Чудесата на „Златния век“

В романа на Конан Дойл „Делата на Ръфълс Хоу“, героят му измисля метод за превръщане на химичните елементи от един към друг, съответно и производство на злато. Но учения не бърза да публикува своето откритие. Хоу заявява „В този случай златото веднага ще се обезцени, а на негово място ще бъде поставено нещо друго!“ . Учения предпочита да продава златото си тайно, а спечелените пари да използва за благотворителност или да помага на нуждаещи се хора. Точно обратното прави героя на Толстой – инженер Гарин. Той се втурва към неизчерпаемите златни залежи в земята, като по този начин иска да предизвика хаос в световната икономика и да превземе властта.
Златото – вековната мечта на алхимиците, а и не само на тях. Повечето се присмиват като чуят „Алхимия“ - "Псевдонаука е, и нищо друго!" - казват те. В действителност никой още не се научил как да „изпече“ злато в своята пещ (или поне няма как това да бъде оповестено масово). Но все пак можем да допуснем, че някой хора владеят тази алхимична тайна по трансмутацията на химическите елементи.


Гнева на император Диоклециан

В ранната християнска епоха, не са много хората, които са се съмнявали, че жреците на древен Египет знаели тайната за получаване на злато. Благодарени на Александрийската академия II-IV век, това убеждение е подсилено, и то толкова силно, че накарало римския император Диоклециан през 296 г. да издаде специален указ. Той гласял, че всички египетски ръкописи за създаване на „изкуствено“ злато трябва да бъдат иззети и унищожени. Разбира се едва ли един император би бил толкова невеж да унищожи тези знания, вероятно мотива да издаде подобен указ е имал и друга страна, вероятно симулация на унищожение и запазване за лични нужди на империята – но това е нещо което не се знае със сигурност. Много съкровища са били изгубени по време на войни, в пламъците на пожари, да не забравяме, че Александрийската и Картагенските библиотеки са били разграбени и разрушени в един етап от историята. Какви ли тайни знания са си „отишли“ от  там?


Легендата за звездния град

Златния плот "Елдорадо"


