Spectator-Bg Blog

Настоящите илюстрации и текст са от мини книжката, озаглавена „NeuroWeaponry“, написана от изследователя и автор Omnisensе, илюстрациите пък са дело на художника Джон Кимпоу. Както status que-то на блога ми повелява, коментарите и поясненията (там където се налага) са мое дело. Дори на 2-3 места си позволих да replace-на оригиналния текст с мои мисли и тези, понеже счетох, че са по-акуратни. Но не се притеснявайте, ще дам линк към творбата на английски. Може би за по-запознатите от вас с материята на МК това няма да е нещо ново като информация, но все пак картинките са доста красноречиви и показателни. А както знаете една картина е колкото хиляди думи :)

„ Ние се вкопчваме в собствената си гледна точка, сякаш всичко зависи от нея. И въпреки това нашите виждания нямат никаква установеност; също както сезоните те постоянно отминават“ - Джуандзъ Това беше вместо все така трудния увод, и като се замисля, увода е като „закачането“, а това е точно като примката за зайци – тя съществува, както казва Джуандзъ , за да хванеш заека с нея, а веднъж щом го хванеш, можеш да забравиш за примката. Думите, съществуват заради смисъла им, веднъж щом си уловил смисъла, можеш да забравиш за думите. Но тук следва въпроса „ къде може да намеря такъв човек, който е забравил думите за да си поговорим ?“. И тъй като няма да намеря, то ще си поговорим за думите, а дали това ще има някакво значение, зависи изцяло от наблюдателя (да, точно ти дето се пулиш на белия екран и се чудиш какво ли пък иска да каже тоя дето е писал това, дето го четеш СЯ [съкратено от „сега“]), който може да види различно събитие според това, каквото си е ...