекрасна THE SYSTEM – да те накара ТИ да го искаш! - SPCTTR.
Резонно историите разказани за BEK идват от хора, които са им отказали (cool), може да се предположи, че тези които са им казали „да“ не са наоколо за да разкажат историята си.

BEK четат мисли – друг общ елемент в историите е този, че те изглежда имат способността да „знаят“ какво мислим. Те ще го покажат като отговарят на въпроси още преди да са попитани за тях или ще предвидят бъдещо физическо действие. Това не е особено приятно, защото това означава, че те са в главите ни.

BEK могат да внушават мисли – и да те са деца, първата асоциация която правите е да се притечете на помощ на беззащитното дете, наречете го инстинкт или морал, но това е голяма глупост. Всички индикации сочат към това, че BEK могат да ни внушат да им помогнем физически да осъществят своите цели.

Техните очи са напълно черни – както го подсказва и самото им наименование. Когато някоя жертва прекъсне техния транс (състояние в което се твърди, че изпадат често), тя бързо осъзнава, че съществата пред нея има напълно черни очи, не бели, а просто бездънни черни кълба. Някой противници на тази теория твърдят, че това са „просто деца със контактни лещи“ или „деца в състояние на мидриаза (мед. Разширение на зеницата)“, примерно стимулантите като кокаина водят до мидриаза, но колкото и да разшири зеницата, окото не може да стане напълно черно!

Облеклото им е необичайно и мръсно – Дрехите им изглеждат старомодни или дори ръчно изработени. Това върви в комплект с техния странен начин на говор, показващ ясно, че те не изглежда да имат разбиране за човешки маниери. Това ми напомня за разказите за мъжете в черно, които се появяваха в Пойнт Плезънт през 50-те и 60-те години на миналото столетие.

Кой или какво са BEK?

Въпрос без еднозначен отговор, както всичко друго и това тук е нещо за което може само да се предполага, нека не изпадаме в малоумни дилеми от сорта на „истина или лъжа?“, „True or false?”, “1 оr 0?” - после нека някой ми докаже, че 98,9% от социума не са роботи, завършени продукти на едно ориентирано към логическото мислене общество трезвеници. Произхода на BEK e също неизвестен, но като се има предвид факта, че могат да влияят на човешкият ум, би могло да се заключи, че това което виждаме не е тяхната действителна форма

Текущите теории за BEK варират от демони до извънземни (разбира се това зависи от нивото на перцепция на дадения индивида, говорещ за тях). Разбира се по-вероятната версия е тази с извънземна форма на живот, нещо като интелигентното черно масло, защото запознатите с теорията за него веднага биха направили тази асоциация (както сторих и аз). Не случайно във филма „Фантоми“ последната форма на древното зло (черното масло) с която шериф Брус Хамънд (Бен Афлек) се бори е точно дете, макар и да са му спестени „черните очи“.

Какво искат BEK?

Никой до сега не е останал с щастливо топло чувство от срещата си със тях. След като се е отървало от тях, лицето изпитва интензивно чувство ужас и страх (доста сходна черта със тази на хора, които са се срещали със физическа или астрална форма на черното масло, същото може да видите и във филма „Pulse”). Moга да оприлича това само на това какво чувства един елен когато усеща, че голяма котка от храста се кани да се хвърли върху него. Вероятно те (BEK) ни считат (и усещат) за потенциални жертви (каквито са и всъщност повечето жители на планетата), което ясно личи от техните действия. Не случайно и повечето от случките са точно в любимата ни SSSАЩ, там където по default има най-много жертви (на каквото се сетиш – глупост, насилие, контрол върху съзнанието, бюрокрация, банки, радикал-феминизъм и т.н.) и sequentials. Та спомнете си, че това което искат само вие може да им го дадете (разрешите), след това и вашия Висш аспект няма да може да ви помогне, защото вие вече на това ниво сте дали permission, а и другото което е: ако вашия Висш аспект иска да преживее това, то то ще случи, so prepare for thus! Никоя същност не може да ви нападне ако вашия Висш аспект не иска това, бъдете сигурни.

