Стоящата богиня от Прищина

Богинята на трона
В настоящия момент все още не съм намерил взаимовръзката (освен факта, че става дума за култ към орионска кралица/принцеса/админ, почитана в близко Косово), която търся, но публикувам тази статия с уговорката, че ще намеря тази въпросна (ко)релация, защото такава има, винаги е имало и винаги ще има, защото така се "случва" архетипно-фракталния аспект на информация. Btw доста енергия трябваше да изразходя за да се сдобия с тази информация, която за жалост не съществува никъде другаде освен във въпросния брой на "списание 8", so enjoy -  SPCTTR

Ако потърсите информация за наименованието "Богинята на трона" (goddess on throne), най-вероятно ще попаднете на разказ за древноегипетската Изида. Тя е представяна като жена с йероглиф „трон“ на главата. По онова време това е луксозен стол, предназначен само за боговете. Много по-късно на него ще си позволяват да седнат и простосмъртни. Но тук ще ви разкажем за една друга богиня - тази от Прищина. Тя стана известна за широката публика, когато в новата република Косово започна спор какво да символизира знамето. Най-екстравагантната идея бе там да стои именно Богинята на трона. Коя ли е тя? И вярно ли е, че има доказателства да се смята, че на нея не е изобразен човек, а... същество от друга планета?

Богиня или извънземно?

"Смята се, че на статуетката от Прищина отпреди 6000 г. стои жена, но в чертите й няма нищо човешко"


Богинята се показва пред археолозите преди повече от 60 години, близо до косовската столица Прищина. Датирана е към късния неолит, приблизително на възраст около 6000 г. Ако датировката е вярна, то тя мъчно може да бъде отпратена към която и да е древна цивилизация. Мястото, на което е намерена, също е учудващо, защото, доколкото ни е известно, по онова време там не е имало център на човешкия възход.
Около 1500 години преди да бъде сътворена Богинята, е съществувала културата Варна, от същото време е и първият пласт в Хотнишката могила край Търново, а там бе открита и древна работилница за производство на идоли, определяни като, меко казано, абстрактни. Става дума за времето, когато дори Шумер все още не е съществувал. Според Библията тогава светът дори не е съществувал - началото му е преди 5760 години. Ако вярваме на Закария Сичин, по това време планетата Мардук (Нибиру) пресичала за пореден път Слънчевата система...
Заедно с други находки от онова време Богинята заминава за Белград през 1999 г., същата година, когато градът бе подложен на постоянни бомбардировки. Отношенията между Югославия и Косово бяха максимално напрегнати и изглеждаше, че последното нещо, за което мислят политиците, е как да си поделят археологическите находки. Богинята, оцеляла 60 века, можеше да бъде погребана завинаги под развалините, оставени от бомбите, или просто да изчезне. Слава Богу, тoвa не се случи и след намесата на ООН статуетката се озова обратно в Прищина ( славах сирианский му бога, добре, че беше ООНету). Ако се изследва глината, от която е изработена, може да се окаже, че фигурката е попаднала там, защото не е достигнала крайната точка, до която е пътувала. Истинското й послание днес трудно може да бъде доказано (или по-скоро не е удачно да буде, пардон бъде доказано, наука какво да я правиш).

Дамата, която не е дама*


По-важно е обаче друго. Че ако се вгледаме внимателно, можем ясно да видим, че Богинята въобще не е жена и изобщо не седи на трон!
  • Първото, което впечатлява зрителя, са несъразмерно голямата глава, огромните очи и приличащият на клюн нос.
  • Второто са дупките В горната част на лицето и от двете страни на лактите.
  • Третото е, че фигурката е с дрехи и отсъстват всякакви женски полови белези.

А това е странно - дори от по-дребни времена са намирани женски фигурки, които се разпознават веднага като такива. Повечето са свързани с култа към Богинята майка и са силно натуралистични. Дори при вилендорфската Венера лицето само е загатнато; докато органите, свързани с раждането и майчинството, са изобразени пределно ясно. Вероятно изследователите са сметнали, че Богинята е жена, защото изглежда, че има извънредно широк таз. Но ако махнем нещото, смятано досега за трон, картината значително се променя. Оказва се, че тазът не е по-широк от главата. Още нещо прави силно впечатление - наклонът на тялото, фигурката е насочена назад в крайно неудобна поза. Ъгълът й е 103-105 градуса, колкото при съвременните столове с големи облегалки и място за ръцете. От своя страна „тронът“ изглежда доста семпъл и... механичен.

* - Доста вероятно е автора да е изпаднал в заблуда, след като не знае подробности около едно сирианско "божество" наричано накратко RA, както и заличаването на култа към кралицата на Орион.

