Системата – главният посредник (2 част)

Последно писах за моите „анти“ страсти към някои „посреднически“ аспекти от нашата триизмерна и изцяло виртуална реалност, наричана просто ИГРАТА. В предната статия „За Посредниците между теби живота ти.....“ къде без да искам, къде умишлено не споменах един от най-съществените и нагли посредници – този, които е между теб и здравето ти – Здравната СИСТЕМА. Да има такова животно, стоящо между твоето невежие драги и здравето ти. То е изкуствено създадено в лаборатория от самият теб преди хиляди години. И макар в началото да се е държало приятелски към теб и да ти е помагало, в днешно време то е самият Дявол (т.е. нещо вредно), и ти го знаеш, но се примиряваш с това, примиряваш се защото си се отдал изцяло на външните спасители-месии. Ако трябва ще го повтарям във всяка моя статия: „ТЕЗИ КОИТО ЧАКАШ НЯМА ДА ДОЙДАТ И ДА ТЕ СПАСЯТ, ДРУГИ ЩЕ ДОЙДАТ И ЩЕ ТИ РАЗКАЖАТ ИГРАТА!“ - разбирайте го както искате, но определено не е поредната страховита църковна шега (макар, че и така може да се интерпретира) тип „Страхувай се от името Господне......!“

Лятото на 2013 излезе една малка и симпатична книжка наречена „Абсолютна СвободА“ на Мона, още прясна-прясна се озова в ръцете ми. Близо 8-9 месеца я гледах на рафта и се канех да я прочета, но все не и идваше времето, ще си призная, че не очаквах да прочета нещо, кои знае какво. Мислех, че книгата ще е Светло-сияеща и ще има „супер спасителни“ изречения, които ще помагат и напътстват вечно страдащите и бедните читатели - Жертви. Уви наскоро и дойде времето и на тази книжка и с две думи – удивен съм! След книгата „Вътрешен Космос“ на Юлияна Дончева не бях очаквал, че ще излезе подобна творба, но уви явно съм се лъгал. Автора на книгата – Мона е изложила по-съществените проблематични аспекти от живота по уникален начин, признавам, че макар и с знания по темата, аз се обогатих и допълних моите суб-регистри с някой интересни заключения, цитати и фрагменти. И като заговорих за суб-регистрите (базата данни на подсъзнанието) ще цитирам едно много интересно твърдение от книгата и за подсъзнанието:

„Този ареал от съзнанието, който хората наричат подсъзнание, всъщност би трябвало да се нарича надсъзнание, ако следваме тази пространствено-геометрична перспектива. Защото тази директория, в която се формират и съдържат вярванията, се намира между фокуса на човека и този на висшето му съзнание. И тъй като висшето съзнание (Висшият Аз) се позиционира отгоре, ареалът на вярванията в съзнанието на човека също следва да е над него. Това е особено важен факт, защото самата идея за насочване на вниманието надолy към подсъзнанието автоматично понижава вибрацията“

Макар, че не съм някой супер известен и наложил се в езотеричните среди, смело бих препоръчал тази книга на всеки, които още не е събрал куража да прочете „Матрицата 5“. Но рано или късно всеки желаещ да поеме по собственият си път ще трябва да се сблъска и с „М5“.... no fuckin way people!

И така нека ви запозная с един от фрагментите на книжката, разбира се не го правя с цел да крада интелектуалната собственост на друг човек, правя го с идеята, по-най бързият начин след като прочетете това да прибягате до първата книжарница и да си купите книжката (ако я няма на пазара изчакайте, скоро ще има второ издание) , повярвайте ми всяка стотинка си заслужава! Ние сме хората да стимулираме родните автори, както знаете, те свестните са малко и ако искаме да са „живи“ по-дълго трябва да им помогнем, както и аз и вие ходим на работа и искаме да ни се плаща, вероятно и те това ще искат. Приятно четене - SPCTTR.