Съвет ако все пак срещнете BEK

Носете със себе си винаги кръст и плитка чесън..... следвайте тези стъпки: предварително изяжте всичкия чесън и после позлвайте кръста както дойде....едва ли ще помогне! Просто по възможност стойте настрани от тях, не им давайте разрешение да влизат в къща, кола или ума ви! Самия факт, че знаете кой стой пред вас ще е един малък плюс.

Интересно ми е да разбера дали някой в България знае нещо подобно, ако е така ще се радвам да го чуя като коментар или email: spectator-bg@abv.bg

Повече за този феномен може да прочетете в книгата на Дейвид Уйтърли „Децата с черните очи“, на цена само от 83 usd.


Взаимовръзки

Преди време правих малък превод от интервюто с момиче с име Реичъл, която твърди, че отгледана в епруветка и като дете е прекарала доста време в клетка под земята с други деца, вчера като прочетох въпросния текст намерих много сходства с описанията за децата с черните очи – BEK, ето вижте сами:



"В: Какво не и е наред на планетата ни ?

Р: - Първото нещо което искам да кажа е, че годишно изчезват милиони деца.... къде отиват тези деца ? Децата биват вземани от родителите си ... и биват използвани за енергия. Аз си спомням за едно подземно място, те откарваха всички тия деца там. Общо взето децата там бяха държани в клетки, имаше и много малки такива. много от тях умираха постоянно. Спомням си една жена, тя беше облякана като вещица, която се движеше напред-назад по коридора между клетките... макар че бях под електрошок аз я виждах и усещах как абсорбира енергиите на децата. Това беше тъмна енергия, защото децата бяха измъчвани и енергията беше тъмна (негативна). Аз оцелях, но много тях не успяха да оцелеят.

В: На колко години беше ?

Р: - аз бях 7 годишна, кога това се случваше.

В: и ти оцеля ?

Р: - Да аз бях едно от децата които успяха да оцелеят от електрошоковете. Помещението беше огромно, а нас ни държаха в малки метални клетки. Когато децата умираха те ги изхвърляха от клетките. Аз си спомням как те взимаха тази тъмна енергия и я слагаха в храната, и всеки които ядеше от този храна щеше да бъде "омагьосан" или програмиран с негативна енергия, тази енергия работи при негативният спектър на емоциите. Те я абсорбират и им харесва да го правят...
Те вкарват тази енергия и в Земята, също и във водата, a тази енергия замърсява водата, всеки знае, че човешкото тяло не може без вода, а водата е програмируема. Ако вкарате тази тъмна енергия във водата...питейната вода, дъждове и прочее ... това определено ще повлияе на хората, когато те я пият, плуват в нея, и др. Това което се опитват да правят е да замърсяват (енергийно) и никой не осъзнава какво всъщност се случва, дори и тези които са "пробудени".... Те имат нужда да абсорбират тези негативни емоции..

В: И те също така набутват тази енергия в земята?

Р: Да те замърсяват жизнената сила на земята, цялото това нещо прилича на ПЧЕЛЕН КОШЕР. и те абсорбират тази енергия подобно на ПЧЕЛИТЕ, начина по-които енергията работи е .. същностите са като пчелен кошер .. земята е енергиен източник...a те като пчелите събират енергия както
от цвете .. и те се опитват да замърсят и да променят поляритета на Земята от позитивен към негативен ...“



Според тази версия, ето от къде може би се взимат мистериозните BEK.


BLACK (GOO) DREAMS

Преди месеци може би бях доста фокусиран относно материята „черно масло“ и не след дълго това не закъсня да даде плод, черен при това:

Сън 1: Вървя си аз с мой близък човек и се разкарваме по едно нагорнище, главен път по който не преминават коли в този момент, не след дълго виждам едно бяло голямо куче, може би порода санбернар. Видях как козината му се рее от вятъра, усещах вятъра, усетих, че и кучето излъчваше доброта, приближих се и го погалих, то си стоеше безучастно. След малко продължихме нагоре но изведнъж стана пълен мрак, почти нищо не се виждаше в тъмнината, изведнъж усетих, че нещо се концентрираше от мрака и пред нас имаше нещо, изведнъж то се раздвижи и премина покрай мен от дясната ми страна – това което видях бе меко казано ужасяващо приличаше на на нещо черно гадно и лазещо, хем като куче, хем като лазещ човек с 8 ръце, абе кофти създание беше, веднага след като го видях – бях изхвърлен от съня – автоматична реакция на съзнанието, защитен механизъм.