Креслото на космонавта





За нас е трудно да си представим нещо, което не сме виждали, и е много лесно да си обясним видяното с това, което ни е познато. Ако човекът не беше започнал да покорява Космоса, нямаше да знаем нищо за космонавтите. Всъщност позата на Богинята силно напомня положението на тялото на Брус Маккендълс - първия астронавт, направил разходка в открития Космос с индивидуален летателен апарат, наречен „кресло“. Ръцете му са встрани от тялото и лицето му е скрито от скафандъра. Ако беше кацнал на планетата ни преди 6000 години, без съмнение щяха да го изваят точно така - в едно с креслото му и без лице. Седналата поза на Богинята не ни дава възможност да добием достатъчно добра представа за фигурата й. Ако я "изправим", тя вече изглежда по друг начин. Дори линиите, прекарани по повърхността на фигурката, съвсем естествено показват, че това не са гънки по тялото, а облекло. Никъде от онази епоха няма изображение на земни жители, облечени по подобен начин. Възниква още един въпрос. Ако това не е фигура на човек, какви са разликите? Единствената отправна точка е височината на трона. За древния скулптор той е бил основа за мащаба в творението. През различните епохи височината на сядането се определяла от удобство, представителност и други фактори, но обичайно се движи около 40- 50 см. Ако приемем, че така е и при Богинята, изправената фигура ще е висока поне 210 см (извадка от книгата "Произход на империите Орион и Сириус": В ранните етапи на своята еволюция „kheb“изглеждали като странни бронирани богомолки-хуманоиди. Но през милионите години технитетела станали високи като върлина, техните ръце и крака - дълги и стройни. Торсът и притиснатата талия, която е характерна за пчелите и водните кончета, дала път на хуманоидно тяло с малка талия. Техните големи триъгълни глави се развили в по-закръглени, със заострена или квадратна брадичка. Големите черни очи, които някога заемали почти цялата глава, се превърнали в големи тъмни пронизващи очи; по-колоритно описание на една "богиня" може да прочетете и в книгата "Посвещение в древната страна на боговете: 12 дни из дебрите на алхимията и тибетския мистицизъм") . При мащабно сравнение с човешка фигура няма съмнение, че не става дума за индивид, населявал някога трайно планетата Земя (добро попадение!). Възможно е да се допусне, че скулпторът, както в днешни дни, е проявил творчество и не е предал точно пропорциите на тяло то, а така, както му е харесвало. Това обаче е малко вероятно - по онова време фигурите са правени не за да се показват на изложба, а за да служат на този, който ги притежава. По тази причина са създавани в максимална прилика с оригинала.

Ликът на странно същество



Лицата на хората си приличат и имат сродни характеристики независимо от пола. Това на Богинята е съвсем различно. Липсват нормални човешки органи. Няма уста (има но е малка!). Носът стига до темето - липсва челото. Няма уши. Очите са огромни. Започват в основата на носа и стигат досредата на лицето. Най-учудващото е, че липсват зеници (за визуализация, моля погледнете зеленото същество най-горе в блога ми :) ). Така очите на Богинята или не виждат, или виждат всичко (всевиждащото око). През всички епохи творците са рисували и извайвали хора и животни със зеници. формата на главата е твърде интересна. Гледано отпред, лицето се вписва в ромб, докато човешкото се вписва в елипса или кръг. В профил липсва цялата задна част на човешкия череп и косата. Единствена, макар и малка прилика на Богинята с нещо земно намерих в една ритуална маска от Конго, намираща се в Музея на човека в Париж. Маската е изработена от дърво и след това е оцветена. Да се прави паралел между Богинята и нея, е наивно, но формата на носа и очите без зеници са учудващо сходни. И накрая - какво е било закрепено чрез дупките на главата и на ръцете? Възможностите са няколко. Първата е да са били украшения от нетраен материал, който изчезнал с течение на времето. Маската от Конго има подобни дупки и в тях били втъкнати влакна, за да имитират коса. Втората възможност е за дупките да е била закрепена цяла композиция, копие на апаратура, която по някаква причина е била отделена от статуйката впоследствие. Тя може да съществува и в момента, но изследователите да не виждат сходството й с Богинята. Трети вариант е апликацията да е била направена от ценен метал и да е била открадната още в дълбока древност. Която и да е Богинята на трона, тя не е един или една от нас и изисква особено внимание. А всеки може да й го посвети - та нали Прищина е само на 300 километра от София... Ето го и музея: цък! 

списание 8

добавки: SPCTTR

Популярни публикации от този блог

Еnter the VʘID

Галактическа История: Извънземни и ДНК произход (I част)

Кралицата, извънземните пропаганди и някой хералдически сведения (аdvanced)

Плоската Земя – PsyOp 6-5/11 в битката за сплескани съзнания на “великия” reSSSet

Галактическа История: Атлантида, Лемурия и Нибиру (II част)

Ранните експерименти с LSD в комунистическа България