СИСТЕМАТА

„Аз създавам правила, за да се спася от липсата на свобода.“

„Светът, в който живее човекът днес, има безкрайно много аспекти. Но най-очевидният от тях е Системата (The System или SSS-T-IM е с произход от империята Орион, знаете как женските рептилии-администратори на чужди планети налагали строги правила и ако някой дръзнел да ги наруши следвало смъртоносно наказание). Става въпрос за системата от правила, по които хората са избрали да се организират в общество. Системата е скелето на реалността, която проектира колективната мисъл на съзнателния вид на тази планета. Но защо ли на човека са му нужни правила, различни от тези, по които се движи цялата Вселена? Вероятно защото по някаква причина е забравил за автентичните закони, по които самият той е създаден и които така или иначе са в основата на Играта. Не само ги е забравил, а е повярвал, че такива не съществуват. Той е решил, че е сам-самичък в целия видим и невидим свят и ако не си измисли свои правила, Играта му ще се разпадне! Нещо повече - той е повярвал, че ако притежава някакъв контрол върху реалността си, то той е частичен и може да се постигне само чрез физически действия, по-голямата част от които са насочени към предпазване от материализиране на концепцията зло. За да има нужната сигурност, че ще оцелее при това положение, той се нуждае от структура, предпазваща го от злото, което той вярва, че го дебне зад всеки ъгъл. Така човекът построява своята защитна крепост - Системата. Но всъщност попада в капана на илюзията за предпазване, спасение, защита. На практика това са невъзможни идеи, тъй като съдържат в себе си вибрацията на това, от което се опитваш да се предпазиш, спасиш, защитиш, и винаги водят до неговото проявление в една или друга форма. Затова и Системата е перфектната материализация на най-големите страхове на човека - отрицанието на Истината.

Системата е крепостта, в която човечеството се е самозатворило, уж за да си осигури контрол и свобода. Доскоро то не си даваше сметка, че реалността, от която се опитва да избяга, наситена с конфликти, страдание, мизерия, съществува само между стените на защитната му крепост. Отвъд тези стени е неговата истинска същност и естественото проявление на намерението му за блажено съществуване в безкрайно изобилие.

Един от основните похвати за структуриране на Системата е стандартизацията. Това е логичната стратегия за противодействие на хаоса и липсата на синхронност и контрол в реалността. За да подредим хаоса, създаваме правила. Идеята е, че след като определим едно поведение за правилно и го наложим на всеки човек, това ще гарантира автоматично създаването на правилната лична действителност. Това също гарантира обединението на смятаните за напълно объркани и неконтролируеми индивиди в единно и хармонично общество. Но тъй като тези правила се базират на дуалистичната перспектива и отричат естествените закони, по които всичко във Вселената е вече организирано, те водят до сегментиране и разединение във вътрешността на съществуващото колективно съзнание и неговата реалност. Към 2013 година тази Система вече е дематериализирана и това, което е останало от нея, е само холограма от миналото. Тя е като ехо, което отеква след взрив. Ушите пищят, но тътенът вече не се носи в пространството. Звуковата вълна е преминала през съзнанието, но то продължава да я реконструира, защото се чувства длъжно да разбере какво

му се случи току-що. Рано или късно обаче човекът ще чуе нежната песен на славей и ромоленето на ручейчето, в което е стъпил, и ще забрави за кошмара, който сънуваше допреди малко. Само че в момента е на етапа, в който интелектът се опитва да разбере „какво му се случи току-що" и заслужава да му се даде възможно най-доброто обяснение. Затова ще направим аутопсия на това невероятно отроче на вирус-съзнанието - Системата.

Символа на здравеопазването - меч (скиптър), криле и двете змии, за тях ще пиша скоро :)

Дясната ръка на Системата е медицината или ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО. То е плод на първо място на материалната перспектива, според която смъртта е унищожението на тялото. Към това се прибавя и вярването, че животът е само един. А кой би прекратил съзнателно единствения си шанс да съществува? Следователно смъртта, т.е. унищожението на тялото, трябва да се предизвиква от външни фактори, върху които човекът има само частичен контрол. Така се ражда концепцията болест. Аватарът (авторката нарича така физическият аспект или още тялото) е временна форма на живот и трябва да напусне тази платформа на реалност по един или друг начин. Такъв е характерът на Играта, такова е собственото му намерение от най-висшата му перспектива. Но след като си създава огромната съпротива към смъртта, той е принуден да следва своето висше намерение по заобиколен начин - чрез вярването, че няма друг избор. Несъзнателно той поставя себе си в обстоятелства, в които този избор изглежда най-правилният. Той си позволява да приеме смъртта едва когато доведе тялото си до състояние на нефункционалност. Така се създава вярването или програмата остаряване за самоунищожение на формата, която води до така наречената естествена смърт. Тази програма е активна на нивото на колективното съзнание и затова може да се каже, че има същото действие като инстинктите. Но като се има предвид, че съзнанието живее вечно и един физически живот е само епизодично преживяване, няма нищо по-неестествено от този начин за напускане на физическата реалност. Този бавен и мъчителен процес на преждевременно разлагане на физическата форма е директна материализация на страха от смъртта. Докато човекът се опитва да се предпази от нея, той автоматично стартира процеса на унищожение на формата си, преди съзнанието да се е дефокусирало от нея. От по-висшата перспектива това е доста нелеп и безсмислено болезнен на физическо и емоционално ниво метод за преминаване от едно ниво към друго в безкрайната игра на реалност. Но човекът има практическа нужда от тази програма, докато не осъзнава своята истинска същност и факта, че съзнанието създава и контролира изцяло материята, включително и собственото си тяло. Програмата остаряване се прилага в действие основно чрез механизма на болестта, която днешните хора на тази планета са приели за даденост. Но това е просто една концепция и както всички концепции нейната материализация се дължи на вярата в нея. При това тази концепция се разпространява безпрепятствено в колективното съзнание чрез нейния брат близнак - концепцията здраве. Идеята за здраве затваря омагьосания кръг, в който човечеството се върти вече хиляди години. Концепцията здраве е от типа фалшиво положителни, както концепциите предпазване, спасение, защита, застраховане, спестяване и т.н. Тези вируси се самогенерират, като се представят за „решение на проблема". Но те не могат да съществуват без самия проблем.