Сън 2: След 1-2 вечери пак сънувам аз, че съм в някаква къща на роднини и се разкарвам из двора, след безцелно шляене си казвам, нека се прибера обратно в къщата. След като тръгнах за къщата минавах покрай една пътечка, но като стигнах до някъде се сетих, че не съм затворил вратата, която разделяше двора от къщата. След като се върнах да я затворя и се обърнах обратно всичко стана тъмно и пред мен тичаше това черно подобие на куче, моментално бях ejected.

Та идеята ми бе, че е не много желателно да се свързваме с това нещо, освен ако не сте фенове на истинския страх, нещо подобно на този от първото излъчване на сериала „Туйн Пийкс“ през началото на 90-те години. Я пак „Туйн Пийкс“ ли казах? Сериала за оня смешник Боб дето успях да imprint-не перманентна страхова невроза на поколения наред. Така и никой не успя да си обясни на какво се дължеше тази масова истерия по този сериал, е за щастие аз съм тук да предложа една подходяща теория:

Фокусирането върху даде негативен/позитивен комплекс би ви довело съответно и такива емоции, това е нещо, които не всеки разбира, но ако потренира може и да се убеди в правдивостта му. И все пак защо толкова хората са се наплашили от тоя сериал? Много просто ако в него е заложена идея която кореспондира със същности тип „черното масло“ има голяма вероятност да изпитате негативна емоция и силен първичен страх, нещо като елена върху, който всеки момент се нахвърля голямата котка!
За какво говоря ли? Ето вижте сами:

Туйн Пийкс – сезон 2, епизод 1:

Разговор между Агент Купър, полицая Хари и д-р Джакоби:
Купър: - Снощи сте били в интензивното отделение, когато е бил убит Жак Рено.
д-р Джакоби: Да де, но...бях дълбоко упоен.
Купър: - Да сте чули или видяли нещо?
д-р Джакоби: Спомням си, че чух да се включва противопожарната аларма, но... всичко беше като в сън. Имаше миризма. Някаква специфична миризма.
Купър: - Обикновено при задушаване жертвата освобождава газове.
д-р Джакоби: Не. Не беше това. Миришеше на...масло. Изгоряло машинно масло.

сезон 2, епизод 3:

Купър и Хари са отново с д-р Джакоби:
Купър: .......ти удряш топката, тя се понася към дупката и внимателно влиза в нея. Чувате ли ме, доктор Джакоби?
Джакоби: Да...
Купър: Ти си в болницата, в стаята на Жак Рено. Подушваш ли нещо? Изгоряло машинно масло?
Джакоби: Миризмата се носеше във въздуха.
Купър: Да се върнем в болничната стая. Има ли някой вътре?
Джакоби: Сестри, доктор Хейуърд, вие, шериф Труман..........

сезон 2, епизод 21

Купър: - Тя (Джоси Пакард) трепереше от страх, няма да преувелича ако кажа, че трепереше като животно (спомнете си ЕЛЕНА от по-горе!!!!). Даже бих предположил, че страха я е убил. Точно когато умря...видях Боб. Сякаш се промъкна през някакъв процеп във времето.
След като размислих, реших, че има връзка между неговото появяване и страха на Джоси. Той е бил привлечен от него. Хранел се е с него по някакъв начин.
Хари (полицая) - Виждаш ли някаква връзка между Боб и Черната дупка?
Купър: - Хари, мисля, че той идва от там. Мисля, че Черната дупка е източника на това, което вие тук наричате ЗЛОТО ОТ ГОРАТА. Ако Уиндъм Ърл я търси, е наложително да я намерим преди него. Там има източник на голяма енергия Хари. Много по-голяма от колкото можем да си представим.
Уиндъм Ърл (след малко): Еврика! Дейл бих целунал малката ти умна главичка. Страха..страхът Лео. Това е ключа. Любимото ми емоционално състояние. През цялото време ми е било пред очите. Идеално съвпада! Нощните същества, които се реят в кошмарите ни, са привлечени от нас, когато излъчваме страх. Това е тяхната храна. Идеална симбиоза. О, природо, съвършена по строеж и вид!

