Произход и значение на дефиницията за "езичество"

Цернун, „рогатия“, древен бог на природата и плодородието

Думата „езичество“ се отнася до наименованието на различни предхристиянски религии, принадлежащи на редица древни култури от Гърция, Рим, Египет, Скандинавия и така нататък. То възниква също така да представлява, в някой кръгове, съвременната идеология на Уика и последователите на тези „възкресени“ стари практики. Истината за „езичеството“ обаче е, че това е исторически неточна фраза в контекста на гореспоменатите религии. Въпреки, че сега е времето на тези религии, важно е да уточним от къде наистина думата идва и какво е нейното първозначение, което от своя страна ще ни позволи по-цялостно да разберем аспектите на религиозното ни минало. Термина „езичество“ се заражда по време на Ренесанса (14-17 век), когато писателите са се опитвали да разграничат старите традиции от тяхната съвременна версия – християнството. Самия термин произлиза от латинското panagus, което се превежда като „жител на страна/регион“ или „прост/селски/неук“ (рафинирано като: прост, неук селянин/дивак, практикуващ ритуали, неразбираеми за съвременното християнство и т.н.). Така думата по-скоро описва група хора от определен регион от колкото да дефинира някаква религиозна принадлежност. Въпреки това използването на думата в древните текстове, средновековните автори грешно смятат, че това е някаква религиозна секта и по този начин и приписват съответната конотация. В действителност има друга дума, която се използва за да опише „езичниците“, както ги наричат днес. Според Питър Браун от Университета в Принстън, думата е „грък“, която първоначално е използвана на мястото на „езичество“. Думата е препратка към „Ἕλλην“ което е древното име на това което днес наричаме Гърция. Браун обяснява, че когато християнството започва да набира сили в източните общности, думата „грък“ се използва за диференцирането на нехристияните от християните.

SPCTTR.: Mного любопитен е факта с турската дума „гяур“, което значи човек, принизен до животно/говедо, който не е от мохамеданската вяра, "неправоверен". Това презрително обръщение е синоним на роб и е използвано към християнското население на Османската империя. В по-старите филм по тая тематика можете доста често да чуете словосъчетанието „гяурско куче“, което както се подразбира загатва от коя звезда произлизат корените на тяхната религия. Приликата с „грък“ е, че и „гяур“ започва с „г“, т.е. Имаме запазване на първата буква, но сигурно е чиста случайност. Подобна дума започваща с „г“ си имат и прословутите агресори маскирани като жертви – евреите, вероятно сте чували думата „гой“, тя служи за обозначение на неевреите. Понякога наименованието има оскърбителен оттенък. С него се определят хората, които трябва да са в по-долно стъпало от евреите, с две думи те казват на неевреите, че са „добитък“, чели сте конспиративни материали за небезизвестните еврейски фамилии, които на длъж и на шир дефинират масите с подобна дума. Да се мислиш за нещо повече от другите е его-проява, независимо к'ъв си, независимо какво си постигнал, ето за това се кефя на Айнщайн, които въпреки, че е направил такива открития си е останал скромен до последния момент. Леко е нелепо да правя подобни сравнения btw, so ….

Нехристияните от Гърция искат да запазят тенденцията да останат верни на старите религии, но с започването на дразгите между юдаизма и християнството, еврейската фракция заявява, че „езичниците“ нямат нищо общо с тях и всъщност са били неправилно свързвани с тях. И тъй като те не са от Гърция, „грък“ става подходящото название.

В Латинския Запад (наименования използвани за разграничаване между двете части на гръцко-римската съюз: Гръцки Изток и Латински Запад) думата е по-често срещана като препратка, отъждествяваща различните етнически групи и техните религии, а не толкова колкото на боговете, които почитат. Тази форма на обръщение се дължи на факта, че политическите и религиозни аспекти на живота са изцяло обвързани. Така традицията на етническо обръщение изглежда е била продължена от ранните християни. Що се отнася до древните източници, те казват, че термина започва да се използва при късната Римска империя. В разговори, постановления и други това става един лесен начин да се направи разликата между християните и всички други – нехристияни. Термина става много популярен, което по-скоро въпрос на удобство, отколкото на точност или уважение.