Невъзможно е да мислиш за здраве, без да активираш в себе си вибрацията на концепцията болест или остаряване, като и двете имат един и същи смисъл - нарушение на интегритета на физическата форма. Така че първата стена от крепостта на Системата, в която човекът се е затворил, за да оцелее, е науката медицина. Тя се налага на хората като правило под формата на системата на здравеопазването. Лявата ръка на Системата е намерението за предпазване от разделението или самотата. Тя се изразява в идеята за семейство, което в началото се регулира от „божите закони" или религията, а по-късно става част от закона под формата на институцията БРАК. Но да погледнем концептуалните корени на Идеята за семейството и нуждата от узаконяването му. Както обикновено всичко започва от неразбирането на човека за истинската роля на неговите емоции и начина, по който създава реалността си. Всеки човек влиза в света-илюзия с няколко вече инсталирани в съзнанието му програми - инстинктите. От тях двете най-главни имат за цел да гарантират възпроизвеждането на вида. Едната програма, която можем да наречем инстинкт за възпроизвеждане, се активира при наличието на сходство на намеренията и моментната вибрация между двама индивиди от различен пол (на физическо или съзнателно ниво). Нейното активиране води до състоянието на влюбване. Другата програма е майчинският инстинкт, която на практика води до същото състояние. Двете програми се активират при наличието на различни условия, но имат подобен механизъм на действие - в тялото се произвеждат определени хормони, като окситоцин, серотонин, допамин и други, чиято роля е да повишат вибрацията на съзнанието по биологичен, т.е. химичен път. Те имат способността много бързо да повишат вибрацията до нейното максимално ниво и това автоматично издига човека до вибрацията на неговото истинско Аз. Сходно е действието на повечето субстанции, чието приемане води до изменено състояние на съзнанието. Тези субстанции обаче имат допълнителни, нежелани ефекти, краткотрайно действие и са свързани с твърде много съпротива в колективното съзнание. За разлика от тях, активирането на инстинктите не е свързано с никаква съпротива, като изключим почти мигновеното изместване на фокуса върху идеята за неминуемия край на любовта. Но ако оставим настрана този вирус и се върнем към влюбването - това е състояние, при което вибрацията на човека е много висока. От тази честота на вибрация перспективата върху живота е перфектна. На тази вибрация в съзнанието са активни вярванията, свързани с Истината, и човекът привлича, т.е. вижда онази част от действителността, която отговаря на нейните честоти. Това се отнася и за обекта на неговата любов - той вижда само неговите положителни черти и същевременно предизвиква проявлението им в реалността. Но по-важното е, че когато се намира на тази вибрация, той обича и харесва себе си!

На тези честоти той приема перспективата на своя създател. Чувството, което човекът нарича любов, всъщност е усещането за изравняване на вибрациите на човешкото и висшето съзнание. Това е чувството на обединение с истинската същност. С други думи, когато тези програми се включат, човекът е влюбен в собственото си емоционално състояние. На практика тази вибрация се превежда на езика на тялото като емоцията щастие, но тъй като е предизвикана чрез механизма на инстинктите, човекът я определя като специфичен вид щастие. Хората са проектирани да достигат нива на щастие, за които днес само малка част от човечеството има едва бегла представа. Човекът е преди всичко машина за удоволствия. Влюбването е само началото на един процес на движение на енергията в тялото, свързан с усещания, за които не съществуват думи все още. Днес обаче, след като се влюби, най-често човекът не достига до разгръщането на този процес поради няколко основни фактора. Първият е вирус-съзнанието, което наследява от предходното поколение.