към края на 28та минути от 21 епизод на 2 сезон може да видите това:


(съзвездието Орион)

Докато разсъждават над това кога ще бъдат отворена вратата (звездната врата), майора отзад се провиква "Пазете Кралицата!",
"Страх и любов отварят вратите" - с което намеква, че вратите могат да бъдат отваряни от силна емоционална енергия (заряд). Негативната енергия отваря негативната врата, позитивната енергия отваря - позитивната врата.

По късно Купър заявява "Две врати, две дупки" ...

Под "Кралицата" се разбира победителката от местния конкурс "Мис Туйн Пийкс", и така Кралицата е избрана, тя се казва Ани Блекбърн (BlackBurn - Black .... burn.... демек в буквален превод, нещо черно и горящо). А и самата Aни е облякана в изящна ЧЕРНА рокля...

И това не е всичко, в последният епизод 22, агент Купър има среща с жената с дънера, когато тя идва носи в едната си ръка дънера, а в другата носи бурканче с Черно масло:
Маргарет: - Донесох маслото.
Купър: - Благодаря ти Маргарет.
Купър: - Маргарет.. Какво точно е казал съпругът ти за това масло?
Маргарет: - Донесе го една нощ, точно преди да умре и ми каза: "Това масло е вход към врата".
Купър: Интересно.
Купър отваря бурканчето и го подава на Хари да го подуши, след което Хари казва: Джакоби. Изгоряло машинно масло.
Купър: Хоук доведи Ронет Пуласки.
Купът: - Ронет благодаря ти, че дойде. - подава и бурканчето да го подуши.
Купър: - Позната ли ти е тази миризма?
Ронет (след като умира от страх): Да... нощта в която Лора Палмър беше убита.

Майор Бригс (Дон С. Дейвив) с татуировка ала "Орион" зад ухото :)

Вместо финал

Към края на филма „Фантоми“ д-р Тимъти Флют (Питър О'туули) прави заключение: „Земята е издръжлива. Върху нея милиони видове са се развивали и са умирали. В град Сноуфилд ние се сблъскахме с огромен, нечовешки интелект, който не беше от друга планета, а от дълбините на нашия мистериозен свят. Дали тази могъща форма на живот, толкова приспособима, наистина е унищожена? Ако не е, някой ден тя може да стане причина за изчезването на човечеството.

Ако трябва да перифразирам последното изречение, то би изглеждало така „Ако не е, някой ден тя може да стане причина за ТЕРАФОРМИРАНЕТО на планетата.“ - което е и най-вероятния agenda според мен. Този „модел“ може да наблюдавате много детайлно в съвременната версия на superman - “Man of Steel”, когато машините на генерал Зод започват да тераформират планетата земя, супермен се отправя към едната за да я повреди и там .......и там от нея излизат огромни черни пипала изградени от нанити и го нападат, досущ като черното масло. Това отново набива идеята в колективното несъзнавано, че черното масло участвува в този процес.

 (макар и тук да не се виждат пипалата)


Във филма "На ръба на утрешния ден" Том Крус също не пропуска да се идентне с черни очи 


някъде около 01:21:51 


PS: Тъй като за този материал имам още какво да добавя, скоро ще го update.


Историята на Браян и някой сведения за BEK от: http://pararational.com/

Популярни публикации от този блог

Ранните експерименти с LSD в комунистическа България

Скополамин - Краля на контрола върху съзнанието (update 15.11.14)

Последната грандиозна измама