Важно е да се отбележи, че „езичеството“ не е предназначено да диференцира политеистичните религии от монотеизма. Броя на божествата не се отнася пряко към термина, защото много от така наречените „езичници“ не считат да се разграничават от това, кои на колко богове се кланя, т.е. За тях броя на боговете не е от съществено значение. Последователите на древните религии не е задължително да имат нещо против християнството, базирано на предпочитанията си към единично божество. Много култове и секти имат първично божество в ядрото на техните религиозни възгледи, под него се намират пирамидално подчинени божества, които също са почитани. Като цяло определението „езичество“ е било предназначено да указва на християните кои са нехристияни (и неервреи), изолирайки ги в една самотна категория, сравнявайки ги с вещици, магьосници и еретици. По този начин те били по-лесно унищожени и заменени.

"Триумфа на цивилизацията", Жак Рету. Много от древните религии са политеистични и вярват в пантеона от божества

Това усилие за обединяване на всички нехристиянски религии под един покрив е всъщност много хитра стратегия от страна на ранните християни да се елиминират всички „езически“ религии напълно. За пример може да използваме Норвежките традиции, викингите от ранния средновековен период не са имали точно име, което да дефинира тяхната религиозна принадлежност. В интерес на истината думата „религия“ било напълно неизвестно и чуждо понятие за тях. Северните племена предпочитат да употребяват думата „custom” като на българския тя няма адекватен превод, а значението и е „традиционни практики и начини за правене на нещо групово, т.е. група от последователи“. Те подобно на гърците и римляните и техните обреди, вярвания и традиции са неопределени, а тълкованията им са меко казано „плаващи“, всичко е предавано от уста на уста, вместо да бъде изучавано и записвано. Не е имало и всеобхватна дума за тяхната вяра във Аезирските богове (Ази), както и Ванирите, както и други по-малки групи божества, до този момент не е имало писмени сведения за техните практики, докато християнския автор – Снори Стурлусон написва тяхната митология през 13-ти век.

SPCTTR.: Макар, че корена „custom” можем да отнесем към думата „customer”, което значи „клиент“ - и така всички поклонници на църквата са и „клиенти“ - нещо без съмнение, още на входа на всяка църква ще се сблъскате със забрани и ценоразписи ... нещо което се наблюдава и в местната бакалия или хипермаркер, и аз да съм давал на времето по 1-2 лев за свещ. И едно друго доуточнение: ако корените на думата „религия“ не са ви познати, нека предложа една все още „работна“ версия - думата „религия“ както и самата религия е с извънземен корен, самата дума е анаграма oт името на звезда от съзвездието „Орион“ - звездата Ригел, и така: RELIG-ON (RELIG <–> RIGEL), (ON – OrioN). Друго тълкование сочи, че RA e създателя на земната религия (или поне си приписва такива заслуги). RA-EL-IGI-ON, a според мен да за покаже, че религията му е със сириански корени е трябвало да използва суфикса „-US” или: RA-EL-IGI-US, (RA – бог РА, EL – Елохим, IGI – съкращение от Игиги, което е синоним на Анунаки, -US - дефиниция за последователите / поклонници на трона на Сириус, в последствие - Орион). И тъй като знаем, че Сириус е „абсорбиран“ от орионската империя - „ОN” e по-адекватното в случая.

Изображение на руническия камък „G-181“, гр. Стокхолм. Скандинавските богове Один, Тор и Фрейр са представени като трима мъже

Според Гарет Уйлямс „Викинг: живот и легенда“, което сега е смятано за основоположник на норвежката религия е всъщност продукт „наследство от християнските мисионери“. Тяхната продукция е много удобна да премахне и изтрие сливанията при боговете. Консолидирането на скандинавските – и всякакви други „езически“ - традиции в една опростена вяра със записани правила, кодекси и условия, имаща за цел да привлече повече последователи и да може лесно да бъде редактирана по всяко време.

Въпреки, че фразата „езичество“ е широко използвана за да описва последователите на различни древни религии е важно да се знае от къде произхожда наименованието и кои са погрешните схващания, стоящи зад него. Твърде много линейно време е минало и сега, все още думата „езичество“ ще продължи да се етикетира по същия стар начин, въпреки първоначалното си значение. Но разбира се никога не е твърде късно хората да бъдат информиране за произхода на термина, като това ще позволи едно по-адекватно разбиране на историята на древните народи.

Автор: Раян Стоун

PS: Предполагам тази статия ще ви избистри картинката относно всички настоящи и бъдещи ритуалистични чествания, наричани за по-удобно „Х празници“. Предполагам, тези от вас с „по-набито“ око са видели тънкия намек в най-горното изображение: рогатия бог „Цернун“, които държи в ръцете си гривна и змия, а е заобиколен от диви зверове – елен, подобие на антилопа, куче и лъв. Елена е ключов компонент в цялата схема, като нищо не минава без зорката стража на Сириус :)