Вярването, че той не може да контролира нито емоциите си, нито реалността си, не му позволява да разбере как е достигнал това състояние, какво изобщо му се случва. Той се страхува от идеята, че щастието му може да свърши, както е дошло, и този страх обикновено стига до проявление в реалността. Това, което вълнува най-силно хората през всички епохи, е как да бъдат влюбени, защото това е прекрасно чувство и напълно задоволява най-главното намерение на всяка същност - да е възможно най-щастлива. Затова състоянието на влюбване е свързано и с чувство на удовлетворение. Достигнал вече най-висшата си цел, когато човекът е влюбен, той няма нужда да постига каквото и да било. Той усеща, че вече е там, където винаги е искал да бъде, и има всичко, което иска да има. Въпросът е на какво или по-точно на кого той вярва, че се дължи това?

Днешният човек се бори за любов през целия си живот. Защо? Защото, когато се роди, вибрацията му все още е много висока. Тя се изразява в чувство, което можем да наречем най-чистата форма на любов. Новороденият човек е все още свързан със своя извор до такава степен, че вибрацията му е равна с тази на нефизическата му същност. Същевременно с това той вече има и тяло, снабдено с емоционална система, която регистрира всички вибрационни нива, характерни за физическата реалност, и всички емоции, включително и негативните. Той автоматично регистрира вибрациите на заобикалящите го хора и неизменно започва да изгражда вярването за своята зависимост от останалите. Колкото по-често получава от други хора нещата, от които има нужда, за да продължава да поддържа високата вибрация, толкова по-бързо той научава, че щастието му зависи от външни фактори. В началото това са жестовете и думите на определени хора – най-често неговите родители и в частност майка му. Докато порасне достатъчно, за да комуникира съзнателно с родителите си, вярването му, че неговото щастие зависи от тяхното, е вече здраво вкоренено. Но то продължава да расте и да се заздравява непрестанно. За децата има само две емоции - положителна и отрицателна, - първата се отнася до живота, втората - до отрицанието му, каквото и да означава това. Главното нещо, на което родителите научават своите деца, е, че те могат да получат онова, което ги прави щастливи, само ако поддържат определени стандарти на поведение. Децата често получават от родителите си разрешение да се чувстват добре. Техните нужди се задоволяват, ако са „добри деца", ако си подредят стаята, ако си измият зъбите, ако ходят на училище, ако си изяждат цялата порция храна и т.н. Така те разбират, че да си щастлив, е въпрос на спазване на правила.

Освен това родителите им ги определят понякога като добри, друг път - като лоши, по система, която няма нищо общо с техните собствени емоции. Дори напротив, много често, когато тяхното Висше Аз ги кара да направят нещо, което води до разгръщане на капацитета на съзнанието им и към осъществяване на житейското им намерение, те биват определяни като неправилни. Това автоматично ги научава на най-осакатяващото правило - те самите не могат да определят себе си за качествени индивиди, а трябва да получат подобна оценка от външни източници и най-вече от други хора. В началото се учат да задоволяват изискванията за щастие и добро настроение на родителите си, а по-късно получават оценки в цифри или букви например от учителите си. Когато станат възрастни, са напълно неспособни да определят себе си, освен чрез оценката на други хора.А за да се самоопределят, използват приетите стандарти на Системата, която борави предимно в цифри - стойността на заплатата, телесните килограми и т.н. И тъй като вирус-съзнанието вече е пропило до костния им мозък, те са толкова привикнали на негативните емоции, че не успяват да се задържат на най-високата вибрация достатъчно дълго, за да възприемат перспективата на своето Висше Аз и да чуят неговото мнение за това колко прекрасен човек е собствената му физическа форма.

Влюбването е капан за много хора, защото автоматично ги катапултира до най-висшата перспектива. От това положение те виждат себе си и човека, в когото са влюбени, през очите на своето собствено висше съзнание. С други думи - перфектни! Всички думи и жестове тогава изразяват именно тази перспектива. И човекът, към когото са отправени, без да знае, че може да се свърже с тази своя перспектива самостоятелно, желае единствено да задържи катализатора на истинската му същност до себе си, физически - така, както някога се е страхувал да не изгуби майка си. Поради вярването, че само друг човек може да определи тяхната стойност, те разчитат на физическото присъствие и на одобрението чрез думи и жестове от страна на човека, който им помага да бъдат влюбени. Днес хората се влияят почти винаги от мнението на другите за тях. И заради въпроса със стандартизацията, колкото повече хора ги удостоят с одобрение, толкова по- силно става вярването им, че са добри. И обратното.

