Стоящата богиня от Прищина
 |
| Богинята на трона |
В настоящия момент все още не съм намерил взаимовръзката (освен факта, че става дума за култ към орионска кралица/принцеса/админ, почитана в близко Косово), която търся, но публикувам тази статия с уговорката, че ще намеря тази въпросна (ко)релация, защото такава има, винаги е имало и винаги ще има, защото така се "случва" архетипно-фракталния аспект на информация. Btw доста енергия трябваше да изразходя за да се сдобия с тази информация, която за жалост не съществува никъде другаде освен във въпросния брой на "списание 8", so enjoy - SPCTTR
Ако потърсите информация за наименованието "Богинята на трона" (goddess on throne), най-вероятно ще попаднете
на разказ за древноегипетската Изида.
Тя е представяна като жена с йероглиф
„трон“ на главата. По онова време това
е луксозен стол, предназначен само за
боговете. Много по-късно на него ще си
позволяват да седнат и простосмъртни.
Но тук ще ви разкажем за една друга
богиня - тази от Прищина. Тя стана известна
за широката публика, когато в новата
република Косово започна спор какво да
символизира знамето. Най-екстравагантната
идея бе там да стои именно Богинята на
трона. Коя ли е тя? И вярно ли е, че има
доказателства да се смята, че на нея не
е изобразен човек, а...
същество от друга планета?
Богиня или извънземно?
"Смята се,
че на статуетката от Прищина отпреди
6000 г. стои жена, но в чертите й няма нищо
човешко"
Богинята се показва
пред археолозите преди повече от 60
години, близо до косовската столица
Прищина. Датирана е към късния неолит,
приблизително на възраст около 6000 г.
Ако датировката е вярна, то тя мъчно
може да бъде отпратена към която и да е
древна цивилизация. Мястото, на което
е намерена, също е учудващо, защото,
доколкото ни е известно, по онова време
там не е имало център на човешкия възход.
Около 1500 години преди
да бъде сътворена Богинята, е съществувала
културата Варна, от същото време е и
първият пласт в Хотнишката могила край
Търново, а там бе открита и древна
работилница за производство на идоли,
определяни като, меко казано, абстрактни.
Става дума за времето, когато дори Шумер
все още не е съществувал. Според Библията
тогава светът дори не е съществувал -
началото му е преди 5760 години. Ако вярваме
на Закария Сичин, по това време планетата
Мардук (Нибиру) пресичала за пореден
път Слънчевата система...
Заедно с други находки
от онова време Богинята заминава за
Белград през 1999 г., същата година, когато
градът бе подложен на постоянни
бомбардировки. Отношенията между
Югославия и Косово бяха максимално
напрегнати и изглеждаше, че последното
нещо, за което мислят политиците, е как
да си поделят археологическите находки.
Богинята, оцеляла 60 века, можеше да бъде
погребана завинаги под развалините,
оставени от бомбите, или просто да изчезне.
Слава Богу, тoвa не се случи и след намесата
на ООН статуетката се озова обратно в
Прищина ( славах сирианский му бога, добре, че беше ООНету). Ако се изследва глината, от
която е изработена, може да се окаже, че
фигурката е попаднала там, защото не е
достигнала крайната точка, до която е
пътувала. Истинското й послание днес
трудно може да бъде доказано (или по-скоро не е удачно да буде, пардон бъде доказано, наука какво да я правиш).
Дамата, която не е
дама*
По-важно е обаче
друго. Че ако се вгледаме внимателно,
можем ясно да видим, че Богинята въобще
не е жена и изобщо не седи на трон!
- Първото, което впечатлява зрителя, са несъразмерно голямата глава, огромните очи и приличащият на клюн нос.
- Второто са дупките В горната част на лицето и от двете страни на лактите.
- Третото е, че фигурката е с дрехи и отсъстват всякакви женски полови белези.
А това е странно -
дори от по-дребни времена са намирани
женски фигурки, които се разпознават
веднага като такива. Повечето са свързани
с култа към Богинята майка и са силно
натуралистични. Дори при вилендорфската
Венера лицето само е загатнато; докато
органите, свързани с раждането и
майчинството, са изобразени пределно
ясно. Вероятно изследователите са
сметнали, че Богинята е жена, защото
изглежда, че има извънредно широк таз.
Но ако махнем нещото, смятано досега за
трон, картината значително се променя.
Оказва се, че тазът не е по-широк от
главата. Още нещо прави силно впечатление
- наклонът на тялото, фигурката е насочена
назад в крайно неудобна поза. Ъгълът й
е 103-105 градуса, колкото при съвременните
столове с големи облегалки и място за
ръцете. От своя страна „тронът“ изглежда
доста семпъл и... механичен.
* - Доста вероятно е автора да е изпаднал в заблуда, след като не знае подробности около едно сирианско "божество" наричано накратко RA, както и заличаването на култа към кралицата на Орион.