В началото на февруари 1517 година, каравелата „Есперанза“  под командването на капитан Рафаел Родригес се разбива близо до остров Ямайка, на 300 мили югоизточно от Куба, която се ръководи от наместник на испанския крал Карл V – Диего Веласкес. Покрай отломките от разбитата каравела остават живи 13 човека, заедно с Родригес, лишени от вода и храна, те се люшкали из вълните на Юкатанския проток. Докато след 10 дни те стигат до мексиканското крайбрежие, от 13 оцеляват само 7. Там те са заловени от маите, ръководени от Хала Каяяра и отведени в града Чампотон. Владетеля на града Моч-Коуо веднага заповядал да пренесат в жертва към боговете пет от пленниците. Оцелели двама – Рафаел Родригес и Мартос Санчез, тяхния ред не бил дошъл още. На мястото където били държани, те открили слаба стена и това бил техният шанс – те избягали в гората. След месец скитащи, гладните моряци били открити от експедицията на Франциско Ерндандес де Кордоба, които пристигнал в Мексико на три кораба през март 1517г. Тяхната история станала известна, като се е смятало, че това е лоша поличба, капитана и 6 моряци да са първите европейци стъпили на земята на маите и съответно да бъдат пренесени в жертва.
Според легендата, за която ще стане дума, това не е така. През 1514 г. Епископа на Толедо – Алваро Агилери (известен със своята жестокост, дори и за инквизитор), предлага на Краля да сформира експедиция до Мексико, за да просветли тамошните народи с истинската вяра (християнска), като същевременно им предложи закрилата на испанската корона. Предложението е прието, но всичко се пази в строга тайна, за да може в случай на провал всичко да бъде потулено. Но в случай на успех щяло да бъде организирана пищна церемония.
Възникват повече неприятности, отколкото се очаквало, в средата на юли 1516 година, въоръжен отряд от 100 мъже акостира на бреговете в Мексико с 30-оръдейния кораб „Испания“. След задълбочено проучване на района, както и щателни разпити на местните индианци, те се отправили във вътрешността на страната. Но Вместо да отведе хората си при могъщата империя на ацтеките, управлявана от Монтезума, те се отправили на юг и там попаднали на град, които на езика на индианците се наричал „Звезден град“ (предполага се, че това вероятно е митичния Елдорадо). Там те се натъкнали на несметни богатство, за които индианците говорели във своите легенди, нещо което самия Агилери не очаквал да открие.
Два месеца по-късно отряда му намалява с една трета, заради нападения от хищници, ухапвания от змии и насекоми, и непознати болести. Испанците успели за кратко време да проникнат в самия град и да неутрализират оказаната им съпротива, все пак местните жители били безсилни пред огнестрелните им оръжия. Един град пълен със злато и изкушение, лежащи в краката на Агилери както и великолепните храмове на богове. Това било момента в  които трябвало да се изпрати доклад на краля за успеха, както и сандъци със злато, но това не се случило, Агилери имал други планове. Виждайки всичкото това злато, епископа си поставил за цел да стигне до неговия източник, но за негово учудване никакви златоносни находища не били открити в продължение на километри наоколо. 
В такъв случай излиза, че златото било донесено в Златния град от някъде другаде? Но откъде и как в такива огромни количества, при пълната липса на средства за транспорт и комуникация. 
Информация за съдбата на експедицията на Агилери не достига до Испания, скоро всички забравят за нея. Шумните подвизи за завоеванията на конкистадорите в лицето на Ернан Кортес (Една любопитна история на Кортес може да видите тук: Stargate в Перу.... ) избутват в сянката си мисията на епископа, която има за цел да покръсти идолопоклонниците. Иронията е, че Агилери, обсебен от златото, не обръща внимание на многобройните находища от мед (Cu) и странните и необясними ритуали извършвани от  местните жреци, свързани с трансмутацията на метали. Той умира без да успее да разбере загадката на града и златото.
Към това трябва да добавим и следното: През 1978г. в България, в близост до град Варна, по време на археологически разкопки на гробове от IV-V са открити съкровища от предимно златни предмети с маса общо над 400 килограма (Макар, че в официалните източници не се споменават подобни цифри: ЦЪК). Докато в същото време там няма особено големи находища на злато, но има изобилие от мед (не съм много съгласен със това твърдение, злато в България има колкото си искаш, даже последно време то е тема на ожесточени дебати, неслучайно SSSАЩ ни взима златото под носа на безценица. Разбира се това е версията на автора на статията, вероятно незапознат с нашите златни масиви). Възможно е и златото да е било пренесено по някакъв начин. Въпроса с намерените златни съкровища в Нигерия и Месопотамия е малко странен, понеже там няма никакви находища на благородни метали, а само на медни такива. Това загатва, че вероятно медта е била превръщана в злато посредством алхимични процеси. 


Средновековни трансмутации


В продължение на векове алхимиците се опитват да намерят рецептата за злато. И така какви са били техните успехи в тази област? Един неуморен ентусиаст „страдащ“ от „треска за злато“ бил известния холандски алхимик Ян Баптист ван Хелмонт (1580-1644), той е известен със това, че е въвел термина „Газ“ и установил, че част от поетата от растенията вода се прибавя към масата им. Освен тези и други открития ван Хелмонт оставя и рецепта за получаване на мишки: ако корито със смес от жито, сирене и мръсни парцали се остави на тихо и тъмно място за няколко седмици, житните зърна се превръщат в мишлета. Малко по-късно естественикът Рос пише: "Да се съмняваш, че буболечки и оси се зараждат в кравешкия тор, значи да поставяш под съмнение логиката, здравия разум и опита." Преобладаващата философия в биологията по това време е витализмът – вид идеализъм, според който животът е резултат от действието на неуточнена "жизнена сила" (vis vitalis). Според виталистите жизнената сила може да превърне в живо същество всяко късче материя, така че приемствеността на организмите не е задължителна. 
Въпреки всичко ван Хелмонт не успява да създаде философски камък, но той нееднократно получавал от други алхимици, проби от тайнствени вещества, които подлежали на трансмутация. Така през 1618 година той пише, че с помощта на 8 унции живак успял да превърне бучки камък (?) в чисто злато.
Имало е случаи и публично да бъдат демонстрирани такива трансформации, понякога след смъртта на известни алхимици са откривани златни кюлчета. Леонардо да Винчи в своите мемоари пише „Внимателно разгледайте разклоненията на самото злато, не след дълго вие ще видите различни краища (снопове) в него, те растат бавно и постепенно, и това става като самото злато е в контакт с НИЩОТО!“ (надявам се сте разбрали концепцията – вероятно става дума за златна руда, изкарана директно от земята, която оставена ей така си „расте“ от нищото – както знаем това „нищо“ си има различни имена като примерно „космична енергия“ или вероятно „етерна“  или кой знае каква, енергии да иска човек).