Идеята за обединение на хората в малката социална структура семейство не е принципно присъща на човека като вид. Тя е следствие на същата идея за запазване на любовта колкото е възможно по-дълго и въобще за нейното материализиране. С други думи, ако любовта е толкова рядко срещан, ценен и най-вече неконтролируем ресурс, ние трябва да направим всичко възможно да създадем необходимите условия за нейното съществуване. Но след като превръща семейството в правило или закон, човекът се самопринуждава да приеме, че чувството на любов у неговите членове е задължително. Това автоматично отрича безусловната любов и човекът губи свободата да преживява многообразието на вибрационните нива по всяко време и във всички условия. Така наречената „кръвна връзка" става определяща за еволюцията на съзнанието на всеки от свързаните по този начин индивиди. Децата се смятат за собственост на техните родители и никой друг извън рамките на семейството няма право да им предава своите вярвания. Това ограничава драстично еволюцията на индивидуалното и забавя еволюцията на колективното съзнание. Също така увеличава многократно шансовете за безпрепятственото предаване на вирус-съзнанието.

Същевременно по отношение на любовта дуалистично мислещият човек е жертва на материалната перспектива и всички нейни производни вируси. Разчитайки единствено на своите пет физически сетива, той възприема себе си като форма, отделена от всички останали органични и неорганични форми, населяващи неговия видим и невидим свят. Напълно несъзнателно слага в тази категория и своите чувства. Той третира любовта не като чувство, а като нещо, което има количествено измерение и съществува отделно от него. Любовта в света на хората днес се взема, дава, подарява, краде, обещава, витае във въздуха, пламва, изгаря, свършва и т.н. Хората твърдят, че я разменят помежду си, от гледната точка, че тя се съдържа в тях като в контейнери. При това смятат, че се раждат с определено количество любов, което рано или късно ще свърши като всичко материално. И понеже това е особено ценен ресурс, човекът трябва да го споделя с колкото може по-малко хора. По възможност с един-единствен човек. По системата за стандартизация това изглежда като най-правилната стратегия - да избереш един човек и да му дадеш цялата си любов.

По този начин се гарантира възможно най-високото качество на връзката и най-доброто изразходване на този безценен, но ограничен ресурс. И също, защото другият човек няма откъде другаде да я получи. Тъй като друго освен материалния свят не съществува, каквото и да получаваме, то идва от него. Следователно и любовта трябва да се появи от материален източник. В случая това е друг човек. Вирусът на ограничението се промъква лесно в съзнанието поради конфликта на вярванията, заложени в него. Съвсем естествено хората днес се страхуват да се влюбват, защото, когато това се случи, те изпадат в огромно затруднение. От една страна, са проектирани винаги да се стремят към най-приятното чувство, което някога са изпитвали, а от друга - нямат идея как точно се управляват чувствата. Те се страхуват, че другият човек може би няма да има толкова любов, колкото им е нужна. Страхуват се още, че обектът на любовта им, както е решил да сподели с тях част от своята любов, така може да промени решението си и да си я вземе обратно или да я даде на някой друг. Напоследък има още по-сериозна опасност - другият човек може да те излъже, че ти дава любов, а да ти даде... страдание. Тъй като не знаят как се контролират чувствата, хората могат само да се опитват да контролират обстоятелствата, които привидно ги създават. Затова е нужна система, по която да определят правилните думи и жестове които играят ролята на преносители на този изчерпаем енергиен ресурс - любовта - от един индивид към друг. Това създава условната любов и всички правила, които би трябвало да свидетелстват за наличието на любов, когато думите не са достатъчни. Например всеки участник във влюбената двойка трябва да знае точно къде се намира другият през цялото време и с какво се занимава. Това е нещо като превантивна мярка, за да може да се засекат колкото може по-рано признаците на намаляваща любов и да се вземат нужните мерки за предотвратяване на тоталното й изчерпване или подаряване на някой друг. Друго правило е на някои дати, определени за засвидетелстване на любов, като годишнини, рождени дни и т.н., да се подаряват предмети, които да зарадват техния получател. За някои хора важи правилото, че колкото по-голяма е материалната стойност на предметите, толкова по-силна е любовта. За други е важен жестът, докато стойността на предмета не е чак толкова, уж поради вярването, че любовта не се измерва в материални стойности. Правилата за обмен на любов са наистина безброй. Те се разпространяват предимно чрез медиите, които са методът на комуникация между Системата и нейните поданици.

В резултат на цялата тази нагласа днес думата любов се използва много по-често във връзка с вируса разделение и ограничение, отколкото с идеята за обединение с висшето съзнание. Тази дума много по-рядко се отнася до емоцията щастие, отколкото до идеи като липса, нужда, зависимост, съмнение, страдание. Вече е наложен стандарт изразът „обичам те" да се следва автоматично от изрази като „липсваш ми" „имам нужда от теб", „не мога да живея без теб" и т.н. При това те индикират най-интензивния спектър от емоцията любов, а именно - състоянието влюбване. Страдание, ревност, привързаност, зависимост, нужда са все идеи и емоции, свързани с вирусното вярване, че любовта като всичко останало има край. Днешната идея за любов е предимно отрицание на втората архетипна концепция единност. Тя се изразява в концепцията самота, която естествено предизвиква една от най-негативните емоции. Човекът носи в себе си истината, че не съществува отделен от останалите хора, а е интегрално свързан с всички в едно цяло. Идеята за разединение е автоматично отрицание на съществуването му, заради което чувството на самота е почти толкова неприятно, колкото е страхът от смъртта.

