Допамин: наркотика на вярата

SPCTTR: Предполагам, че вече сте прочели статията ми краля на контрола върху съзнанието -Скополамина. Тук и сега мисля да инжектирам малка доза скептицизъм хем за баланс, хем за да не литнем съвсем. Отрезвяващ „жокер“ за всички душевно опиянени, програмирани от религия, new (с)аge, алтернативни учения и всяко едно външно промоутвано спасение/възнесение за което може да се сетите.....

Преди да прочетете статията, искам да си представите лицата на последователите на секти, гурута и църкви по време на литургии/семинари. Виждате ли тия благи, безгрижни, обгърнати от щастие и любов, празни погледи, дали това е реално, дали настина те са докосвани от божествени частици, дали не са на крачка от възнесението.....ами НЕ! Не са! Kолективно възнесение никога не е присъствало в нито едно от привидните 3D време-континуум състояния - „минало-настояще-бъдеще“. Идеята за него обаче е напомпвана до пръсване в колективното несъзнавано, почти до степен на дълбоко пристрастяване, а както се досещате и този обяд не е безплатен. Като бонус може да получите и последващ абстинентен синдром както и психически проблематики от всякакъв характер и т.н. 

Допамин: наркотика на вярата

От всички невротрансмитери, които се плискат из мозъка ви, изглежда допаминът е най-пряко свързан с невронните корелати на вярата. Всъщност той е от основно значение за асоциативното учене и мозъчната система за възнаграждаване, която Скинър открива чрез метода си на оперантно кондициониране, където всяко поведение, което се подсилва, се повтаря. Подсилването, по дефиниция, е нещо, което възнаграждава организма; тоест кара мозъка да насочва тялото към повторение на поведението, за да получи още една награда. Ето как работи то. В продълговатия (рептилодидния) мозък - една от най-древните в еволюционно отношение части на мозъка, обща за всички гръбначни - от всяка страна има джобове с около петнайсет до двайсет и пет хиляди произвеждащи допамин неврона, които изпращат дълги аксони, чрез които се свързват с другите части на мозъка. Тези неврони стимулират отделянето на допамин, когато се определи, че получената награда е по-голяма от очакваното, което кара човека да повтори поведението. Отделянето на допамин е форма на информация, съобщение, което казва на организма: „Направи го пак!“ Допаминът предизвиква чувство на удоволствие, което придружава овладяването на някоя задача или постигането на цел. Това кара организма да иска да повтори поведението, независимо дали става дума за натискане на лост, чукване на клавиш или дръпване на ръчка на ротативка. Постигате успех (подсилване) и мозъкът ни получава доза допамин. Модела е:

Поведение - подсилване - поведение - повторение.

Допаминовата система обаче си има плюсове и минуси. Положителната страна е, че допаминът е свързан с купчинка неврони с размера на фъстък в средата на мозъка, наречени

нуклеус акумбенс (НАк) - асоциира се с възнаграждаването и удоволствието. Всъщност допаминът изглежда подхранва този така наречен център на удоволствието на мозъка, който е замесен в еуфоричното състояние, произтичащо и от кокаина, и oт оргазмите.

Този „център на удоволствието" е открит през 1954 г. or Джеймс Олдс и Питър Милнър от университета „Макгил“, когато случайно вкарали електрод в НАк на плъх и открили, че гризачът станал много енергичен. Конструирали апаратурата така, че всеки път, когато плъхът натиснел лостче, се включвала малка електрическа стимулация на областта. Плъховете натискали лостчето, докато колабирали до степен да се откажат oт храна и вода. Оттогава ефектът се открива у всички тествани бозайници, включително у хората, които са се подложили на мозъчна операция и НАк е стимулиран. Думата, с която описвали ефекта, била оргазъм. Ето това е образец за положително подсилване!

За съжаление допаминовата система има и недостатък и той е пристрастяването. Пристрастяващите наркотици поемат ролята на награждаващи сигнали, които снабдяват допаминовите неврони. Хазарт, порнография и наркотици като кокаина (бих добавил и някои видове халюциногени – SPCTRR.) карат мозъка в отговор да се залива с допамин. Същото правят и пристрастяващите идеи, особено пристрастяващите лоши идеи - като тези, разпространявани от култове, които водят до масови самоубийства (припомнете си Джонстаун и „Райската порта“), или разпространяващите се от религии, които водят до самоубийствени бомбени атентати (припомнете си 11 септември и атентатите в лондонското метро на 7 юли 2005 г.).