SPCTTR: Колкото и нелепо да звучи съвременната химия си няма и на идея как да трансмутира даден химичен елемент в друг, най-често това да се случи трябва да има на лице ядрена реакция. Нещо, което в древни времена едва ли би било възможно, въпреки това то се е случвало. Другият момент на самия процес по трансмутация е, че той бива естествен и изкуствен, това което се подразбира е, че в природата метода е естествения (един от основните процеси в ядрата на звездите). И така древните алхимици не са имали възможността да тестват изкуствения метод, затова са наблягали на естествения, методика, която както казах е немислима за модерните науки, които са се изолирали от цялостта на Източника (един вид) и са заровили глави в пясъка. Все пак редица учени вярват, че това e възможно с помощта на катализаторите,  химически вещества които ускоряват една реакция многократно. Но тук става дума за химически катализатори, а дали ще може те да ускорят ядрената реакция? На теория ако е възможно да се „разшири“ ядрото на атома, по-близо до другото, то би било възможно и получаването на злато от мед. Теоретично това е неоспоримо, но на практика резултатите клонят към нула!
Въпроса които следва да бъде зададен е следният „Как по това време древните учени са  притежавали подобни знания?“ - логичен отговор ще е „Нямам си на идея!“. Да де ама нещата не се случват по този начин от нищото и после да се разтварят отново в него. Лесно e човек да събере две и две и да заключи, че най-голяма нужда от злато са имали извънземните раси (Oрион и Сириус) обитавали земята преди хиляди години, кое му странното тогава да приучат група посветени в тяхното дело учени, които от своя страна да започнат да произвеждат злато. Друг е въпроса защо самите извънземни не са си го синтезирали, толкова ли са били мързеливи, че да учат други да го правят вместо тях. Също така, ако този процес в момента е активен, защо се добива злато от земните недра, защо просто не си го синтезират и всичко да приключи? Отговора е с финансово-икономически характер :)


Любопитно

През 1854 г. Във Френската Академия на Науките се появил някакъв си Теофил Тиферо и представил две изкуствени кюлчета злато, той твърдял, че те били направени в Мексико. Този случай причинява крайното раздразнение на Д. И. Менделеев, които го счита като атака, целяща да подкопае основите на химията. 
В края на 19 век в Америка една измама вдига много шум – аферата на Джонатан Емънс, които предлага да превърне сребърни мексикански долари в злато. За целта било създадено  акционерно дружество, което съвсем скоро било потулено. Любопитното е, че афериста бил толкова умел в  лъжите си, че успял да привлече вниманието на такива известни учени по това време като Арчибалд Гейки и Уилям Крукс (последовател на идеите на Рьорих).
Но като оставим настрана шарлатаните, ето какво казва за алхимията средновековния учен, монах и еретик  Маркус Делмонте „Вътрешния смисъл на тази наука е съвкупността, т.е. съотношението на цялостта и нейните съставни части. Правилното разбиране на алхимията има нещо общо със съзнателната сила, контрола върху мутациите и трансмутациите през материята, енергията и дори самият живот...

PS: не съм особено добър по химичните въпроси, ако някъде има някой несъотвествия моля да бъда извинен :)))

Добавки и корекции: SPCTTR.

Популярни публикации от този блог

Генезис на почти всичко, в което вярваме

Братовчедите в забвение на Кралицата, натикани в лудница през 1941г.

Скополамин - Краля на контрола върху съзнанието (update 15.11.14)