Системата веднага е готова да се притече на помощ и да подкрепи човека в начинанието му да се спаси от разделението и липсата на любов. Както обикновено тя има стратегия, базираща се на идеята за отмъщението, т.е. наказанието. Тя създава закон - закона за брака! Но преди всичко тя трябва да материализира това чувство, за да може изобщо да борави с него. Затова предоставя на човека възможността да обещае, че докато е жив, ще дава на другия човек цялото количество любов, което се съдържа в самия него. Това обещание се материализира в един или повече хартиени листове с напечатан текст и подписи. Поради вече установените правила за поведение, наречени обществени закони, подписвайки се на този лист хартия, човекът приема, че ако не спази това обещание, ще понесе съответното наказание. При различните законови системи и в различните епохите варират от лишаване на човека от достъп до децата му до смърт. Днес наказанието се състои предимно в отнемането на материални неща като къщи, коли, бижута, мебели и други. И така, ако например дадеш част или цялото количество от любовта, която си обещал на съпруга/та си, на някой друг, ти ще бъдеш наказан с лишение от такива предмети. По този начин би трябвало да изпиташ поне толкова болка от тяхното отнемане, колкото е изпитал другият човек, когато си му отнел онова количество любов, което вече му принадлежи. И сега, когато знаеш „какво му е на него", би трябвало да си си научил урока и никога повече да не правиш така. За тази образователна „услуга" Системата изисква комисиона. Но на нея не й е нужна любовта ти, тя има претенции само към предметите. Накратко и в най-общи линии това представлява институцията брак.

Системата рекламира по всякакъв начин и с всички свои средства на комуникация сред поданиците си тази гениална услуга. Тя е създадена, за да спаси хората от вируса на разделението и ужаса от идеята за самотата - все неизбежни истини от сферата на този „единствен, кратък и труден живот". Десният крак на Системата е ПРАВИТЕЛСТВОТО, което контролира поданиците си чрез законодателството. Това са самите правила и стандарти, по които тя се изгражда и поддържа жива. Човекът вече вярва, че не управлява своята действителност и има нужда от правила, по които да я създава и контролира. Също така той вече е приел, че зависи от външни фактори и че тези фактори могат по всяко време да му отнемат живота, т.е. тялото или някоя друга материална форма, която той нарича своя собствена. Законите са правила на поведение, които поддържат идеята за сигурността на поданиците, защитавайки ги от подобни обстоятелства. Но кой точно създава тези правила?

От началото на своята история хората са разчитали на по-умните сред тях да поемат контрола над реалността им. В древните цивилизации това са шаманите и лечителите, които имат по-силна връзка с висшето съзнание от останалите. По това време вече съществува идеята за Бог, но боговете са много - вероятно толкова, колкото и шаманите. В един момент обаче, поради деянията на някои просветлени личности, възниква идеята за Един Бог, макар че не това е било тяхното истинско послание. Така или иначе, на базата на техните проповеди се създават първите правила на поведение с глобална насоченост. Религиите са първите системи за управление на живота с претенции за универсалност. Но всяка система за управление на общата действителност има нужда от структура от хора, които да съблюдават изпълнението и прилагането на съответните правила на поведение. Когато Системата е в зародиш, определени хора, служещи като ПОСРЕДНИЦИ (синхронизация с предната ми статия за посредниците - тук) между Бог и останалите, вършат тази работа. Но разрастващото се общество има нужда от все повече и по-конкретни правила, както и повече органи, съблюдаващи тяхното спазване и приложение. Така хората издигат своята пирамидална Система. Заедно със самоупълномощилите се пратеници на Бог те разпределят територията на планетата на зони на влияние и установяват правилата за тяхното управление. Днес всички държави имат пълен набор от закони, без които функционирането на обществото се смята за невъзможно. Властта над реалността в повечето парчета земя, наречени държави, се упражнява от най-висшия орган на управление - правителството. Цялата структура на Системата представлява редица институции, подредени по стъпалата на пирамидата, които действат в нейна защита и по установените правила.