Важна уговорка относно допамина: невробиолозите правят разлика между „харесване“ (удоволствие) и „искане“ (мотивация). Има оживени спорове дали допаминът стимулира удоволствието или мотивира поведението. Положителното подсилване може да доведе до повторение на поведението, защото усещането е хубаво (харесване или удоволствие от получаване на наградата) или защото няма да е хубаво, ако поведението не се повтори (искане или мотивация да се избегне опасението, че няма да се получи награда). Първото възнаграждение е свързано с удоволствието от оргазма например, докато второто е свързано с опасението, което изпитва пристрастеният, когато не е сигурен, че ще получи следващата си доза. Изследването, което цитирах по-горе, подкрепя тезата за удоволствието, но новите изследвания карат учените да клонят към позицията с мотивацията. Невробиологът от Калифорнийския университет в Лос Анджелес Ръсел Полдрак ми каза, че въз основа на тези нови данни той подозира, че „ролята на допамина е в мотивацията, а не в удоволствието само по себе си, докато опиоидната система, изглежда, играе централна роля за удоволствието“. Той посочва например, че можеш да блокираш допаминовата система при плъховете и те все още ще се наслаждават на възнагражденията, но просто няма да работят, за да ги получат“. Това е малка, но важна разлика, ала за нашите цели в разбирането на невронните корелати на вярванията главното е, че допаминът подсилва поведението, вярванията и патернизацията (така се нарича процеса на търсене и намиране на модели, навъзрването на факти, свързването между "А" и "Б") и по този начин е една от основните наркотици на вярата.

Връзката между допамина и вярата е установена с експерименти, проведени от Петер Бругер и колежката му Кристин Мор в университета в Бристол, Англия. Изследвайки неврохимията на суеверията, магическото мислене и вярата в паранормалното, Бругер и Мор установяват, че хората с високи нива на допамин е по-вероятно да открият смисъл в съвпаденията и да провидят значение и модели там, където такива няма. В едно проучване например те сравняват двайсет души, самоопределящи се като вярващи в призраци, богoве, духове и конспирации, с двайсет други, самоопределящи се като скептично настроени към такива твърдения. Учените показват на всички субекти поредица от изображения, състояща от човешки лица, някои от които са нормални, а други - с бъркани части, например с разменени очи, уши или носове от други физиономии. При друг експеримент примигват реални и сбъркани думи. Като цяло учените откриват, че вярващите са много по-склонни от скептиците погрешно да определят разбъркано лице като истинско и да прочетат сбъркана дума като нормална.

Във втората част на експеримента Бругер и Мор дават и четирийсетте субекти L-допа, лекарството, което се използва за пациенти с болестта на Паркинсон и повишава нивото на допамин в мозъка. След това повтарят показването на изображенията с разбъркани и реални лица и думи. Приливът на допамин кара както вярващите, така и скептиците да идентифицират разбъркани лица като реални и сбъркани думи като нормални. Това предполага, че патернизацията може да е свързана с високи нива на допамин в мозъка. Интригуващото е, че ефектът на L-допа бил по-силен върху скептиците, от колкото върху вярващите. Следователно повишените нива на допамин се оказват по-ефикасни при намаляване скептичността на скептиците, отколкото при увеличаване на вярата у вярващите. Защо?

Възможни са две обяснения: (1) може би допаминовите нива на вярващите вече са по-високи от тези на скептиците и затова вторите ще изпитат по-силно ефекта на лекарството; или (2) може би склонността към патернизация у вярващите вече е толкова голяма, че ефектът от допамина е по-слаб, отколкото при скептиците. Допълнителни изследвания показват, че хората, които заявяват вяра в паранормалното, в сравнение със скептиците показват по-голяма склонност да откриват „модели в шума“ и са по-склонни да придават значение на случайни връзки, в чието съществуване вярват.

Откриване на сигнал в шума

Как точно действа допаминът, когато засилва вярата? Една от теориите, изложена от Мор, Бругер и техните колеги, е, че допамина увеличава съотношението сигнал-шум (ССШ), т.е. количеството сигнал, който мозъкът ви ще открие във фоновия шум. Това е проблемът за откриване на грешките, свързан с патернизацията. Съотношението сигнал-шум по същество е проблем в патернизацията - да се открият смислени модели и в смислен, и в безсмислен шум. ССШ е делът на моделите, които вашият мозък открива във фоновия шум, независимо дали те са истински. Как допаминът влияе на този процес?

Допаминът подобрява способността на невроните да предават сигнали помежду си. Как? Като действа като агонист (за разлика от антагонист), или вещество, което подобрява невронната активност. Допаминът се свързва към специфични рецепторни молекули в синаптичната цепка на невроните, все едно е невротрансмитерът, който обикновено се прикрепя там. Това увеличава скоростта на задействане на невроните във връзка с разпознаването на модели, което означава, че синаптичните връзки между невроните вероятно ще се увеличат в отговор на възприеман модел, като по този начин той ще се затвърди в дългосрочната памет чрез реалното физическо увеличаване на броя нови невронни връзки и укрепването на стари синаптични връзки.

Увеличаването на допамина увеличава откриването на модели; учени са установили, че допаминовите агонисти не само засилват заучаването, но в по-високи дози могат също така да предизвикат симптоми на психоза, например халюцинации, които са свързани с тънката линия между творчеството (разумна патернизация) и лудостта (безразборна патернизация). Ключът е в дозата. Твърде голямото количество вероятно ще ви накара да допускате много грешки от първи тип - фалшиво позитивни, - когато откривате връзки, които реално не съществуват. Твърде малкото количество ще ви кара да правите грешки от втори тип - фалшиво негативни, - при които пропускате реални връзки. Всичко се корени в съотношението сигнал-шум.

Автор: Майкъл Шърмър