Креслото на космонавта
За нас е трудно да
си представим нещо, което не сме виждали,
и е много лесно да си обясним видяното
с това, което ни е познато. Ако човекът
не беше започнал да покорява Космоса,
нямаше да знаем нищо за космонавтите.
Всъщност позата на Богинята силно
напомня положението на тялото на Брус
Маккендълс - първия астронавт, направил
разходка в открития Космос с индивидуален
летателен апарат, наречен „кресло“.
Ръцете му са встрани от тялото и лицето
му е скрито от скафандъра. Ако беше
кацнал на планетата ни преди 6000 години,
без съмнение щяха да го изваят точно
така - в едно с креслото му и без лице.
Седналата поза на Богинята не ни дава
възможност да добием достатъчно добра
представа за фигурата й. Ако я "изправим", тя вече изглежда по друг
начин. Дори линиите, прекарани по
повърхността на фигурката, съвсем
естествено показват, че това не са гънки
по тялото, а облекло. Никъде от онази
епоха няма изображение на земни жители,
облечени по подобен начин. Възниква още
един въпрос. Ако това не е фигура на
човек, какви са разликите? Единствената
отправна точка е височината на трона.
За древния скулптор той е бил основа за
мащаба в творението. През различните
епохи височината на сядането се определяла
от удобство, представителност и други
фактори, но обичайно се движи около 40-
50 см. Ако приемем, че така е и при Богинята,
изправената фигура ще е висока поне 210
см (извадка от книгата "Произход на империите Орион и Сириус": В ранните етапи на своята еволюция „kheb“изглеждали като странни бронирани богомолки-хуманоиди. Но през милионите години технитетела станали високи като върлина, техните ръце и крака - дълги и стройни. Торсът и притиснатата талия, която е характерна за пчелите и водните кончета, дала път на хуманоидно тяло с малка талия. Техните големи триъгълни глави се развили в по-закръглени, със заострена или квадратна брадичка. Големите черни очи, които някога заемали почти цялата глава, се превърнали в големи тъмни пронизващи очи; по-колоритно описание на една "богиня" може да прочетете и в книгата "Посвещение в древната страна на боговете: 12 дни из дебрите на алхимията и тибетския мистицизъм") . При мащабно сравнение с човешка
фигура няма съмнение, че не става дума
за индивид, населявал някога трайно
планетата Земя (добро попадение!). Възможно е да се допусне,
че скулпторът, както в днешни дни, е
проявил творчество и не е предал точно
пропорциите на тяло то, а така, както му
е харесвало. Това обаче е малко вероятно
- по онова време фигурите са правени не
за да се показват на изложба, а за да
служат на този, който ги притежава. По
тази причина са създавани в максимална
прилика с оригинала.
Ликът на странно
същество
Лицата на хората си
приличат и имат сродни характеристики
независимо от пола. Това на Богинята е
съвсем различно. Липсват нормални
човешки органи. Няма уста (има но е малка!). Носът стига
до темето - липсва челото. Няма уши. Очите
са огромни. Започват в основата на носа
и стигат досредата на лицето.
Най-учудващото е, че липсват зеници (за визуализация, моля погледнете зеленото същество най-горе в блога ми :) ).
Така очите на Богинята или не виждат,
или виждат всичко (всевиждащото око). През всички
епохи творците са рисували и извайвали
хора и животни със зеници. формата на
главата е твърде интересна. Гледано
отпред, лицето се вписва в ромб, докато
човешкото се вписва в елипса или кръг.
В профил липсва цялата задна част на
човешкия череп и косата. Единствена,
макар и малка прилика на Богинята с нещо
земно намерих в една ритуална маска от
Конго, намираща се в Музея на човека в
Париж. Маската е изработена от дърво и
след това е оцветена. Да се прави паралел
между Богинята и нея, е наивно, но формата
на носа и очите без зеници са учудващо
сходни. И накрая - какво е било закрепено
чрез дупките на главата и на ръцете?
Възможностите са няколко. Първата е да
са били украшения от нетраен материал,
който изчезнал с течение на времето.
Маската от Конго има подобни дупки и в
тях били втъкнати влакна, за да имитират
коса. Втората възможност е за дупките
да е била закрепена цяла композиция,
копие на апаратура, която по някаква
причина е била отделена от статуйката
впоследствие. Тя може да съществува и
в момента, но изследователите да не
виждат сходството й с Богинята. Трети
вариант е апликацията да е била направена
от ценен метал и да е била открадната
още в дълбока древност. Която и да е
Богинята на трона, тя не е един или една
от нас и изисква особено внимание. А
всеки може да й го посвети - та нали
Прищина е само на 300 километра от София...
Ето го и музея: цък!
списание 8
добавки: SPCTTR