Правителството и съответните институции са органи, които налагат правилната перспектива над живота и се опитват с всички сили да изкоренят всичко, което се свързва с неправилната Перспективата, която защитават, както вече стана ясно, се базира на идеята, че смъртта е най- голямото зло. Другите злини са до една свързани с нарушение интегритета на тялото или с отнемане предимно на материални неща, обявени за собственост на някого. Смъртта, нарушението на тялото и лишението от предмети са злини, които дебнат отвсякъде. Съответно правителството създава правилата, по които защитава своите поданици от тези обстоятелства. В общи линии всички те се свеждат до наказанието на всеки причинител на подобно зло със същото или по-голямо лишение. Най-голямото възможно наказание е смърт. Официално смъртта вече се прилага все по-рядко, тъй като тя се смята за толкова ужасно нещо, че не може да бъде причинена дори на най-лошите хора. Вместо това злодеите биват лишавани от всичко, което представлява самият живот, затваряйки ги в много малки пространства и премахвайки възможността за всякакви преживявания и най-вече удоволствия. По този начин им се отнема самият смисъл на живот с идеята, че това ще ги направи по-добри хора. Ако тази цел не се постигне, поне ще ги научи на най-важното от всички правила - човекът не контролира своята действителност! Явно родителите и учителите му не са били достатъчно ясни по този въпрос, когато са моделирали съзнанието му. Но Системата винаги има решение за подобни пропуски от страна на нейните толкова несъвършени поданици. Тя отговаря на злото със зло и през цялото време гарантира, че това е пътят за елиминиране на злото от колективната и лична действителност. Така или иначе, основната цел на всеки закон и правило в Системата е да гарантира съществуването на самата Система.

Съвременното образование

Левият крак на Системата е ОБРАЗОВАНИЕТО. Създаването и превръщането на образователната система в закон е нейният четвърти най-важен компонент. За създаването й е отговорна от една страна, материалната перспектива и от друга вярването, че световните ресурси са ограничени и хората се борят помежду си за достъп до тях. Един от тези ресурси е информацията. Колкото повече от нея притежава човекът, толкова по-големи са шансовете му за успех в съревнованието. Същевременно, идентифицирайки съзнанието с мозъка, т.е. с интелекта, той се стреми да се развива чрез научаване на факти. Индивидът приема, че съзнанието може да достигне състояние на неразвитие, което е отрицание на четвъртата архетипна концепция, и след като е валидирал Не-истината по този начин, той е принуден да се опитва да я предотврати. От тази гледна точка той смята, че знанието му осигурява еволюция. За да избегне положението на застой или деградация, той се опитва да побере колкото е възможно повече знание за заобикалящия го свят в своя миниатюрен „твърд диск" - мозъка. С надеждата, че рано или късно ще запечата в себе си всички факти, отнасящи се до крайния физически свят, и така ще може да предвижда обстоятелствата в него. И в края на краищата, ако не получи знанието си от материален, видим източник, откъде ще се появи то, когато му е нужно? Да, вярно е, че е практически невъзможно да побере всичката информация за реалността в мозъка, но не му остава друго, освен да се опитва.

Затова целта му по правилата на Системата е да прочете колкото може повече книги, да чуе колкото може повече мнения по колкото може повече въпроси и т.н. В желанието си да си осигури някакъв контрол върху реалността, за него става важно също така да запечата колкото е възможно повече факти от миналото, за да може да предвижда колкото е възможно по-добре бъдещето. Както раждането винаги се следва от смъртта, така и комбинациите от миналото има голяма вероятност да се повторят в бъдещето. След като всичко в този свят е в ограничено количество това означава, че възможностите за преживявания също са ограничени. Нещо повече - ограничаването на преживяванията се превръща в цел. Идеята е, че ако те се сведат до абсолютния минимум, ще се увеличат шансовете за предвиждане на бъдещето. С други думи, ако човекът прекарва дните си по един и същи начин, има по-малка вероятност да бъде изненадан от обстоятелство, което ще го унищожи. Да, вероятно няма да е много щастлив от еднообразието, но по-добре нещастен, отколкото мъртъв - все пак нали смъртта е най-лошото възможно обстоятелство?

Освен да научи своите поданици да запаметяват факти, образованието има за цел да моделира съзнанието на човека така, че то да може да функционира в иначе неестествената структура на Системата. Първата заблуда, която се интегрира в съзнанието на човека чрез непрестанно повторение, е, че е зависим от правила. Той се научава, че трябва да им се подчинява, за да може да съществува в колектив. Ако не отговаря на определените стандарти, той ще бъде отхвърлен от колектива и това ще застраши неговото оцеляване. Втората е, че всеки човек трябва да се състезава с всички останали хора за получаване на определени ресурси и следователно да се стреми да бъде по-правилен от останалите. След като вече са му изяснени стандартите за правилност, той не би следвало да среща трудности с тази задача. Третото вярване е, че освен на правилата той трябва да се подчинява и на по-правилните от него хора - най-вече тези, които са записали повече факти в мозъка си. Това прави автоматично по-възрастните от него по-правилни, тъй като те са имали повече време да се сдобият с повече информация. Това са основните неща, на които се научава човекът в училище, но всички те внушават едно и също послание - той не управлява своята действителност и зависи от външни фактори - предимно хора и институции, на които трябва винаги да разчита да му показват правилата за структуриране на реалността. Поради самата структура на задължителната образователна система той също научава, че трябва да ограничи преживяванията си до минимум, за да не застрашава с непредвидени постъпки своята действителност и съответно стабилността на Системата. Тя е неговата гаранция за оцеляване и той трябва да прави всичко възможно да допринася за нейното съществуване в установената й вече форма.

Това са четирите главни устои на Системата - здравеопазването, семейството, правителството и образованието (и посредници). Всички те са плод на убеждението, че човекът няма нефизическа същност и не твори своята реалност от по-висша перспектива. Макар и напълно неадекватна, Системата, естествено, ще продължи да действа още доста време (да не казвам, че ще продължи да действа така до самият край на ИГРАТА!). Но това не представлява проблем за осъзнатия човек, който умее да контролира действителността си. За него структурата на обществото не е от значение, защото това е само един от многобройните аспекти на Играта на тази планета и Вселената като цяло. За осъзнатия човек всички структури се сливат в една - матрицата на универсалното съзнание. Той може да използва всеки аспект от реалността според собствените си намерения и да превърне всеки неин недостатък в предимство. Това, което отличава новото общество на осъзнатите хора, изграждащо се в момента на тази планета, е независимостта. Не само от обществените правила, но и от всички други хора. Това не означава, че те живеят извън Системата, а точно обратното. Те знаят как да използват правилата, как да отварят всяка врата, как да създават невидими коридори и да преминават през „стените" на Системата. Да, съвсем естествено те ще създадат нова обществена система, отговаряща на тяхната перспектива върху света. Но те ще я изградят във вътрешността на съществуващата, а не извън нея. Описанието на Системата тук, макар че може да се възприеме и по този начин, не е осъждането й. Тя е като болест, която е просто индикация за определени несъстоятелни вярвания, активни в съзнанието. Много е важно да свържем болестта с вярването, което я предизвиква, за да знаем как да „се излекуваме". Но както при физическите болести, би било глупаво да унищожим тялото, за да се отървем от болестта. След като вече знаем причината за нея обаче, животът се превръща в избор на перспектива.

За да промени обществената система, на първо място човекът трябва да престане да предава вирус-съзнанието на следващото поколение. Решението е изключително просто. Децата трябва да бъдат научени само на това как да следват емоциите си във всеки момент от време. Всичко останало те вече знаят. На тях не им е нужно системно образование извън преживяването на самия живот. Що се отнася до фактологическата информация, нейните източници са вече напълно достатъчно и достъпни. Също така новите деца нямат нужда да бъдат отделени физически от социалната им среда в Системата. Те нямат нужда от специална грижа, за да запазят високата си вибрация и чисто съзнание. Вместо да им се осигурява среда, защитена от вируси, достатъчно е да им се изгради перфектна „имунна система". Това означава да бъдат научени на независимост при всякакви обстоятелства. Ако знаят как да променят мислите си и да регулират вибрацията си, това ще им позволи много бързо да намерят това, което са дошли да търсят във вътрешността на Системата. Именно това ще доведе до естественото реконфигуриране на структурата й. За да могат да бъдат пълноценни учители на тези деца, възрастните също трябва да предават знание по възможност само от най-висшата перспектива. Това означава, че самите те трябва да намерят връзката със собствената си същност и безрезервно да живеят според истинските си вярвания. Защото така или иначе единственото нещо, което учи, е личният пример. Системата няма глава. Системата е създадена от човека за човека. Тя не е организъм със собствено съзнание. Тя няма централен интелект, който я регулира. Съставена е от хора, всеки от които продължава да я поддържа жива чрез вярването си, че тя е единствената алтернатива. От техническа гледна точка тази структура е модел за организация на хората в единно общество. На практика тя се въвежда в действие чрез най-важната програма за всяко общество - календара, по който се синхронизират отделните индивиди. Всяка обществена система има нужда от подобно средство за синхронизация. Практическата причина за вида на настоящата Система се крие в календара, който прави съществуването й възможно и който човекът днес е приел за даденост - григорианския календар.......“

Фрагмент от книгата „Абсолютна СвободА“

автор: Мона

PS: Скоро ще се спра по-подробно над темата със здравеУнищожението наричано още здравеOпазване (т.е. пазете си здравето от тях – „пазителите“). Ще ги „излекувам“ с много качествен и брутален HATE!!!! Много им се е насъбрало на тези кръвници – лекари и фармацевти.